ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138

гр. София, 22.03.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А.Саралиева гр. дело № 348/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., подадена на 04.01.2011 г., срещу решението от 08.12.2010 г. по в. гр. д. № 438/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 31.08.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на Кулския районен съд в частта, с която е уважено възражението на ответника [фирма] за съдебно прихващане по иска на касатора за сумата 2658,44 лв.- обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за периода 24.02.2009 г.- 29.04.2009 г., със сумата 1271,56 лв., получено от касатора обезщетение по чл. 220 КТ, и в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 381,02 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 29.10.2008 г.- 04.12.2009 г.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В случая касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ не е приложим. В конкретния случай са предявени два иска, като цената на иска за обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ е 2658,44 лв. и на втория иск- 381,02 лв. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г....