Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 3141 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на зам. директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ – Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалният му представител юрк. Й., против Решение № 148/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 170/2021 г. по описа на Административен съд – Варна /АС-Варна/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000319007424-091-001/24.09.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - гр.Варна, в частта потвърдена с Решение № 277 от 14.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива съображения, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.15 и чл.16 от ЗКПО. Излага доводи, че наличието на свързаност на лицата по лицензионните договори по смисъла на 1, т.3, б. „г” от ДР на ДОПК е безспорно установено. Твърди се, че в предметния обхват на предоставените за ползване търговски марки и „ноу-хау”, за които се дължи лицензионно възнаграждение, не попадат оборотите от продажбите извън магазинната мрежа извън територията. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД /с ново наименование „Хумана пийпъл ту пийпъл България” ЕООД/, чрез процесуалният си представител адв. З., оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. По подробно посочени съображения иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е законосъобразността на РА № Р-03000319007424-091-001/24.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Варна, в частта потвърдена с Решение № 277 от 14.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който на „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД са му определени допълнителни задължения за корпоративен данък за ревизирания период, както следва за 2015 г – 5 364.05 лв. главница и 2 440.98 лв. лихви и за 2016 г. – 39 304.89 лв. главница и 13 899.76 лв. лихви.
С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА, като е осъдил Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП да заплати разноските по делото.
От фактическа страна е установено, че основният предмет на дейност на „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД е покупка, преработка, обработка и продажба на употребявани и нови дрехи и аксесоари на едро и дребно, търговско представителство и посредничество. Капиталът на „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД е в размер на 5000 лв. разпределен между три юридически лица: „Х. П. ту Пипъл“, Италия - 8% от размера на капитала; „П. Е. ЮК“ ООД, Великобритания - 32% от размера на капитала и „Хумана Клайдерзамлунг“ ООД, Германия - 60 % от размера на капитала. Установено било, че в счетоводството на РЛ са начислени разходи за лицензионни възнаграждения в размер на 308959.78 лв. за 2015 г. и в размер на 833192.77 лв. за 2016 г. в полза на Федерацията на асоциациите, свързани с международното движение „Х. П. ту Пийпъл" /Федерацията/, Швейцария, притежател на запазена словесна и графична търговска марка „Х. П. ту Пийпъл + Глоуб дивайс" № 905896 в международни класове 24, 25, 35 и 36 и запазена словесна и графична търговска марка „Х. П. ту Пийпъл + 3 Глоуб дивайсис" № 905903 в международни класове 35 и 36. Установено е, че процесните разходи са изплатени във връзка със сключени между „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД и ФАМХПП лицензионни договори от 01.01.2013 г. и от 01.01.2016 г.
Констатирано било, че разработеното и предоставено ноу-хау, под формата на процедури, ръководства, инструкции, касае целия процес на организация на дейността по продажби на стоки втора употреба на дребно в търговските обекти на дружеството - магазини в страната, както и по отношение на организационната структура на сортировъчния център и инструкции за сортиране.
Направен е извод, че търговската марка и предоставеното ноу-хау, се използват и популяризират изцяло на територията на РБългария и са предназначени специално за търговските обекти /магазини/ на дружеството в страната, от които се извършват продажби на дребно. Направен е извод, че част от платените на Федерацията лицензионни такси, изчислени върху оборота от продажби извън страната, не са свързани с получените по договора с федерацията ноу-хау и права над търговската марка, следователно такса не се дължи.
С оглед гореизложеното, органите по приходите са приели, че дължимата лицензионна такса следва да бъде изчислена върху оборота от продажби, реализирани в България, а не върху целия оборот, включващ сделки извън страната. Въз основа на представените от ревизираното лице документи, е установен общия отчетен оборот от продажби в РБългария в размер на 7294835.95 лв. за 2015 г. и в размер на 8802876.80 лв. за 2016 г. С оглед посоченото дължимото лицензионно възнаграждение за 2015 г. е в размер на 255319.26 лв. /7294835.95 лв. х 3.5 %/, съответно за 2016 г. в размер на 440143.84 лв. /8802876.80 лв. х 5%/.
На основание чл.15 и чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО във връзка с чл.26, т.2 и чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на дружеството за 2015г. е увеличен със сумата от 53640.52 лв., получена като разлика между начислени разходи за лицензионни възнаграждения в размер на 308959.78 лв. и дължимите такива в размер на 255319.26 лв. Съответно за 2016 г. счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата от 393048.93 лв. /разлика между начислени разходи за лицензионни възнаграждения в размер на 833192.77 лв. и дължимите в размер на 440143.84 лв/.
При тази фактическа обстановка, описана подробно в РД, решението на данъчния орган и първоинстанционното решение, АС-Варна е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени административнопроизводствени нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.
Според съда Федерация на асоциациите на международното движение Х. П. ту пийпъл и „Уан уърлд клоутс трейд България” ООД не са свързани лица и по отношение на тях не може да се прилага хипотезата на чл. 15 от ЗКПО. От една страна не се установила първата от предпоставките – двата търговеца да са свързани лица, а от друга страна не е доказано обстоятелството, че същите осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица. Административният съд не е установил и наличието на сделки между двамата търговци, които да са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, както това предвижда нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО.
Решението е правилно.
Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, включително на приетата съдебна експертиза, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
Неоснователно е направеното възражение от касационния жалбоподател, че е налице наличието на свързаност на лицата по лицензионните договори по смисъла на 1, т.3, б.”г” от ДР на ДОПК. Административният съд е обсъдил подробно всички релевирани от приходните органи хипотези на свързани лица, като е достигнал до правилния краен извод, че съобразно събрания доказателствен материал и приложимите правни норми не е налице свързаност между лицензодателя и лицензополучателя. Обоснован е изводът на съда, че правото на участие в Общото събрание на Федерацията, не означава че е налице посочената норма за свързаност на лицата. По съществото си то е различно от участие в управителния орган на Федерацията, поради което не е налице хипотезата на свързаност по горепосочената норма.
Освен, че липсва свързаност между лицата, от страна на приходните органи не е доказана и следващата предпоставка по чл. 15 от ЗКПО – лицата да осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица. Не е проведено успешно доказване от органите по приходите за наличие на сделка при условията на чл. 15 от ЗКПО. Касационният жалбоподател не е ангажирал конкретни доказателства в тази насока нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство. От събраните по делото доказателства обосновано може да се приеме, че лицензодателят е предоставил на лицензополучателя реално осъществена услуга, която намира отражение в целия процес на дейност на РЛ.
Обоснован е изводът на съда, че визираният лицензионен договор не е услуга, която не е реално осъществена. Последният е определящ за дейността на търговеца, предопределя ефективността му и респективно от него зависи конкурентоспособността на процесната търговска дейност и в много голяма степен реализирането на търговските обороти и печалби на търговеца.
Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски за касационната инстанция на ответника по касация е основателно. В полза на „Хумана пийпъл ту пийпъл България” ЕООД следва да се присъди сумата от 2832,35 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148/14.02.2022 г., постановено по адм. дело № 170/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Хумана пийпъл ту пийпъл България” ЕООД, [ЕИК], сумата от 2832,35 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ