ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214

Гр. София, 23.01. 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1934 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] чрез адв. З. З. срещу въззивното решение № 106/05.06.2025г. по в. гр. д. № 125/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 420/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 814/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С него е признато за установено по иска по чл. 422 ГПК, предявен от НАП срещу [община], че Държавата има изискуемо вземане в размер на 249 500,51 евро (с левова равностойност 487 980,58 лева), от които 213 234,53 евро, представляващи част от главницата на задължението по договор № BG2005/017-454.03.03.02-15, сключен между Министерство на регионалното развитие (МРРБ) и [община], съгласно Акт №20/15.04.2013 г. за установяване на частно държавно вземане, и сумата от 36 265, 98 евро - лихва за забава, начислена за периода от 04.04.2017г. до 12.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1115/2023г. на PC - Хасково и изпълнителен лист.

Касаторът поддържа, че са налице предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК касационни основания за неправилност на обжалваното решение, като същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на подробни мотиви, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател изтъква, че въззивният съд по възражението на [община] за изтекла погасителна давност е посочил само, че имало признание на задължението, поради което давността била прекъсвана, но не...