Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ХРИСТО К. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 3140 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ - гр. Пловдив чрез юрк. Б. против Решение № 66 от 04.02.2022 г., постановено по административно дело № 1088/2021 г. по описа на Административен съд град Пазарджик. С решението е отменен Ревизионен акт № Р - 16001320007291-091-001/18.06.2021 г., в частта потвърдена с Решение № 461/25.08.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП " гр. Пловдив, с който са определени допълнителни задължения за довнасяне: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 715,18 лв. и лихви в размер на 153.97 лв., за 2019 г. -в размер на 477.88 лв. и лихви в размер на 54,96 лв., вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 466,01 лв. и лихви 383,86 лв., вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 547,64 лв. и лихви 136,55 лв. и допълнителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 495, 27 лв. и лихви 129,69 лв., вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994,56 лв. и лихви 187,34 лв., вноски за 30 за 2019 г. в размер на 268,80 лв. и лихви 50,64 лв. и допълнителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 336,00лв. и лихви 63,30 лв. или общо главница в размер на 5 301,34 лв. и лихви 1 161,31 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Касаторът счита, че е направена неправилна преценка на доказателствата по делото съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания. Твърди, че неправилно съдът е приел за доказани въз основа само на показанията на разпитаните свидетели приходите на ревизираното лице от заеми. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в размер на 653,13 лв., както и платената държавна такса в размер на 51,70 лв.

Ответникът по касация – К. У., [ЕГН] е оспорил същата с подробни доводи в постъпила по делото отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – гр. Пазарджик е Ревизионен акт № Р - 16001320007291-091-001/18.06.2021 г., издаден от приходни органи на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 461/25.08.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на К. У. са определени допълнителни задължения за довнасяне: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 715,18 лв. и лихви в размер на 153.97 лв., за 2019 г. -в размер на 477.88 лв. и лихви в размер на 54,96 лв., вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 466,01 лв. и лихви 383,86 лв., вноски за 30 за 2018 г. в размер на 547,64 лв. и лихви 136,55 лв. и допълнителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 495, 27 лв. и лихви 129,69 лв., вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994,56 лв. и лихви 187,34 лв., вноски за 30 за 2019 г. в размер на 268,80 лв. и лихви 50,64 лв. и допълнителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 336,00лв. и лихви 63,30 лв. или общо главница в размер на 5 301,34 лв. и лихви 1 161,31 лв.

Административният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган след надлежно възложена ревизия, в предвидената форма и с предвидените реквизити, но е счел, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

За да отмени РА, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по време на ревизията и пред съда доказателства. Споделил е изводите на вещото лице при проследяване на паричните потоци през ревизирания период и е кредитирал заключението на експертизата, съобразно което не е налице недостиг на парични средства през годините, които да послужат като основа за начисляване на данък по ЗДДФЛ, осигурителни вноски по КСО и здравноосигурителни вноски. Съдът е счел за оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК поради ангажираните от ревизираното лице доказателства. Въз основа на свидетелските показания в съдебно заседание и доказателства, събрани в ревизията, съдът е обосновал извод, различен от възприетия от приходната администрация по отношение на дадените и върнати заеми от лицата Д. П. и В. Ч. - Амдямова, като е приел, че относно въпросните суми са налице достатъчно доказателства за включването им в паричните потоци на ревизираното лице.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото трябва да бъде оставено в сила.

Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

В своята практика ВАС многократно е подчертал, че при проведено ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК в тежест на органите по приходите е да установи наличието на съответното основание по чл. 122, ал.1 ДОПК. Само в случаите, когато това основание е доказано главно и пълно, приложение намира разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдържаща оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. В тежест на ревизираното лице е да обори с допустимите по ДОПК доказателствени средства тази презумпция, което в случая е сторено, поради което възраженията на касатора са неоснователни.

Съобразно съвкупния анализ на доказателствата по делото изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на заемите, дадени от лицата Д. П. и В. Ч. - Амдямова следва да бъде споделен. Възражението за липса на доказателства за реалното предаване на паричните суми е неоснователно, и съдът правилно ги е включил в паричния поток на ревизираното лице. От свидетелските показания на св. Попов и св. Чалъкова - Амядова става ясно, че страните по тези договори за заем потвърждават тяхното съществуване, постигнатите с тях уговорки и реалното предаване на сумата. По делото са представени и нотариално заверени разписки, с които лицата Д. П. и В. Ч. - Амдямова са декларирали, че предоставените от тях суми на ревизираното лице са им върнати. Също така още в хода на ревизионното производство при извършена насрещна проверка № П-2220521021254-141-001/23.02.2021 г. на В. Ч. - Амдямова са предоставени обяснения, потвърждаващи заемните отношения на страните и са предоставени данни, че лицето работи на трудово правоотношение, от което може да бъде направен извод, че Чалъкова - Амядова е разполагала със сумите, които е предоставил на ревизираното лице. Това обстоятелство е доказано и по отношение на Д. П.. От показанията на св. Тодоров се потвърждават твърденията на ревизираното лице за организиране и заплащане на екскурзии на приятели и познати и възстановяването на сумите на ревизираното лице, както и продажбата на сърф оборудване през 2014 г. В подкрепа на тези обстоятелства са и множеството декларации и обяснения от трети лица, дадени още в хода на ревизионното производство.

Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на тримата свидетели, като са изложени подробни мотиви защо кредитира същите. Изводите на съда са логически обосновани и съответстващи на останалите факти по делото, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В случая първоинстанционният съд е изпълнил нормата на чл. 172 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, която определя, че показанията на свидетелите се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото.

Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, преценява оплакванията в касационната жалба за неоснователни, тъй като от ангажираните по делото доказателства се установява, че заемодателите са разполагали с посочените суми за ревизираните периоди. При липса на други касационни оплаквания и след служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

По тези съображения, изложените касационната жалба доводи срещу решението на първоинстанционния съд са неоснователни, поради което същото, следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 04.02.2022 г., постановено по административно дело № 1088/2021 г. по описа на Административен съд град Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА