Р Е Ш Е Н И Е

№ 50118

Гр. София, 24.09.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесета и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

И. А.

при участието на секретаря С. Ш. като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1186/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 115 от 09.12.2021 г. по в. т. д. № 244/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260463 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 5959/2020 г. на Русенски районен съд. С последното „Електроразпределение север“ АД е осъдено да заплати на „Т. С. АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39 660.12 лв., от която 16 509.96 лв. – платена цена на достъп, и 23 150.16 лв. – платена цена за пренос, като получена без правно основание за периода м. 01.2016 г. – м. юли 2016 г., вкл., ведно със законната лихва от 18.12.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.

В касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Касаторът навежда доводи, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите в жалбата му. Твърди, че не съответства на събраните по делото доказателства изводът, че ищецът е присъединен директно и пряко към производителя ТЕЦ Русе, като в действителност е присъединен към съоръжение на ТЕЦ Русе, но не и към последния в качеството му на производител на електрическа енергия. Сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката, не е обсъдил чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 28, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, нито е анализирал относимите разпоредби, уреждащи същността на услугата „достъп“, дължимостта на компонентата „цена за достъп“ и съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за процесния период, с които е утвърдила цена за електроенергията, включително за нейните компоненти – цена за достъп и цена за пренос, по електроразпределителната мрежа. Изложени са и съображения, че след като не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответника, и предвид че мястото на средството за търговско измерване (СТИ) на ищеца съответства на нормативните изисквания, при наличие и на законово задължение за ищеца да заплаща цена за мрежови услуги „пренос средно напрежение“ и „достъп ниско/средно напрежение“ върху всеки използван киловат енергия, необосновано съдът е приел, че ищецът е платил без основание нормативно дължимите цени за мрежови услуги. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост, с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Т. С. АД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се обжалва въззивното решение по обективно съединения иск с цена 16 509.96 лв. В останалата част намира, че касационната жалба е неоснователна, по изложени в отговора съображения.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – поради вероятната му недопустимост.

Като съобрази материалите по делото, становищата на страните и в изпълнение на служебните си задължения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира обжалваното решение за недопустимо, по следните съображения:

Съобразно исковата молба се претендира връщане на суми, заплатени от ищеца на ответника без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в размер на 39 660.12 лв. Сумите представляват заплатени мрежови услуги (ценови елементи, формиращи цената на използваната от ищеца ел. енергия), съответно за пренос (средно напрежение) и за достъп (средно / ниско напрежение) по издадени фактури в периода м. януари 2016 г. – м. юли 2016 г. Общо платените в този период като цена за достъп са 16 509.96 лв., а като цена за пренос – 23 150.16 лв. Фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, са, че ответникът се е обогатил с получените суми без основание, тъй като ищецът е собственик на Централна разпределителна подстанция с клетки за ниско и високо напрежение, която е захранвана чрез кабел 20 кV в собствена килия в ТЕЦ – Русе, като получава електроенергия само директно от производителя – ТЕЦ – Русе. Тъй като нито едно от горните съоръжения не е собственост на „Електроразпределение север“ АД, нито е включено в активите му, същите не се ползват и поддържат от ответника, а поддръжката, ремонтът и съхранението им са за сметка на ищеца. От правна страна се изразява становището, че сумите за цена за достъп и цена за пренос на ел. енергия не по мрежи и съоръжения, собствени и поддържани от доставчика, не се дължат. При така изложеното се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 39 660.12 лв., състояща се от платените без основание цена за достъп в размер на 16 509.96 лв. и цена на пренос в размер на 23 140.16 лв., с получаването на които последният неоснователно се е обогатил за периода от м. януари 2016 г. до м. юли 2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й плащане.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е предявен един иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и цена на същия от 39 660.12 лв., тъй като фактическите и правни основания на исковата претенция са общи и съвпадат независимо от обстоятелството, каква част от горната сума е недължимо платена като цена за достъп, и каква – като цена за пренос. Предвид идентичните обстоятелства, на които се основава искането към съда, начинът на формиране на главницата в конкретния случай е без значение за определяне на броя на предявените искове, доколкото при определяне на предмета на спора съдът е обвързан от заявените с исковата молба обстоятелства и петитум. Във връзка с доводите на ответника по касация следва да се отбележи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали и са се произнесли по един осъдителен иск относно сумата 39 660.12 лв.

С оглед цената на иска и правилата за родовата подсъдност – чл. 104, т. 4 ГПК, компетентен да разреши спора като първа инстанция е съответният окръжен съд, на когото делото е подсъдно. На посоченото основание и съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК решението на Русенски районен съд е недопустимо, а като не е констатирал и отстранил порока на същото, въззивният съд също е постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. Делото следва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния първоинстанционен съд, а именно - Русенския окръжен съд (доколкото не е направено възражение за местна неподсъдност на делото), в чиито правомощия е да разреши всички спорни въпроси във връзка с предявения иск.

Относно разноските за настоящата инстанция е приложимо правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, съставът на Върховния касационен съд Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 115 от 09.12.2021 г. по в. т. д. № 244/2021 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 260463 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 5959/2020 г. на Русенски районен съд.

ИЗПРАЩА делото за ново разглеждане на Русенския окръжен съд като първа инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: