ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887

С., 02.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:

ТАНЯ МИТОВА

Членове:

Е. ТОМОВ

Д. ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1746/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП„К. „ [населено място] срещу решение от 25.11.2013г по в. гр. дело № 602/2013г. на Шуменски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение от 10.07.2013г по гр. д. № 4474/2012г на РС –Шумен по уважени в една част искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 ал. 1 и ал. 3 от КТ от трудова злополука, както и по касационна жалба на Е. А. Е. срещу същото решение в частта за размера, до който са отхвърлени исковете му.

В изложение касаторът ДП„К.” изтъква основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 и т. 3 ГПК, Във връзка с частично уважения иск за присъждане на пропуснати ползи, разлика между получавано трудово възнаграждение и лична пенсия за трайна неработоспособност, за срока от една година, както е била отпусната пенсията, епоставен въпорс за необсъждането на довода, че ищеца е напуснал работа по собствено желание и главното, че не е ангажирал доказателства за опит да си търси работа, съответстваща на здравословното му състояние. Изтъква се противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и реш. по гр. д № 472/2009 на Шуменски ОС, че в тези случаи обезщетение не се дължи.Вторият въпрос е за допустимостта от събиране на нови доказателства пред въззивния съд, относно приложението на чл. 266 ал. 3, когато...