№ 880

С., 1.07. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 3108 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. Р. Б. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. И. С. от АК-С. и адв. К. Г. от АК-С., против въззивно решение № 4754 от 24.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3952/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-52-4 от 30.01.2013 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, постановено по гр. д. № 43265/2012 г., са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма] [населено място] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените въпроси са: длъжен ли е съдът да посочи необходимостта от доказване на недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, която се предполага и на кого е длъжен да възложи отговорността за доказване; при неразпределяне на доказателствената тежест, следва ли служебно съдът на основание чл. 7 ГПК да изследва...