Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 3324 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „А. К. М. ЕООД, подадена чрез адв. Н., против Решение № 7436 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 52/2021 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221020001144-091-001 от 11.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, потвърден с Решение № 1714/11.11.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДД „ОДОП“), с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 888,03 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че от представените по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява реална доставка на стоки, а липсващата или непълна документация относно доставките при доставчика не може да му се вмени във вина по причина, че не съставлява негово недобросъвестно поведение. Счита, че по делото не са събрани доказателства за данъчна измама. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде уважена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, чрез юрисконсулт Кирова оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на АССГ, както и да присъди в полза на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационнато производство в размер на 1088,80 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на „А. К. М. ЕООД, срещу РА №Р-22221020001144-091-001 от 11.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1714/11.11.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 888,03 лева, като с решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. София разноски за първоинстанционното производство в размер на 724,40 лева.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд на първо место е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, поради липса на реални доставки на стоки. За да приеме, че реалността на доставките не е доказана, поради което претендираното право на данъчен кредит от ревизираното лице е отказано законосъобразно, съдът е изложил следните мотиви:

В хода на ревизионното и съдебното производство са представени само фактури и приемо - предавателни протоколи, но липсват доказателства за възможността на преките доставчици да доставят стоки от вида на фактурираните, липсват доказателства за съхраняване и транспортиране на млечните продукти, както и плащане по фактурите. Отделно от това са констатирани редица несъответствия за количеството предадени млечни продукти съгласно ППП и фактурите. Предмет на доставка са големи количества млечни продукти с растителни мазнини, за които не са представени ветеринарни сертификати или други търговски документи, удостоверяващи вложените продукти, каквото изискване е въведено със Закона за храните. Също така, при извършена ревизия на предходния доставчик „Инокс 2000“ ЕООД е установено, че е извършвал дейност, различна от търговия с хранителни продукти или производството на такива. Не са представени и доказателства за транспортиране и предаване на стоките от предходния на прекия доставчик. Не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на ревизираното дружество, че закупените стоик са обект на последваща продажба – износ към Гърция, след като такива са изискани от страна на ревизиращия екип. Показанията на св. Димитров, че дейността на дружеството е било търговия на млечни продукти и износ в Гърция не са достатъчни да обосноват извод за извършен износ след като и в дневниците за продажби на ревизираното лице няма отчетени продажби след датите на процесните фактури. Отделно от това, съдът е посочил, че както ревизираното дружество, така и прекият му доставчик „А. Л. ЕООД са регистрирани на адрес по чл. 8 от ДОПК, находящ се в гр.София, [улица], като двете дружества осъществяват дейността си през ревизирания период от една складова база, находяща се в [населено място], [улица], където е декларирано, че е извършено и приемо-предаването на стоките. Освен това, Г. Д., който е назначен в ревизираното дружество имал три общи деца с управителя на доставчика „А. Л. ЕООД – П. И., които факти обуславяли изводи за формално фактуриране, без реално предаване на стоките.

АССГ е посочил, че аналогични са изводите му и по отношение на фактурата за доставка от „Димитрова транс 2018“ ЕООД с предмет – краве специалитет.

Относно отказа за приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите за гориво, издадени от „М. О. ЕООД съдът приел за установено, че ревизираното дружество е наело лек автомобил "Пежо" с рег. номер [рег. номер] от „И. Б. ЕООД, но липсвали данни за плащане на наем към периода на издадените фактури за гориво, както и липсвали данни автомобилът, за който се твърди, че е бил нает във връзка с дейността на дружеството да е реално използван. Пътни листове и заповед за командировки не са издавани във връзка с пътуванията с автомобила в други населени места, поради което и не може да се направи връзка с издадените фактури за гориво от „М. О. ЕООД и използването на наетия от дружеството автомобил. Отделно от това всички фактури доказват заредено гориво в гр.Пловдив, а съгласно писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на ревизията, и свидетелските показания на Димитров, покупките на млечни продукти са извършвани от определени млекопреработвателни предприятия от северната част на България.

По отношение на доставката от „Ел би комерс“ ЕООД на горивни дюзи за наетия от дружеството автомобил, съдът приел, че липсват убедителни писмени доказателства автомобилът да се е ползвал през м.01.2020 г., а от приложената по делото фактура за 4 броя горивни дюзи за автомобила е видно, че същите са закупени, но липсват данни те да са вложени в автомобила, както и лицето извършило сервизното обслужване.

В заключение съдът се е позовал и на практиката на СЕС по Решение по дело С-342/; дело С-152/02; обединени дела С-354/03, С- 355/03 и С-484/03/, съгласно която, не се допуска възстановяването и приспадането на ДК, ако не е установена реалността на всяка фактурирана доставка, само въз основа на фактури и надлежното им осчетоводяване от РЛ, които не се подкрепят от други валидни документи и доказателства.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд, първо отделение.

Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит, настоящият съдебен състав споделя фактическите установявания и правни изводи на първоинстанционния съд, че от представените доказателства по делото не се установяват реално осъществени облагаеми доставки. Изводите на първоинстанционния съд в тази посока кореспондират със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.

За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва по несъмнен и категоричен начин да се докаже, че е налице доставка на стока или извършване на услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото на собственост. Без доказване реалността на доставката на стока, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице и другите предпоставки, предвидени в чл.68 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

По отношение на доставките по 4 бр. фактури, издадени от „А. Л. ЕООД с предмет – „млечен продукт с растителни мазнини“ и имитиращ продукт краве специалитет“ се установява следното:

В хода на ревизията от страна на ревизираното лице и доставчика „А. Л. ЕООД са представени фактурите, договор за доставка на млечни продукти от 07.01.2019г., съгласно който стоки се доставят по заявка и при наличие на проформа фактура, каквито не са представени. Представени са ППП, съгласно които се предава количество, посочено в кг на имитиращ продукт краве специалитет в складова база на „А. Л. ЕООД в гр.София, Казичене. Безспорно е установено също, че ревизираното дружество и доставчика „А. Л. ЕООД имат общ адрес, ползват общ склад и назначено по трудов договор лице при РЛ има три общи деца с управителя на доставчика „А. Л. ЕООД. Въпреки изискани от РЛ доказателства за последваща реализация на стоките, такива не са представени по делото, с оглед което правилно съдът е установил, че не е доказано наличието на стоките при РЛ и последавщата им реализация.

При установената свързаност между доставчика и РЛ, липсата на доказателства за възможността на доставчика да извърши доставките, за транспортиране и съхранение на големите количества млечни продукти, липса на доказателства за плащане и последваща реализация, правилно първоинстанционния съд е приел, че само въз основа на представените ППП не може да се приеме за доказано реално извършени доставки на млечни продукти.

По отношение на доставката по 1 бр. фактура, издадена от „Димитрова транс 2018“ ЕООД от РЛ са представени фактура, ППП с място на предаване – гр.София, м. „Батареята“ № 117 и търговски документ № 0028/31.12.2019г., издаден от млекопреработвателно предприятие „Сердика инвест“, ЕООД, заверен от „Димитрова транс 2018“ ЕООД с посочен автомобил, за който органите по приходите установяват, че е собственост „А. Л. ЕООД. Доставчика не е открит и не представя доказателства.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при липса на доказателства за възможността на доставчика да извърши доставката, за транспортиране и съхранение на големите количества млечни продукти, за складова обезпеченост на доставчика, липса на доказателства за плащане и последваща реализация, само въз основа на представения ППП не може да се приеме за доказано реално извършена доставка.

По отношение на доставката по 12 бр. фактура, издадени от „М. О. ЕООД с предмет – дизелово гориво, обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че липсват каквито и да е доказателства за получаване, складиране и разходване на горивото, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно.

По отношение на доставката по фактура от „Ел би комерс“ ЕООД с предмет 4 бр. горивни дюзи, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, доколкото не са ангажирани доказателства, че автомобилът, за който са закупени горивните дюзи не е използван за икономическата дейност на РЛ.

По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 2, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „А. К. М. ЕООД, следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 1088,80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7436 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 52/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА „А. К. М. ЕООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1088,80 (хиляда осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ