Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 3326 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на жалба на „А. К. ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Р. М., чрез адв. В. Б., срещу решение № 437/26.01.2022 г., постановено по адм. д. № 10267/2020 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221719004425-091-001/05.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден и изменен с решение № 1367/04.09.2020 г. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 867 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реалност по доставките от „А. С. ЕООД, „К. И. ЕООД, „В. С. ЕООД, „Ги Стоун“ ЕООД, „Р. С. ЕООД и „ИБЦ Р. С. ЕООД. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на РА, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Позовава се на заключението от приетата съдебно-счетовдона експертиза (ССЕ) относно осчетоводяванията на стопанските операции и извършени последващи облагаеми доставки, които не са били оспорени. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и обжалвания РА. Касационната жалба се поддържа в о. с.з. по делото на 31.01.2023 г. от процесуалния представител адв. Б., който претендира присъждане на заплатената държавна такса за обжалване.
Ответната страна - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП не представя писмен отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното о. с.з. по делото на 31.01.2023 г., чрез юрк. Д., оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа аргументирано становище за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С РА № Р-22221719004425-091-001/05.03.2020 г., издаден от М. К., на длъжност началник сектор – орган, възложил ревизията и М. И., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на „А. К. ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 212 408,06 лв. за данъчни периоди от м. 01 до м. 08 и м. 11.2017 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09 и м. 11.2018 г., м. 01, м. 02, м. 03 и м. 05.2019 г. и са определени лихви за просрочие в общ размер на 49 174,43 лв. С решение № 1367/04.09.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП е отменен издаденият РА изцяло в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05.2017 г. и м. 02.2019 г., ведно със съответните лихви за просрочие, изменен в частта на установените резутати по ЗДДС в посока намаление на главницата за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 08.2017 г. и потвърден в останалата оспорена част като жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимост за данъчни периоди м. 09, м. 10. м. 12.2017 г., м. 02, м. 07, м. 08, м. 10, м. 12.2018 г. и м. 04.2019 г., освен в частта на начислените лихви за м. 07, м. 08, м. 10.2018 г. и м. 04.2019 г. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА в посочената част на установени задължения по ЗДДС в размер на 108 570,64 лв., ведно със съответните лихви за просрочие.
Основната стопанска дейност на субектa през ревизираните периоди е продажба, доставка и монтаж на строителни материали, теракот и фаянсови плочки и изпълнение на строителни услуги. Фактическите констатации на първоинстанционния съд следват изложението от решението на горестоящия административен орган. Извършените процесуални действия от органите по приходите касаят насрещните проверки на шестимата доставчика и проверка на „А. К. ЕООД в хода на ревизията и справки в информационни системи на НАП, при които са установени описаните документални несъответствия и липса на назначен персонал от дружествата. Процесното ревизионно производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221719004425-020-001/10.07.2019 г., със срок на приключване до 11.10.2019 г. Крайният срок е продължен със заповеди за изменение на ЗВР №Р-22221719004425-020-002/03.09.2019 г. и № Р-22221719004425-020-003/09.10.2019 г., които са били връчени по електронен път на ревизираното лице, съответно на 03.10.2019 г. и на 21.11.2019 г. Изводите и предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221719004425-092-001/23.01.2020 г., издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите. Същият е връчен по електронен път на адресата на 23.01.2020 г., който не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ, чиито отговори са описани подробно в съдебното решение. Заключението на вещото лице е преценено като обосновано, логично и съответстващо на останалите писмени доказателства и неоспорено от страните. Въз основа на констатациите на вещото лице стават ясни механизмът на осъществяване на стопанската дейност на жалбоподателя през ревизираните данъчни периоди, включително отношенията с процесните доставчици и клиенти, наличието на последващи продажби, данните за разплащания в брой и по банков път, както и неплатената част по доставките, декларирането на покупките в отчетните регистри за ДДС на „А. К. ЕООД и надлежното счетоводно отразяване, включително участието на всички разходи и приходи във финансовите му резултати за периода 2017- 2019 г. Анализираните документи от вещото лице по ССЕ извън кориците на делото са приложени към доказателствения материал по молби от НАП от 28.05.2021 г. и от жалбоподателя от 25.10.2021 г.
След извършена служебна проверка по отношение на валидността на обжалвания РА в съдебното решение е прието, че същият е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК и след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, изготвен е в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържащ необходимите реквизити.
Според мотивите на решаващия съд, спорът в случая е изцяло материалноправен и засяга преценката за наличие на реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, като изводите на органите по приходите в тази връзка са включени в обхвата на съдебния контрол. За да отхвърли жалбата съдът е достигнал до крайно заключение, че изводите на ревизиращия екип са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В подкрепа на това са посочени изискванията на приложимата нормативна уредба и тълкувателна практика на СЕС. От изложените правни съображения става ясно, че предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит са изпълнени формално, но това не води до извод за основателност на жалбата срещу РА. Аргументите на съда се отнасят до невъзможността да се установи отчитането на приходи в счетоводствата на доставчиците „К. И. ЕООД, „В. С. ЕООД, „Ги Стоун“ ЕООД, „Р. С. ЕООД и „ИБЦ Р. С. ЕООД и констатираните несъответствия в механизма на тяхното осъществяване – липса на кадрова обезпеченост от доставчиците, прекалено общото описание на предмета на доставките във фактурите и съпътстващите ги документи, договори, актове обр. 19 и др., както и установеното отнасяне към разходите за стопанска дейност, съответно заприхождаване от жалбоподателя на две от фактурите за покупка на стоки по с/ка 304 „Стоки“, но липса на аналитичен регистър в това отношение.
Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани правни изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Независимо от обема на съдебното решение, по естеството си същото е немотивирано. На практика от общо 23 страници, в първите 18 страници е възпроизведена буквално констативната част на решение № 1367/04.09.2020 г. директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП (стр. 4-9 от същото) и отговорите от заключението на ССЕ, в следващите 3 страници е посочена нормативната рамка и тълкувателната практика на СЕС и на последните 2 страници са изложени правни изводи по отношение на 40 фактури за доставка и придружаващия ги доказателствен материал, който се намира в общо 5 тома приложения по делото. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно, но първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в тяхната взаимовръзка, както и не са изложени мотиви по основните оплаквания на жалбоподателя – чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК. С оглед на посоченото настоящата касационна инстанция приема, че задължението за обективна и последователна преценка по съществото на спора не е изпълнено надлежно.
Принципно правилно е приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Проверката на всички известни факти във връзка с реалността на доставката е необходимо, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, което също е цитирано от административния съд. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита К). В конкретния случай намира приложение и тълкуването, дадено в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.
Показателен за липсата на надлежна проверка на доказателствата в случая е фактът, че в констативната част на обжалваното съдебно решение е отбелязан изводът на органите по приходите за фиктивност и симулативност на стопанските операции, за които ревизираното лице знае и/или няма как да не знае (стр. 3 от съдебния акт, така и стр. 12, стр. 16 и др. от решение № 1367/04.09.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“), т. е. за реално изпълнение, което е част от измамна данъчна схема. В правните мотиви след това спорът по делото е пренесен изцяло на плоскостта на реалното изпълнение на доставки по процесните фактури, издадени от „ИБЦ Р. С. ЕООД, „А. С. ЕООД, „К. И. ЕООД, „В. С. ЕООД, „Ги Стоун“ ЕООД и „Р. С. ЕООД. От крайните изводи на съда става ясно, че реалното изпълнение на доставките е отречено по посочените съображения. По своето естество двата извода са взаимоизключващи.
С оглед на горното към мотивите на първоинстанционният съд трябва да се допълни приетото в т. т. 24, 30 и 40 от решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., където се посочва, че правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Съгласно т. 30 от същото решение, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (така и т. 34 от решение на СЕС от 11.11.2021 г. по дело C‑281/20, Ferimet). Да се откаже на данъчнозадължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството „данъчнозадължено лице“ на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, както и със съдебната практика, припомнена в точки 26—30 от настоящото решение. Следователно, противно на твърденията на запитващата юрисдикция, не може да се изисква от данъчнозадълженото лице във всички случаи да докаже — когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен — че този доставчик има качеството на данъчнозадължено лице, за да може да упражни това право (т. 40).
Настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на достатъчно доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на фактите по делото, които не са спорни. Спорът е съсредоточен около предположението на органите по приходите, че доставките са изпълнени от трети лица, а ревизираното лице е било наясно с това. От страна на процесуалния представител на ответника не са представени данни и не са ангажирани допълнителни доказателствени средства в хода на съдебното производство, които да подкрепят заключенията на съда и на органите по приходите в тази насока. Напротив, от представените доказателства, послужили за изготвяне на заключението по ССЕ се установява, че всички процесни доставчици са били регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на процесните фактури. Както „А. К. ЕООД, така и доставчиците „Р. С. ЕООД, „Ги Стоун“ ЕООД, „А. С. ЕООД и „ИБЦ Р. С. ЕООД, са декларирали приходи от стопанска дейност в ГДД по чл. 92 ЗКПО за съответните периоди. Неизяснена остава едниствено причината, поради която фактическата обстановка не е била разгледана в цялост при процесната ревизия. Не без значение е обстоятелството, че на нито един от клиентите на „А. К. ЕООД не е извършена проверка, при която да бъдат изяснени допълнителни обстоятелства във връзка с тезата за симулативност на сделките и невъзможност да се установят строителните обекти, за които се отнасят въпросните услуги и материали.
В тази насока следва да бъде посочено, че при идентична фактическа обстановка за констатирани несъответствия във връзка с извършени СМР по фактури, договор и акт обр. 19 за доставчика „Сипет-Г“ ЕООД, както и доставка на стоки от „А. С. ЕООД (керамични продукти и строителни материали) по 13 фактури през периода януари - август 2017 г., заплатени по банков път, процесният РА е отменен като необоснован и незаконосъобразен с решение № 1367/04.09.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. Представените писмени доказателства и в двата случая са идентични по своята форма и съдържание - договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, акт. обр. 19. При сходни данни и еднотипност в предоставената от РЛ документация относно доставките на строителни услуги и материали, легитимните правни очаквания на ревизираното лице са за еднакъв подход и критерии за преценка от страна на данъчната администрация. В тези случаи отказът да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован в РА/РД отново с ирелевантни обстоятелства към фактическия състав – липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост, непредставяне на доказателства за извършени плащания, липса на доказателства за ползваните обекти. Отказът да бъде признато правото на данъчен кредит по процесните фактури с РА е нелогично, предвид изложените мотиви от горестоящия административен орган за наличие на последващи облагаеми доставки от ревизираното дружество към „Ин К. И. ЕООД, „Б. С. ЕООД, „Ада 2010“ ООД, „Х. Р. АД, „Р.С.Инженеринг“ ООД, „Г. И. Г. ООД, „ХИПОПРО“ ООД – Словакия, „А. П. АДСИЦ и др. Процесните доставки не са оспорени или изследвани от ревизиращия екип, а единствено е възприето, че ревизираното дружество не е посочило за кои обекти се отнасят закупените стоки. От ревизиращите не е била извършена инвентаризация при „А. К. ЕООД с цел установяване липсата на закупени стоки.
Безрезервно споделените от съда изводи от РА/РД и решението на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП са в противоречие с предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и надлежното му упражняване. Още при ревизията, катко и с жалбата по административен ред, от ревизираното дружество са представени множество относими към процесните доставки документи, вкл. договори, данни за разплащане счетоводни регистри, актове обр. 19, доказателства за продажби на клиенти и много други. Като частни документи посочените не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при решаване на делото не са кредитирани абсолютно всички документи, които не са били оспорени от приходната администрация. Събраните при ревизията документи и конкретните факти е следвало да бъдат анализирани по отделно и в тяхната съвкупност при постановяване на крайното решения в случая. В този смисъл се споделят оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно не ги е кредитирал.
Неправилно в обжалвания съдебен акт се потвърждава мотивът за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит поради неустановеност на всички плащания на дължимите суми по фактурите. Поначало плащането на стойността по фактурата не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но доколкото в тази насока са представени данни за извършени разплащания при голям брой доставки по касов и банков път с „А. С. ЕООД, то заключенията на вещото лице по първи и трети въпрос от назначената ССЕ само потвърждава фактите. Неправилно заключението не е кредитирано по нито един от поставените въпроси, при положение че не е проведено надлежно оспорване от ответната страна по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая това изискване не е изпълнено и съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото. Плащането само по себе си не доказва липсата или наличие на реално изпълнение по доставките и се разглежда в практиката само като косвено доказателство в тази насока. Това важи и за счетоводното отразяване на доставките. В случая експертът е констатирал изрично, че извършените записвания при „А. К. ЕООД относно процесните доставки са намерили коректно отражение в счетоводните регистри на дружеството (с изключение на фактура от 31.08.2017 г., издадена от „А. С. ЕООД и отразена с обратен знак по приходна сметка 703, което според вещото лице е методологически неправилно, но води до същия финансов резултат). Всички разходи за материали и услуги за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. при жалбоподателя са част от себестойността и тяхната възвръщаемост заедно с всички други разходи по осъществяването на дейността, се постига с приходите от дейността, в годишен аспект. Последните обстоятелства са подробно изследвани в експертното заключение.
Преценката на доказателствата е извършена от органите по приходите и решаващия съдебен състав изолирано и с оглед на отделни обстоятелства, които сами по себе си или в цялост не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод за знание за участие в измамна данъчна схема. Същите могат и е следвало да бъдат обвързани и изследвани заедно с данните за последващи доставки (извършени строителни услуги по договори с клиенти), за които са представени подробни данни. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост или ненамирането на доставчиците с цел връчване на искания за представяне на документи, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в горецитираните решения на СЕС, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.
На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената и приета без оспорване ССЕ, само потвърждават реалността на процесните доставки. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, в потвърдената част от директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 108 570,64 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07., м. 08 и м. 11.2017 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09, м. 11.2018 г., м. 01, м. 03 и м. 05.2019 г.
Предвид така приетото от касационната инстанция решение № 437/26.01.2022 г., постановено по адм. д. № 10267/2020 г. по описа на Административен съд София – град следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда.
При този изход от делото на касатора се дължат претендираните от процесуалния му представител в о. с.з. на 31.01.2023 г. разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 868,56 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 437/26.01.2022 г., постановено по адм. д. № 10267/2020 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221719004425-091-001/05.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с решение № 1367/04.09.2020 г. директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, по отношение на установени задължения по ЗДДС в размер на 108 570,64 лв., в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ИБЦ Р. С. ЕООД, „А. С. ЕООД, „К. И. ЕООД, „В. С. ЕООД, „Ги Стоун“ ЕООД и „Р. С. ЕООД за данъчни периоди м. 06, м. 07., м. 08 и м. 11.2017г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09, м. 11.2018 г., м. 01, м. 03 и м. 05.2019 г., ведно със съответните лихви и в частта на начислените лихви за м. 07, м. 08, м. 10.2018 г. и м. 04.2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „А. К. ЕООД, [ЕИК], разноски по делото в общ размер на 868,56 лв. (осемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА