Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 1307/19.10.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1655/2016, с което е потвърдено решение № 1938/08.06.2016 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 2020/2016, с което е отхвърлен предявеният иск за съществуване на вземането за 7.480,00 лева обезщетение за пропуснати ползи от едностранно прекратяване на договор за правно обслужване. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното естество на договора за правно обслужване, с предмет осъществяване на правно-консултантска дейност в областта на вещното право по управление, разпореждане и ползване на публична и частна общинска собственост, консултации по издаване на индивидуални административни актове, търговско, трудово и данъчно законодателство, устройство на територията, откриване, изработване на документация и провеждане на обществени поръчки, търгове и конкурси, и как следва да се квалифицира този договор, като договор за изработка или като договор за поръчка с оглед дължимостта на уговореното възнаграждение при прекратяване на договора преди да приключи неговото изпълнение.

По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на физически, така и на интелектуални усилия. Съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се извършва услугата няма как да не са резултат на физически и интелектуални усилия, но те винаги придобиват правен характер, тъй като се извършват за сметка на доверителя. Разликата между двата договора не е в полагането на труд (труд се полага и при двата договора), а в естеството на престациите (дължимия правен резултат) – при изработката изпълнителят предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя, който я приема, докато при мандата след извършването на услугата (от свое или чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т. е. с правен характер) довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет (сметка и предаване на полученото в изпълнение на поръчката). От тази разлика в престациите следват и различията между двата договора: първият е възмезден, ако не е уговорено друго, а вторият – безвъзмезден, ако не е уговорено друго; и при отказ от възлагането се дължи възнаграждение само за изпълнената част, а при оттегляне на мандата се дължи цялото уговорено възнаграждение.

За правното естество на договора е без значение, как страните са го озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Страните обаче разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може да съдържа, както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, а също и елементи да друг уреден в закона или ненаименован договор.

Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). По договор за изработка са задълженията на адвоката: да даде консултация по въпроси от различни правни отрасли или за правния режим на различни имуществени обекти или дейности, по изработването на договори и други актове с правно значение, както и откриване, снабдяване, събиране и изработване на документация, необходима или полезна за извършването на всякакви правни действия. По договор за мандат са задълженията на адвоката: да действа от името и за сметка на доверителя при воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението им, участието в различни правни процедури и др. Независимо от естеството на поетите задължения, договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго.

С договора за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на Закон за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира частично основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за правно обслужване № 62/23.06.2015, с който ищецът А. д. „Г.“ е приел да извършва за ответната [община] правно консултантска дейност в областта на вещното право по управление, разпореждане и ползване на публична и частна общинска собственост, консултация по издаване на индивидуални административни актове, търговско, трудово и данъчно законодателство, устройство на територията, откриване, изработване на документация и провеждане на обществени поръчки, търгове и конкурси, срещу месечно възнаграждение в размер от 1.000 лева, без ДДС, като с писмо изх. № 53-00-322/11.11.2015г. ищецът е уведомен на 13.11.2015 г. за оттегляне на поръчката на основание чл. 287 ЗЗД от ответника [община] и за прекратяване на сключения договор за правно обслужване преди изтичането на уговорения едногодишен срок. Въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е за поръчка, тъй като съдържа съществените елементи на правоотношение по чл. 280 и сл. ЗЗД. По правното си естество той не е договор за изработка, тъй като е уговорено извършването на правни и фактически действия - консултациите и становищата по въпроси на правото, изготвяне на книжа, свързани с възложената работа – чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 ЗАдв, които предполагат ползването на правни познания, а не постигането на трудов резултат. Прието е, че доверителят е оттеглил поръчката възложена на адвокатското дружество, като тази възможност е императивно предвидена в чл. 287 ЗЗД и страните не могат да уговорят забрана за оттегляне на поръчката, доколкото мандатът предполага съществуване на доверие между страните и уговорен срок на действие на договора не би могъл да препятства действието й. Съдът е приел, че уговорката за неустойка между страните не обосновава основателност на претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на неполучено възнаграждение по предсрочно прекратен договор за правно обслужване, освен това вземането за неустойка не е предмет на делото. Като краен извод въззивният съд е приел, че не е налице неизпълнение на договорно задължение и не се дължи обезщетение за пропуснати ползи до края на срока на договора.

Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е вземане на ищеца за обезщетение за пропуснати ползи от преждевременното прекратяване на договор за правно обслужване в размер на дължимото възнаграждение до изтичането на уговорения срок. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че сключеният договор е за мандат, както и че са оттеглени конкретни поръчки, но уговореното възнаграждение не се дължи.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция.

Предявеният иск е за вземане на ищеца за обезщетение за пропуснати ползи от преждевременното прекратяване на договор за правно обслужване в размер на дължимото възнаграждение до изтичането на уговорения срок.

По делото е установено, че на 23.06.2015 г. страните са сключили договор за правно обслужване, с който ищецът е приел да извършва за ответната правно консултантска дейност в областта на вещното право по управление, разпореждане и ползване на публична и частна общинска собственост, консултация по издаване на индивидуални административни актове, търговско, трудово и данъчно законодателство, устройство на територията, откриване, изработване на документация и провеждане на обществени поръчки, търгове и конкурси, срещу месечно възнаграждение в размер от 1.000 лева, без ДДС, като с писмо изх. № 53-00-322/11.11.2015 ищецът е уведомен на 13.11.2015 г. за оттегляне на поръчката преди изтичането на уговорения едногодишен срок.

Видно от изложеното страните са обвързани от рамков договор с едногодишен срок на действие, през което време ищецът е поел задължението да извършва поисканите правни услуги в съответните области срещу уговореното месечно възнаграждение. Право да прекрати договора преди уговорения срок с едностранно 3-дневно предизвестие е уредено само за изпълнителя при забавяне на изплащането на дължимо възнаграждение с повече от 30 дни. С уведомлението от 11.11.2015 г. ответникът не се е отказал от сключения договор нито договор за изработка е прекратен на друго основание, тъй като с него не е поискано прекратяване на изпълнението по възложена работа. С това изявление възложителят е уведомил изпълнителя, че няма да му възлага повече работа и да му изплаща възнаграждение.

Като е отказал занапред да възлага повече работа и да изплаща уговореното възнаграждение възложителят се е поставил в неизпълнение на рамковия договор, поради което дължи обезщетение за вреди. Претендират се част от вредите – само пропуснатите ползи, но те не са съизмерими с неполученото възнаграждение, тъй като то се дължи за времето през което изпълнителят е изпълнявал възложена работа или е бил на разположение (поддържал е необходимата организация работата да бъде извършена при възлагане). По делото не се твърди пропуснатите ползи да се изразяват в нещо друго, освен пропуснатото възнаграждение нито са представени доказателства ищецът да е пропуснал да получи някаква друга полза и доколкото предявеният иск е доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, той следва да бъде определен по преценка на съда в размер на 1.200 лева съгласно чл. 262 ГПК.

При този изход на делото ищецът дължи на ответника сумата 2.553,33 лева разноски по компенсация за всички инстанции. Разноски в заповедното производство не се дължат.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1307/19.10.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1655/2016.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [община] дължи на А. д. „Г.“, сумата 1.200 лева обезщетение за пропуснати ползи от преждевременното прекратяване на договор за правно обслужване в размера на 1.500 лева на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 21.12.2015 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля предявените искове в останалата част.

ОСЪЖДА А. д. „Г.“, да заплати на [община] сумата 2.553,33 лева разноски по компенсация за всички инстанции. Разноски в заповедното производство не се дължат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.