В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, 2014 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ГАЛИНА ЗАХАРОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА

В присъствието на прокурора ЛАКОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1318/14 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 140/23.04.14 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав, по В.Н.Д. 151/14 г., е потвърдена оправдателна присъда № 3/09.01.14 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 33 състав по Н.Д.2591/13 г., с която подсъдимият Г. Д. У. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 278 Б,ал. 2, пр. 3 и 4 НК.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурор от САП, който в срок го атакува с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник моли решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и релевираните в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Според представителя на държавното обвинение въззивната инстанция най-общо казано е възприела избирателен подход при оценката на доказателствения материал, който е довел до опорочаване на вътрешното й убеждение. В този смисъл се твърди, че не...