Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

С присъда № 34/25.06.13 г.,постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.279/13 г., подсъдимият Б. Н. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години.

С решение № 199/22.10.13 г., постановено от АС-В. Т. /ВтАС/ по В.Н.Д.196/13 г.,цитираната присъда е изменена, като К. е оправдан да е извършил определени нарушения по специалното законодателство, за които е бил признат за виновен от РОС, както и да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради незнание. Приложена е разпоредбата на чл. 55 НК и наложеното му наказание е намалено на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу решението на ВтАС е депозиран касационен протест, въз основа на който на 25.11.13 г. е образувано К.Н.Д.2234/13 г. На 03.12.13 г. е депозирана касационна жалба от подсъдимия, която е препратена на ВКС. В съдебно заседание на 16.01.14 г. посочената жалба е оставена без разглеждане като просрочена. С решение № 18/10.03.14 г., ВКС, 3 н. о.е оставил в сила постановеното въззивно решение.

На 08.07.14 г. е депозирано искане /озаглавено молба/ от подсъдимия за възобновяване на наказателното производство, в което се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Тъй като в съдебно заседание на 16.01.14 г. подсъдимият и неговата защита са разбрали, че жалбата им се оставя без разглеждане, е спазен визираният в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК шестмесечен процесуален срок. Иска се уважаване на молбата с произтичащите от това последици.

В съдебно заседание осъденият се явява и представя писмени бележки, в които отразява становището си и моли наказателното производство да бъде възобновено и да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като присъдата му е явна несправедлива и недоказана.

Упълномощеният от него защитник поддържа искането с отразените аргументи.

Представителят на ВКП намира същото за неоснователно.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното:

Преди да се премине към обсъждане на възраженията по искането за възобновяване и писмените бележки, предоставени от осъдения в съдебно заседание пред ВКС, трябва да бъдат специално отбелязани две обстоятелства:

Настоящото производство е преминало през касационна проверка, макар и само по касационен протест. В решението на ВКС, постановено от 3 н. о.на 10.03.14 г. по К.Н.Д.2234/13 г., е взето отношение по значителен брой проблеми, свързани с приложението на правото въз основа на приетата фактология на престъпната дейност, която е намерена за правилно установена.

На второ място, и при касационна проверка /с изключение на трето гледане на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела/, и при произнасяне по искане за възобновяване на наказателното производство, ВКС остава съд по правото, а не по фактите. Съгласно разпоредбата на чл. 426 НПК правилата за касационната ревизия се разпростират и върху производството за възобновяване за неуредените с особени правила случаи. Това означава, че се прилага разпоредбата на чл. 348, ал. 1 НПК за основанията, на базата на които съдът се произнася. В светлината на казаното трябва да се разясни, че изключителната част от съдържанието на писмените бележки, представени от осъдения К., са свързани с оспорване на възприетите факти по делото, гарнирани със собствен анализ на доказателствените източници и принципен извод за недоказаност. Това се субсумира под оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не търпи никакво съдебно обсъждане от настоящата инстанция.

По същество погледнато, искането за възобновяване е неоснователно.

Не може да се сподели общо изразеното становище по молбата /както е озаглавено искането и както упорито се отстоява, че се нарича този процесуален документ в съдебно заседание пред ВКС/, че въззивният съд е обсъдил доказателства, обслужващи само осъдителната теза на прокуратурата, което е довело до нарушение на основния принцип, свързан с разкриване на обективната истина. Напротив, ВтАС е бил изключително прецизен при обмисляне на цялостната събрана доказателствена маса и й е направил дължим анализ, като също както първостепенният съдебен състав, е изложил съображения кои доказателствени материали възприема, в коя част и защо. В този смисъл приетата фактическа обстановка, макар и повтаряща тази на РОС, намира доказателствена аргументация, обратно на твърдението в искането за възобновяване. Съвсем отделен е въпросът, че този анализ не служи за отстояване тезата на защитата.

Твърди се, че никой съд не е обсъждал и не дава отговор на въпроса защо след като пострадалият е отишъл сам да работи на процесния обект, без да е изпратен от когото и да било и получавайки достъп до него от собственика на предприятието, и трите съдебни инстанции намират за налична причнно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Що се касае до предишното решение на ВКС по настоящото производство, този съдебен състав няма да го обсъжда в цитирания контекст, защото не е ревизираща инстанция на съдебния акт на равностепенен съд. По същество погледнато пък, възражението е повече от неоснователно. На стр. 39 от решението на ВтАС, в отговор на отправени доводи на осъдения, е разяснено, че К. се е уговорил с починалия и свидетеля К. последните да работят на обекта, когато пожелаят и когато метеорологичните условия позволяват. Тъй като договорът за изработка между [фирма] и [фирма] е сключен, за да може осъденият да помогне на своя приятел, който е починалият, уговорка кога точно ще се работи-дали само през деня или и през нощта, не е съществувала. Но осъденият се е съгласил на тези условия и носи отговорност за това като работодател.

Все на фона на казаното трябва да се обсъди и друго възражение на защитата, за което се твърди, че не е взето отношение, свързано с поведението на управителя на „Ер....”. На същото място в мотивировката на апелативната инстанция е отразено, че действително П. е дал ключовете за обекта на пострадалия и К.,но със знанието и съгласието на К.. Оказваната помощ на приятел не освобождава осъдения от това да води инструктаж, да обезопаси работното място, да осигури безопасни и здравословни условия на труд, осигурявайки лични и колективни предпазни средства. В крайна сметка П. е сключил договор с фирмата на К. и майка му и изпълнението на СМР-тата не е негов проблем. Той като собственик е трябвало да осигури достъп до покрива и го е направил, давайки ключ на лица, като е установено, че К. е знаел и се е съгласил да бъде сторено.

Последното казано е свързано и със следващия довод, изведен в искането за възобновяване. Въобще не било обсъдено, че собственикът на сградата-П.- не е изпълнил своите задължения по чл. 14 ЗБУТ и чл. 160 и сл.ЗУТ да осигури безопасни условия на труд, проект за извършване на СМР, включително и по отношение на безопасните условия на труд. Показанията на свидетеля К. за уговорките, което мотивира и позицията по третираното възражение, нямат никакво отношение при така отправените обвинения към П.. Последният като представител на дружество е възложител на работата, извършвана от пострадалия и неговия колега, за което е сключил договор за изработка за осъществяване на СМР с фирмата на свидетелката Е., майка на осъдения и самия него. Те от своя страна са работодатели на потърпевшия, с когото [фирма] е сключила граждански договор. Следователно П. не може да има качеството на работодател по смисъла на цитираните разпоредби.

А дали майката като адвокат е имала право да бъде съдружник в такова дружество, този съд няма да говори /има обаче достатъчно доказателства по делото, че тя е съставяла антидатирани документи, за да може след случилото се да повлияе благоприятно върху евентуално привличане на сина си към наказателна отговорност/. Доколко свидетелката Е. като юрист е следвало да ангажира своето участие и това на сина си студент в дружество, в конкретния случай занимаващо се със строително-монтажна дейност, за каквато той няма правоспособност /приложението на чл. 123, ал. 1 НК е прието за по-благоприятно за него, макар и вярната квалификация да е такава по чл. 123, ал. 2 НК/, този съд също няма да обсъжда. Оттук насетне, след като К., видно от доказателствения материал по делото, е осъществявал действия по ръководство и организиране на работата от страна на фирмата-работодател, той носи отговорност за причинената смърт, а не лицето, което е възложител по договора за изработка. Последното няма никакви задължения за обезопасяване на ремонтирания покрив, каквото му се вменява по искането за възобновяване. За него не важи разрешението, дадено по Р.1138/10.11.70 г.,постановено по Н.Д.998/70 г. по описа на 3 н. о.на ВС на РБ, предвид спецификата на фактите. Такъв е общият дух и на приетата теза по касационното решение на ВКС, споменавано неведнъж досега, относно приложението на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, а не на незнание от страна на осъдения.

Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване този съд би желал да заяви, че ако твърдо е отстоявана позиция за отговорност на П., защо е било необходимо свидетелката Е. да съставя анекси за приемане на обекта с отразена задна дата /преди смъртта на пострадалия/, които той е отказал да подпише и защо е било необходимо да провежда среща със свидетеля и да му обяснява как синът й ще бъде осъден. Очевидно е желанието да се избегне отговорност, но пък доводите за споделена такава с П. не намират юридическа опора.

Не отговаря на процесуалната действителност и следващото възражение, че съдът не е обсъждал факта доколко на обекта е имало лични предпазни средства, каквото нарушение е вменено на осъдения. На стр. 38 долу от решението на въззивната инстанция е даден подробен отговор на отправен и пред нея такъв довод и ВКС се съгласява с него. В огледния протокол, важим по отношение на обсъждания аргумент, няма данни да са намерени предпазни колани. Самият подсъдим всъщност в депозираните пред РОС обяснения твърди, че пострадалият и свидетелят К. не са ползвали колани и въжета, защото им е било неудобно. Съвсем друго измерение обаче би имал случаят, ако той като работодател бе обгрижил снабдяването с предпазни средства, за каквото няма данни по делото, но което има пряко отношение към настъпилата смърт на пострадалия.

Също толкова неоснователно е и възражението по направените от подсъдимия доводи по правната квалификация с прието негово авторство на процесното деяние. От стр. 34 до стр. 36 на въззивното решение ВтАС подробно е отговорил на отправените в този смисъл оплаквания срещу присъдата на РОС, стеснено е част от приложението на правото, точно за да може да се охранят правата на осъдения и това е възприето като правилно по касационното решение. Последното впрочем действително е имало за предмет произнасяне само по касационен протест, но на този фон безусловно е прието престъпно поведение от страна на К., като ясно са обозначени нарушенията на конкретните правила по безопасност на труда и защо те са в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Тази инстанция, в рамките на своята проверка се съгласява с аргументите на ВтАС, съобразява се с казаното в потвърдителното решение на ВКС и не счита за необходимо да дава повече разяснения по въпроса. На последно място за пореден път се отправят оплаквания за некачественост на обвинителния акт и надълго и нашироко се обясняват неговите недъзи, като по този начин се оспорва въобще разглеждането на делото в съда, въпреки че същото вече е минало на три инстанции. Първо, на л. 34 от въззивното решение е даден отговор на поставения проблем и се разяснява липсата на нарушено право на защита на К., с ясно формулиране на това кои норми се приемат за нарушени и защо те са в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Възприето е и стесняването на вменените нарушения на специалното законодателство, което е рефлектирало не само на обема на наказателната отговорност, но и върху наложеното наказание. Пред този съд не се оспорва казаното, а се повтаря принципното възражение за некачественост на обвинителния акт, просто защото отговорът не устройва защитата. Затова ВКС единствено отразява, че се солидаризира с изтъкнатото от ВтАС и поради липса на противопоставяне на приетата от него позиция и на аргументи за нейната неправилност, повече няма да се спира на този въпрос.

Второ, дори и да бе решено, че доводът е донейде състоятелен, в искането за възобновяване не е предложено какви биха били последиците от това, при положение че нормата на чл. 426 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 3 НПК дава възможност за отмяна само на съдебните актове, а не и за връщане на делото на прокурора. Изключение от това е допустимо в случаите на чл. 425, ал. 2 вр. чл. 423 НПК, за каквото в този казус не иде реч. При приетата престъпна фактология по влязлата в сила присъда, наред с вярно вменените нарушения на специалното законодателство и извод за връзката им с престъпния резултат, ВКС не би могъл да премине към приложение на нормата на чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и да оправдае осъдения.

В писмените бележки на К. е отразено, че на досъдебното производство той е направил искания до наблюдаващия прокурор за изясняване на истината, но те са му отказани категорично без мотиви. В случая не е ясно с каква цел е предявено това оплакване, след като делото е минало триинстанционен съдебен контрол и в съдебната фаза, която е централна за процеса, осъденият е можел да предявява всякакви претенции. Останалите възражения по този документ са свързани с третиране на доказателствения материал, откъдето се извежда необоснованост на постановените съдебни актове /косвено и на касационното решение на ВКС/, които няма да бъдат обсъждани.

Осъденият понася последиците от стореното и в тази връзка действително се стига до ограничаване на възможностите му в професионален и личен аспект, което за него е житейски несправедливо /както той самият се е изразил/, но правно издържано. Вътрешното убеждение на решаващите съдилища е вярно формирано и материалният закон не е нарушен с осъждането на К..

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.Д. 279/13 г. по описа на ОС-Русе, В.Н.Д.196/13 г. по описа на АС.В. Т.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/