Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 3365 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на А. С., чрез адв. Е., против решение № 199 от 17.02.2022 г. (погрешно посочено № 198) по адм. д. № 2698/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1983к-1760/12.11.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени доводи за неправилност на решението, при наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР в законоустановения срок депозира отговор по касационната жалба и смята същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице, спрямо което решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 199 от 17.02.2022 г. по адм. д. № 2698/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на Стоянов против заповед рег. № 1983к-1760/12.11.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР за неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР му е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от директора на ГД ПБЗН – Бургас като териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя по смисъла на чл. 204 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с предложение рег.№ 793р-1731/13.05.2021 г. по описа на РДПБЗН – Бургас, със заповед peг. № 1983к-811/21.05.2021 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А. С. – водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „ПБЗН“ – Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР, която заповед е връчена на служителя за запознаване. Служителят е запознат със становището за наказание и със събраните в дисциплинарната преписка доказателства, дадена му е възможност да се защити с представяне на писмени обяснения и възражения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както в хода на дисциплинарното производство, така и преди налагане на наказанието.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. Дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказанието е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са както правните норми, послужили като основание за налагане на наказанието, така и обстоятелствата, относими към прилагането им и които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, ангажиращо дисциплинарната отговорност на служителя. Съдът е обосновал решението си с доказаните факти за поведение на жалбоподателя, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила (1.07), в резултат на което е причинил ПТП по негова вина, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени и възпроизведени в заповедта и попадат в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Това поведение е уронващо престижа на службата, съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. на ОСС е посочено, че неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност, като не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

В случая, както обосновано и материално законосъобразно е прието от съда, нарушаването на закона от лице, които трябва да следи за неговото спазване, несъмнено е поведение, което уронва престижа на службата. Тъй като деянието не е извършено при или по повод изпълнение на служебни задължения, но нарушава конкретни етични правила за поведение от ЕК и накърнява доброто име на институцията - МВР, Стоянов дава лош пример на другите служители на МВР, същото е несъвместимо с наложените морални норми и принципи, насочени към спазване на установения в страната обществен и правов ред. В съдебната практика такова поведение се определя като водещо до намаляване или загуба на доверие в институцията, която служителят представлява. Съдът е извършил правилна преценка на събрания доказателствен материал и е достигнал до правно обоснован извод, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което императивно се предвижда само едно дисциплинарно наказание - уволнение. Обстоятелството, че жалбоподателят е съдействал на органите на полицията за изясняване на фактите за причиненото от него ПТП и е заплатил наложените му глоби, не може да промени характера на извършеното от него нарушение.

Затова, като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Оплакването, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, изложени в писмените бележки и първоинстанционната жалба, е неоснователно. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи. При сравнение на доводите на жалбоподателя в подадената жалба и мотивите на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция не констатира липса на обсъждане на доводите и становище по тях от страна на съда.

Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 17.02.2022 г. по адм. д. № 2698/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А. С. от гр. Бургас да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ