Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 3381 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 363 от 21.01.2022 г., постановено по административно дело № 11710/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), е: 1) отхвърлена жалбата на Н. П. срещу решение № Ц-1040-21-368 от 05.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00783887 от 20.07.2020 г. на ръководител на контрола по разходите; 2) осъдена Н. П. да заплати на ТП на НОИ – София-град разноски по делото в общ размер 400 лв.

Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Н. П., [ЕГН], адрес: гр. София, [жк], [адрес], действаща чрез пълномощника адвокат Дундов. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли оспорения съдебен акт да се отмени и да се постанови друг, с който да се отмени и решението на директора на ТП на НОИ – София-град като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Велкова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ. Моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С решението на директора на ТП на НОИ – София-град от 05.11.2020 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 218 от КСО, проведено пред АССГ, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. П. срещу процесното разпореждане от 20.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавно обществено осигуряване), с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 02.12.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл. за 349 работни дни, в общ размер от 7978.31 лв.

За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е обосновал тезата, че през процесния период, в който е имала трудово правоотношение с „Ди Ен Финанс“ ЕООД като заемаща длъжността „офис мениджър“, Н. П. не е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск не е имала статут на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, и съответно получените обезщетения от фонд „ДОО“ следва да ги върне, както законосъобразно са преценили административните органи.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-почерковата експертиза (което с основание е кредитирано като компетентно изготвено) и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства.

Изложените от касаторовия повереник твърдения не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

В случая жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това не може да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителните рискове.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта.

От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че Н. П. въобще не е полагала труд като „офис мениджър“ в полза на „Ди Ен Финанс“ ЕООД, а самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между Пилюшка и този работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална търговска дейност в този период и Пилюшка не е работила по трудовото правоотношение между тях, възникнало съгласно сключения трудов договор. Поради това жалбоподателката не може да се счита за осигурено лице при осигурител „Ди Ен Финанс“ ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, правилно са заличени служебно след извършена проверка, издадено в резултат на нея предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО (влязло в сила) и липса на доброволното му изпълнение от страна на неговия адресат. Именно по тази причина административният орган е наредил на Пилюшка да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване получените суми като обезщетения за периода от 02.12.2016 г. до 30.04.2018 г., в общ размер 7978.31 лв.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я дисквалифицира като „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 48а от КСО, а впоследствие и по чл. 53, ал. 1 от същия кодекс, като изплатените й такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на „Ди Ен Финанс“ ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения.

От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касаторката негови пороци, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора съдебни разноски на касаторката не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 4 във връзка чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Н. П. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 (сто) лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 21.01.2022 г., постановено по административно дело № 11710/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Н. П., [ЕГН], адрес: гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град, адрес: гр. София, ул. „Ал. Стамболийски“ № 62-64, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ