Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Б. Ц. Членове:
РУМЯНА Л. С. при секретар
М. Н. и с участието на прокурора
И. С. изслуша докладваното от съдията
Р. Л. по административно дело № 588/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алфа програм консулт“ ЕООД, с ЕИК 205779575, чрез адв. С. М., срещу Решение № 10636 от 26.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1150 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001621000690-091-001 от 01.12.2021 г., издаден от Т. П., началник на сектор - възложил ревизията и М. К., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, потвърден в тази част с Решение № 98 от 04.03.2022 г., издадено от и. д. директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д „ОДОП“) - Пловдив, в която на „Алфа програм консулт“ ЕООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 18174,02 лв., ведно с лихви в размер на 2602,61 лв. във връзка с доставки от „Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД, както и в частта, с която това дружество е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4113,86 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд нарушил приложимите материалноправни разпоредби от националното и съюзното право, допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се произнесъл по някои от релевираните възражения за допуснати нарушения в хода на ревизионното производство, както и за нищожност на РА във връзка с подписването на ревизионния доклад и невръчването на заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 15.09.2021 г. и поради неподписване с валидни КЕП, и направил изводи, които не съответстват на доказателствата, а част от тях въобще не обсъдил. Съдът не взел предвид представените във връзка с отречените доставки доказателства – фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи (ППП), кантарни бележки, описи и Акт обр. 19, фискални бонове, счетоводни записвания, заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), справките – декларации на доставчиците, регистрите за продажби и пренесъл мотиви от РА, без да извърши самостоятелна оценка на доказателствата. При това е придал значение за спора на ревизионни актове, издадени на други субекти без да съобрази практиката на Върховния административен съд по въпроса. Във връзка с доставките от Ран консулт 2020 ЕООД съдът не е обсъдил приобщените доказателства и установяванията на ССЕ, погрешно приел липсата на плащане, което било доказано, че е осъществено, и е намерил за относимо неотносимо обстоятелство, свързано с произхода на стоката. Във връзка с доставките от Алма 54 ЕООД съдът съобразил неотносими обстоятелства, свързани с кадровата обезпеченост и игнорирал установяванията на ССЕ във връзка с плащанията. Във връзка с доставките от Сими 2019 ЕООД съдът не анализирал представените от този доставчик документи и всички доказателства, въз основа на които се установява, че услугите са реално извършени. На основание доводите от касационната жалба и изложението към нея, касационният жалбоподател моли отмяната на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по същество на спора в тази част, с което спорният РА в частта относно доставките от Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД да бъде отменен, доколкото са налице всички предпоставки за законосъобразно възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по тях.
Касационната жалба и нейното изложение се поддържат в представено преди съдебното заседание пред настоящия съд писмено становище от адв. М.. Разноски за касационното производство не се претендират.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Д „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалбата в представена по делото писмена защита. По същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави немотивирано възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение в случай, че се представят доказателства за такова.
В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се представляват.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, който в обжалваната част подлежи на касационно оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Установява се, че с Решение № 6629 от 30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 28 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е отменено Решение № 1687 от 17.10.2023 г., постановено по адм. д. № 935 по описа на АС - Пловдив за 2022 г., с което оспорването срещу РА № Р-16001621000690-091-001 от 01.12.2021 г. било отхвърлено. При това делото било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. От касационната инстанция било прието, че оспореното първоинстанционно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняването на спора от фактическа страна. Посочено било, че представените от ревизираното дружество, върху което е доказателствената тежест, писмени доказателства, е следвало да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд, за да бъде обоснован извод за това доказани ли са от него материалноправните предпоставки за приспадане на ДДС - наличие на доставка и използване на стоките и услугите за осъществени следващи облагаеми доставки или във връзка с дейността. Били дадени указания в производството по чл. 226 АПК, да се изиска отново КУКЕП от „Борика“ АД, да се допусне повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за изясняване на спорния въпрос подписани ли са ЗВР, РД и РА с КЕП на издателите си по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 с оглед разясненията, дадени с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-362/21. При извод, че РА е валиден, са дадени указания съдът да се произнесе относно съответствието му с материалния закон, след като допусне поисканата ССЕ със задачи, формулирани в касационната жалба и допълнителни такива, свързани с ДМА, начисляването на амортизации за тях, съответно отписването им при продажба и счетоводното отразяване на протоколите за брак.
Обжалваното сега Решение № 10636 от 26.11.2025 г. по адм. д. № 1150 по описа на АС - Пловдив за 2024 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК. То се обжалва в частта му, постановена по повод оспорването пред АС – Пловдив на РА № Р-16001621000690-091-001 от 01.12.2021 г., издаден от Т. П., началник на сектор - възложил ревизията и М. К., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 98 от 04.03.2022 г., издадено от и. д. директор на Д „ОДОП“ - Пловдив, в частта с която на „Алфа програм консулт“ ЕООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 18174,02 лв., ведно с лихви в размер на 2602,61 лв. във връзка с доставки от „Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД. В останалата част решението на АС – Пловдив, постановено в производството по чл. 226 АПК не е предмет на касационна проверка.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна на основание доказателствената съвкупност – писмени доказателства и заключения на съдебни експертизи, първоинстанционният съд приел, че спорното ревизионно производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на спорния РА – възложено е от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила, в съответствие с изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с разпоредбите на чл. 119, ал. 2, във вр. чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, органи на приходната администрация. Изложил съображения, че ревизионният доклад, РА, ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, които са издадени като електронни документи, са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването им. Като съобразил националната и съюзна правна регламентация по въпроса, както и след обсъждане заключението на СТЕ, прието в производството по чл. 226 АПК, съдът направил правен извод за валидност на РА. Наред с това е дал подробен отговор на релевираните твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и приел, че са неоснователни. Въз основа на направените фактически установявания, свързани с всяка от спорните доставки от „Ран консулт 2020“ ЕООД (с предмет книги и консултантски услуги), „Алма – 54“ ЕООД (с предмет офис мебели втора употреба) и „Сими 2019“ ЕООД (с предмет климатик, лаптоп и монитор и претапициране, дърводелски услуги и ремонтни дейности) и като съобразил дадените от Върховния административен съд в отменителното решение указания, приложимата национална и съюзна правна регламентация, както и относими решения на СЕС, съдът направил извод за неоснователност на оспорването в тази част. За да го отхвърли в частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма – 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД, първоинстанционният съд приел, че прехвърлянето на собствеността върху стоките не е доказано – не били представени товарителници и пътни листове за транспорт на стоките, както и данни за лицата, пряко ангажирани с тези дейности; липсвали данни за наети МПС и не била оборена констатацията на ревизиращия екип по отношение наетите едни и същи лица по „граждански договор“ от доставчиците „Алма – 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД, за извършване на различни по естеството си дейности, както и констатацията им за някои пропуски в заведените счетоводни регистри на тези доставчици. По отношение на доставката с предмет „книги“, според съда, липсвала конкретика как ще бъдат използвани за икономическата дейност на дружеството - жалбоподател, а твърденията за начина на транспортирането им с личен автомобил и възможността за съхранението им не възприел. Съдът приел също така, че не били ангажирани доказателства, че доставчиците разполагали със стоките. В допълнение не били представени доказателства за настъпване на непреодолима сила и за невъзможност за ремонтиране на монитора във връзка с твърдяното бракуване на стоките, което се случило след ревизирания период – на 30.12.2020 г. Наред с това, съдът съобразил резултати от ревизионни производства на клиенти на жалбоподателя, приобщени по реда на служебно извършени проверки в ИС на съда. Приел, че доставките били документирани с ППП, но с бланкетно съдържание. Взел становище, че ППП, сами по себе си, не могат да послужат като доказателство за прехвърляне собствеността върху стоките при липса на доказателства за транспортирането им/прехвърлянето, вкл. на ръка от определени лица, с мотокар или друго съоръжение. Допълнително се аргументирал, че сочените за доставчици дружества не представили несъмнени доказателства, че действително са разполагали със стоки от вида и количеството - предмет на издадените фактури за продажба. Въпреки заключението на ССЕ, с което е направено обвързване между издадените от доставчиците фискални бонове и процесните фактури, първоинстанционният съд посочил, че в прикрепените фискални бонове от ЕКАФП към фактурите, издадени от „Сими 2019“ ЕООД“ и „Алма – 54“ ЕООД липсва посочване наименование на стоката, количество и единична цена, номер и дата на фактурата, по която е извършено плащането, което било още едно основание да се приеме, че доставките на стоки не са реално извършени.
Във връзка с предоставените на дружеството – жалбоподател, в качеството му на получател, услуги по спорните фактури, първоинстанционният съд също се позовал на служебно извършена проверка в ИС на ПАС, при която се установило, че са извършени ревизионни производства на дружествата – клиенти на Алфа програм консулт ЕООД. Съдът посочил, че предвид условното разделяне на доставките на услуги на две групи, по първата група следва да бъде установено дали доставчикът разполага с технически и материален капацитет, за изпълнението им, а по втората – дали е възможно жалбоподателят да изпълни същите към своите клиенти, без да използва своите доставчици за подизпълнители. Взел предвид и това, че в хода на ревизията по отношение на доставчика „Сими 2019“ ЕООД и „Ран консулт 2020“ ЕООД било прието, че липсва конкретика на извършените услуги. По отношение на доставките от „Сими 2019“ ЕООД съдът направил извод, че в ППП липсва конкретика относно извършване на услугите - не били ангажирани доказателства за конкретни лица, фактически изпълнители и доказателства за пребиваването им в гр. Пловдив именно за изпълнение на тези услуги, доколкото същите лица са ангажирани по граждански договори и в друго дружество – доставчик „Алма – 54“ ЕООД. Изводите си по отношение на доставките на услуги от „Ран консулт 2020“ ЕООД, последващо фактурирани на клиентите „Инвест 2020“ АД и „Лион инвест груп“ АД, съдът мотивирал с издадени на първото дружество - получател РА, за да направи извод за наличие на съдебно установен факт по отношение неизвършването на доставките на услуги по веригата от доставки „Ран консулт 2020“ ЕООД – „Алфа програм консулт“ ЕООД – „Инвест 2020“ АД. Приел, че въз основа само на ППП не може да бъде индивидуализиран предметът на услугите, техните параметри, условия и ред за изпълнение, ангажираност в брой часове във връзка с вида на съответната услуга, включително не е представена и водена кореспонденция по email или по друг начин. Осчетоводяването на процесните доставки възприел само като косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове несъмнен извод за реалността им.
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно.
Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не дал отговор на въведените твърдения за нищожност на РА и на тези, с които е обосновано допускането на редица нарушения на процесуалните правила по издаването му в хода на ревизионното производство. И по двете категории възражения съдът е направил подробни и обосновани на доказателствата фактически установявания, въз основа на които е достигнал до правния извод за неоснователността им, който е обстоятелствено и подробно мотивиран по съображения, които намират своето основание в националната и съюзна относима правна регламентация, практиката на СЕС и съдебната практика на Върховния административен съд. Тези съображения на АС – Пловдив са споделими, поради което не следва да се преповтарят в отговор на направените неоснователни касационни оплаквания за необсъждане на релевирани срещу РА възражения, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
Оправдани са касационните оплаквания обаче, че първоинстанционният съд направил необосновани на писмените доказателства и заключенията на ССЕ фактически и правни изводи относно реалността на доставките. Макар да обсъжда приобщените по делото и неоспорени от приходната администрация ППП, които са съставени за всяка от спорните доставки, както и констатациите и изводите на експерта, изготвил неоспореното заключение на ССЕ, което кредитирал, съдът неправилно приел, че въз основа на тази доказателствена съвкупност не може да бъде направен извод за реалността им, доколкото е придал решаващо значение на обстоятелства, които не са релевантни към законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по тези доставки – подробно представени по-горе. Тези съображения на съда не държат сметка за характера и предмета на доставките, нито за това оспорено ли е влагането на предмета им в независимата икономическа дейност на ревизираното лице и връзката му с нея. В РА спорният отказ е основан на чл. 70, ал. 5 ЗДДС предвид липсата на доставка по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и неизпълнение на условието по чл. 68, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 6 от същия закон. В решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП се изтъкват неотносими обстоятелства към преценката относно проявлението на спорния фактически състав като тези за липса на обяснения (което е и невярно – примерно изтъкнатото намерение за стартиране на он-лайн книжарница в справка от 14.09.2020 г.) и доказателства относно избора на доставчиците, наличието на оферти или осъществяване на контакта при неотчитане представените. Първоинстанционният съд не е съобразил, че в отменителното решение на Върховния административен съд, изрично е било посочено, че „Обстоятелството, че доставчикът не е декларирал работниците си по установения ред, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, ако последният е доказал материалноправните предпоставки, посочени по-горе, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (виж Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник, т. 33 и т. 37, както и Решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gаbor Tоth, т. 36 и цитираната там практика). Същото се отнася и до други нередности, допуснати от доставчиците, като непредставянето на поисканите им от приходните органи документи, доказващи транспорт и предходни доставки, според Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahagеben и Dаvid, т. 66, разбира се ако данъчно задълженото лице се е справило с възложената му доказателствена тежест и е доказало материалноправните условия за упражняването на правото на приспадане.“ Както се написа обаче, именно на такива нередности при доставчиците, АС – Пловдив е основал по-голяма част от мотивите си, за да направи извод за неоснователност на предявеното оспорване на РА в частта, която е предмет на касационното дело.
Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не отдал дължимото значение на представените във връзка с отречените доставки доказателства – фактури, стокови разписки, ППП, кантарни бележки, описи и Акт обр. 19, касови бонове и фискални бонове, счетоводни записвания, както и заключението на ССЕ, което е следвало да вземе предвид въз основа на обсъждането му по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ведно с всички останали по делото доказателства. Съгласно направените в него констатации и изводите на експерта ревизираното лице, както и неговите преки доставчици са осчетоводили спорните фактури, като към всяка от тях по делото са представени съпътстващи документи, описани в заключението; по всички фактури е установено разплащане в брой, документирано с фискални бонове от ЕКАФП към процесните фактури. За стоките и оборудването в счетоводството на настоящия касационен жалбоподател били направени съответни счетоводни записвания при придобиването им, както и съответните разпореждания с тях, бракуване или последваща реализация, свързана с независимата му икономическа дейност. Тук е място да се посочи, че данните за бракуване на книгите, предмет на част от спорните доставки, в период извън ревизираните, следва да се разглеждат в настоящия спор единствено в контекста на съответната доставка към ревизираното лице и отражението й в счетоводството на дружеството, респективно влагането им в неговата дейност. В този смисъл, недължима тук е преценката относно законосъобразното процедиране от страна на ревизираното лице в контекста на чл. 79 и чл. 80 ЗДДС. Наред с това, установено е от вещото лице, че доставчиците са извършили начисляване на ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС - издадени са фактури, в които данъкът е начислен на отделен ред, те са включени в справките – декларации по ЗДДС за съответния данъчен период и са намерили отражение при определяне на резултата за съответния период, като са включени в дневниците за продажби на доставчиците. Направени са и констатации, че всички процесни фактури са придружени от фискален бон от ЕКАФП и са осчетоводени при ревизираното лице и доставчиците, които с размера на данъчната основа са отчели приходи. Според експертното заключение, получените от доставчиците стоки, ДМА и услуги са използвани от ревизираното лице в неговата икономическа дейност - една част са потребени от него, а останалата по-голяма част са предмет на последваща реализация към негови клиенти, като в експертизата е направена конкретизация по предмет на всяка от фактурите.
Оценката на писмените доказателства, обсъдени ведно със заключението на ССЕ, което следва да се кредитира при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, дават основание изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА, в частта, която е предмет на касационното дело, да не бъдат възприети. Дължимо е било от съда да съобрази, че проявлението на всички правопораждащи претендираното право от ревизираното лице, юридически факти са доказани по делото, в това число относно доставките на стоки - прехвърляне на правото за разпореждане с вещта като собственик, а относно доставките на услуги – предаване на резултата от тях. В този смисъл, представените доказателства, които отразяват спорните доставки, дават основание да се направи извод, че правото на данъчен кредит по тях е възникнало и е било законосъобразно упражнено от ревизираното лице. В този смисъл не е налице неправомерно начислен данък по тези доставки.
По чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. В казуса предаването на стоките, респективно на резултата от услугите, е удостоверено и се установява въз основа на приобщените писмени доказателства, чийто съвкупен анализ обуславя извод, че е доказан фактическият състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. При липса на позитивноправна уредба, която изисква наличието на конкретен вид документ за доказване на относимите към спора фактически обстоятелства, определящ за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства – в казуса писмени доказателства и приобщените специални знания на експерта. Доказателствата не са били оспорени за тяхната автентичност от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и пар. 2 от ДР на ДОПК и макар да не се ползват с материална доказателствена сила, съвкупният им анализ обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Тези документи са информационен източник (вж. чл. 49 ДОПК) и установяват с убедителността на пълно доказване изпълнението на доставките.
Аргументите за липса на кадрови, технически, вкл. относно транспорта и материален ресурс, на самостоятелно основание не могат да бъдат поставени в основата на процесния отказ да се признае претендираното право от ревизираното лице. Тези обстоятелства са нему неподвластни и неустановяването им по делото по принцип не би могло пряко да повлияе на изводите за незаконосъобразността на спорния РА. Съдът на Европейския съюз и Върховният административен съд са последователни в разбирането си, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит. Установяване на обстоятелствата, свързани с това не може да се възлага в тежест на ревизираното лице, доколкото не се касае за негово недобросъвестно поведение. В този смисъл вж. Решение на СЕС по дело С-324/11 г., Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 г. и С-142/11 г. и Решение на СЕС по дело С-18/13 г. Съгласно приетото в тези решения липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съдът не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки (Решение на СЕС по дело C-285/11 г., т. 40; Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 г. и С-142/11 г.; Решение на СЕС по дело C-324/11 г.; Решение на СЕС по дело С-18/13 г., т. 31; Определение на СЕС по дело С-123/14 г., т. 42). С тази доказателствена тежест в казуса данъчната администрация не се е справила. Ето защо, несподелими са изводите на приходната администрация, залегнали в РА, че е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени.
В допълнение, подходът на първоинстанционния съд, да възприеме определени факти и обстоятелства за установени, на основание издадени на клиенти на ревизираното лице РА, е несподелим. Тези актове са издадени в различно от процесното ревизионно производство и констатациите в тях не водят автоматично до извода за реално извършване на доставките или обратното. Наред с това, неоправдано е очакването на съда във фискалните бонове от ЕКАФП към фактурите, издадени от „Сими 2019“ ЕООД“ и „Алма – 54“ ЕООД да е налице посочване наименование на стоката, количество и единична цена, номер и дата на фактурата, по която е извършено плащането.
По така изложените съображения, съдебното решение в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено в тази част. При това, вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени спорния РА в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 18174,02 лв., ведно с лихви в размер на 2602,61 лв. във връзка с доставки от „Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД, както и в частта, с която това дружество е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4113,86 лв.
Въпреки изхода на спора, разноски за касационното производство не се присъждат на касационния жалбоподател, тъй като такива не се претендират.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10636 от 26.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1150 по описа на Административен съд - Пловдив за 2024 г. в обжалваните части, вкл. в частта, с която на Националната агенция по приходите са присъдени разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621000690-091-001 от 01.12.2021 г., издаден от Т. П., началник на сектор - възложил ревизията и М. К., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, потвърден с Решение № 98 от 04.03.2022 г., издадено от и. д. директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, в частта на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 18174,02 лв., ведно с лихви в размер на 2602,61 лв., по доставки от „Ран консулт 2020“ ЕООД, „Алма 54“ ЕООД и „Сими 2019“ ЕООД,
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Б. Ц.
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ К. С.