РЕШЕНИЕ

№ 118

гр. София, 20.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. Ч. като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1349 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределение юг“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. К. Н. срещу решение № 1559/19.12.2024 г., допълнено в частта за разноските с определение № 519/24.02.2025 г., постановени по възз. гр. дело № 2408/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 3049/05.07.2024 г. по гр. дело № 4343/2023 г. на Пловдивския районен съд, е признато за установено, че всеки един от ищците по делото И. Т. Ц., В. И. Ц. и Е. И. Т. не дължи на дружеството-касатор сумата от по 4 507.47 лв., представляващи части от общата сума 16 226.88 лв., начислена по фактура от 15.03.2023 г. за доставена електроенергия за обект с ИНТ 1255947; в тежест на касатора-ответник са възложени разноските по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за безспорно изяснена от първоинстанционния съд фактическата обстановка по делото, включително основния релевантен факт, установен и с констативния протокол от 08.03.2023 г. – наличие на допълнително присъединен директен кабел към електроразпределителната мрежа, преди средството за търговско измерване (СТИ), поради което изразходваната ел. енергия по този кабел, с който директно е свързана инсталацията в къщата, не се е отчитала от електромера. Окръжният съд е споделил и извода на първата инстанция за приложение на методиката за преизчисление при условията на чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ, по съображения, че не е формиран фактически спор между страните да е налице неправомерно въздействие/манипулация върху СТИ, в резултат на което да е налице неточно или неотчитане на доставено количество ел. енергия. В тази връзка съдът е кредитирал и заключението на съдебната електротехническа експертиза, извършена от вещото лице И., като е приел, че с това заключение е изяснено, че присъединяването на електрическата инсталация на процесния обект на потребление към електрозахранването е по начин, несъответстващ към изпълнената от доставчика захранваща електрическа мрежа, и чрез който се установява видима външна намеса в схемата на ел. съоръжения, изразяваща се в присъединяването на неприлежащия към схемата проводник Си (меден) със сечение 2х6 кв. мм, с неустановена дължина, посредством който се създава паралелна връзка, в резултат на което е осъществено изключване (изолиране, шунтиране) на елемент от захранващата схема – електромер, представляващо промяна на правилната схема на свързване на електромера, което обуславя приложение на методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ. Въззивният съд е посочил и че в тази насока и от приетата експертиза от 20.03.2024 г. на вещото лице К., че електромерът отчита точно, независимо от становището му, че няма намеса в схемата на свързване. На следващо място окръжният съд е намерил за неоснователен довода на дружеството-жалбоподател, че следва да се приеме наличието на „неправомерно присъединяване“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИККЕ, тъй като легалната дефиниция предполага присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Съдът е посочил и че жалбоподателят се позовава на разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ПИККЕ, като основание за приложение на методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИККЕ. Приел е, че действително с разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ПИККЕ от 2013 г. (отм.) е била дадена легална дефиниция на „обект“ – всяка обособена по отношение на измерването на електрическата енергия производствена единица на участник в пазара на електрическа енергия, която произвежда или потребява електрическа енергия. Окръжният съд е намерил и че соченото възражение на жалбоподателя, в съдържателен план предполага установяване на неправомерно присъединяване като цяло на обект на потребление към електрическите мрежи на оператора, като основание за преизчисляване на количеството ел. енергия, при условията на тази хипотеза, какъвто не е настоящият случай. В заключение, по така изложените съображения, въззивният съд е намерил жалбата на ответника за неоснователна.

В касационната жалба на ответното дружество се излагат оплаквания и доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приложил методиката по чл. 50, ал. 2 вместо по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и че в тази връзка, в нарушение на процесуалните правила и необосновано не е възприел заключенията на вещото лице К., а е кредитирал заключението на вещото лице И.. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание, чрез процесуалния пълномощник на ответното дружество – юрк. Н..

Насрещната страна – ищците И. Ц., В. Ц. и Е. Т., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. Ч., в отговора на касационната жалба навеждат възражение за процесуална недопустимост на същата; при условията на евентуалност излагат и съображения за нейната неоснователност, като поддържат, че въззивният съд правилно е приел, че в случая не е налице неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ и на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а приложима в случая е методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице И.. В откритото съдебно заседание от страна на ищците, чрез адв. Ч. се поддържат и доразвиват доводите за неоснователност на касационната жалба.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 5117/08.11.2025 г., настоящият съдебен състав е установил, че касационната жалба на дружеството-ответник е процесуално допустима, като е изложил съображенията си за това, респ. – за неоснователността на възражението на ищците в обратна насока. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните правни въпроси: 1) процесуалноправен – трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; и 2) материалноправен – коя е приложимата методика за изчисление на количеството електрическа енергия – по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ или по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация) на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, преминаващата през който електрическа енергия не се отчита от средството за търговско измерване (СТЕ, електромера).

По процесуалноправния въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, която приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него (изрично – чл. 202 от ГПК), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата (в този смисъл са решение № 50123/12.12.2023 г. по гр. дело № 3502/2021 г. на IІ-ро гр. отд., решение № 50081/28.06.2023 г. по гр. дело № 2119/2022 г. на IІІ-то гр. отд., решение № 310/31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г. на IV-то гр. отд., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ІІІ-то гр. отд., както и цитираните в тях множество други решения на ВКС). Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение, възприето в константната практика на ВКС.

По материалноправния въпрос също е формирана практика на ВКС. В решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г. на ІІІ-то гр. отд., при установени обстоятелства, идентични с тези по настоящото дело (наличие на допълнително присъединен директен кабел към електроразпределителната мрежа, който не преминава през (а е свързан преди) СТИ, поради което изразходваната ел. енергия по този кабел, който директно захранва част от процесния обект, не се отчита от електромера), въз основа на заключенията на вещите лица, е прието, че в такива случаи е приложима методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а не тази по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. В същия смисъл е и решение № 198/28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г. на ІІІ-то гр. отд., в което е разяснено, че ПИКЕЕ уреждат хипотези на правомерно (с договор и СТИ) и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 от ПИКЕЕ, като в последния случай преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, съставянето на който е задължителна предпоставка за извършване на преизчисляването. Прието е и че неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл. 51 от ПИКЕЕ може да се извърши (също, както и към водопроводните и канализационните мрежи) както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано от такъв договор. Ищците неоснователно се позовават в откритото съдебно заседание на решение № 263/13.05.2025 г. по гр. д. № 4746/2024 г. на ІІІ-то гр. отд., тъй като с него не е даден отговор на поставения по настоящото дело материалноправен въпрос, а е прието, че за преценката дали в конкретния случай (също при обстоятелства, сходни с тези по настоящото дело) е приложим редът за преизчисляване по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ или по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, е необходимо установяване и изясняване на множество допълнителни факти чрез назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, за което делото е върнато на въззивната инстанция. Предвид посочените по-горе три решения на ВКС, настоящият съдебен състав (като отчита и че въпросът е правен, а не фактически, изискващ специални знания на вещо лице) също възприема разрешението, че в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация) на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, преминаващата през който електрическа енергия не се отчита от средството за търговско измерване (СТЕ, електромера), е приложима методиката за преизчисление на количеството електрическа енергия по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Това е така, защото и тези случаи съставляват неправомерно присъединяване по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ, а именно – присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Последният извод следва от систематичното тълкуване и на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ (съгласно която, „обект“ е всяка отделена, по отношение на измерването на електрическа енергия, електрическа инсталация на производител или клиент), както и на разпоредбите на самата наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, а именно – Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Нар. № 6/24.02.2014 г., отменена, но действала към датата на процесната по настоящото дело проверка от 08.03.2023 г.), респ. – сега действащата Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Нар. № 6/28.03.2024 г.), които изискват спазване на реда (процедурата) за присъединяване, и в случаите при обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа – чл. 4, ал. 1, т. 4 от Нар. № 6/24.02.2014 г. (отм.), респ. – чл. 7, ал. 1, т. 4 от Нар. № 6/28.03.2024 г. От легалното определение по § 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ следва, че „обект“ по смисъла на ПИКЕЕ е всяка електрическа инсталация на клиент, която е отделена по отношение на измерването на електрическата енергия. Именно такава инсталация, „отделена по отношение на измерването на електрическата енергия“, е налице и в случаите, когато чрез допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, който не преминава през електромера и последният не измерва (не отчита) електрическата енергия, доставяна по този кабел, се захранва част от иначе правомерно присъедината електрическа инсталация (обект) на клиент. Именно в тези случаи на обособяване, чрез отделяне от съществуващ обект (електрическа инсталация), който е вече правомерно присъединен към електрическата мрежа, на нов обект (отделена електрическа инсталация) „със самостоятелно измерване на електрическата енергия“, разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Нар. № 6/24.02.2014 г. (отм.), респ. и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Нар. № 6/28.03.2024 г. изисква спазване на нормативно установения със същата наредба, ред (процедура) за присъединяване, включително за да се осигури чрез поставяне на ново СТИ (електромер) това „самостоятелно измерване на електрическата енергия“, захранваща новообособения обект (отделената електрическа инсталация). Следователно, когато този ред (процедура) за присъединяване по наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ не е осъществен, а обособеният обект (отделената електрическа инсталация) на клиента е присъединен директно към съответната мрежа, без доставяната за него електрическа енергия да се отчита нито от вече наличното, нито от новопоставено СТИ (електромер), е налице неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ и на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а не е налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която от своя страна изисква въздействие върху самото СТИ (електромера) – аргум. от чл. 49, ал. 8, във вр. с ал. 5 от ПИКЕЕ.

При горните разрешения на поставените по делото правни въпроси, касационната жалба се явява основателна, като въззивният съд е разрешил и двата въпроса в противоречие с така възприетите отговори. Основателно е основното оплакване на касатора-ответник, че неправилно – в нарушение на материалния закон, окръжният съд е приел, че в случая била приложима методиката за преизчисляване по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, както и че не било налице неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ и на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. В нарушение на чл. 202 от ГПК въззивният съд не е изложил никакви съображения, защо е кредитирал първоначалното заключение, дадено от вещото лице И., в което е възприета методиката за преизчисляване по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а от изложените мотиви към обжалваното решение дори не става ясно дали окръжният съд е възприел (кредитирал) или не повторното заключение, изготвено от вещото лице К., в което е възприета приложимата в случая методика по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като в тази връзка съдът не е съобразил и че прилагането на едната от двете нормативно установени методики е правен въпрос, а не фактически такъв, изискващ специални знания на експерт. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд изобщо не е обсъдил допълнителното заключение, дадено от вещото лице К., с което е установено, че изчислена по методиката по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, стойността на количеството електрическа енергия, преминало през допълнително директно присъединения кабел и неотчетено от СТИ, възлиза на начислената по процесната фактура от 15.03.2023 г., обща дължима от тримата ищци сума 16 226.88 лв. (с пренебрежимо незначително отклонение от 1 стотинка). Следователно, неправилен е и крайният резултат, постановен с обжалваното въззивно решение, с което предявените по делото по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК отрицателни установителни искове на тримата ищци са уважени до размерите, възлизащи на сумата от по 4 507.47 лв., представляващи части от общо начислената по фактурата и дължима сума от 16 226.88 лв.

По така изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови друго – за отхвърляне, като неоснователни, на отрицателните установителни искове за посочените, процесни и в касационното производство размери, възлизащи на сумата от по 4 507.47 лв. (в частта им до пълните им предявени размери, възлизащи на сумата от по 5 408.96 лв., исковете са отхвърлени с необжалваната и влязла в сила част на постановеното по делото първоинстанционното решение № 3049/05.07.2024 г.).

Предвид промяната на крайния резултат по материалноправния спор, съгласно чл. 81 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските, респ. – следва да бъде отменено и определение № 519/24.02.2025 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК окръжният съд е допълнил въззивното решение в тази част. С оглед крайния изход на спора, ищците нямат право на разноски, а съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК същите дължат на ответника, претендираните и направени от него разноски за трите съдебни инстанции по делото, чийто общ размер възлиза на сумата 951.90 лв. (от които: за внесени възнаграждения на вещите лица и свидетел в първоинстанционното производство – 381 лв. и за внесени държавни такси – за въззивното производство – 270.45 лв. и за касационното производство – 300.45 лв.); както и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП – претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които – предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по него и вида и обема на положения от юрисконсулта труд по защитата на ответника, съдът определя за всяка от трите инстанции по делото в размер от по 300 лв., или – общо 900 лв. Следователно, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в общ размер 1 851.90 лв. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., тази сума, присъждана с настоящото решение, следва да се превалутира и закръгли съгласно чл. чл. 11-13 от ЗВЕРБ, при което същата възлиза на 946.86 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1559/19.12.2024 г., допълнено в частта за разноските с определение № 519/24.02.2025 г., постановени по възз. гр. дело № 2408/2024 г. на Пловдивския окръжен съд; и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, предявените по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК от И. Т. Ц., В. И. Ц. и Е. И. Т., отрицателни установителни искове за признаване за установено, че всеки един от тях тримата не дължи на ответника „Електроразпределение юг“ ЕАД сумата от по 4 507.47 лв., представляващи части от общата сума 16 226.88 лв., начислена по фактура от 15.03.2023 г. за доставена електроенергия за обект с ИНТ 1255947.

ОСЪЖДА И. Т. Ц. с ЕГН [ЕГН], В. И. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Електроразпределение юг“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 946.86 евро (превалутирани 1 851.90 лв.), представляваща разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: