Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

РУМЯНА Л. С. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от председателя

Б. Ц. по административно дело № 600/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Биотоп К“ ЕООД, представено от адв. С., срещу решение № 32702/07.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 1540/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221023004857-091-001/19.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена при оспорването по административен ред. Оплакванията на касатора са за противоречие за решението с материалния и процесуалния закон. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставката по фактурата, за която е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Твърди опущения на съда в познавателната му дейност по преценка на писмените доказателствени средства. Изразява убеждението, че осъществяването на доставката се установява с взетите от него счетоводни записвания във връзка с доставката и косвено с извършеното плащане в пълен размер по фактурата. Според него съдът неправилно е ценил като факти с доказателствено значение отсъствието на материална и техническа обезпеченост у доставчика, декларираната от него икономическа дейност и датата на регистрацията му за целите на ДДС. Навежда доводи за правното значение за липсата на противопоставяне от доставчика – търговец след узнаването за доставката. Иска отмяна на обжалваното решение, включително в частта за разноските, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с която са установени в тежест на „Биотоп К“ ЕООД задължения за ДДС за внасяне в размер 12 000 лева и за лихви за забава в размер 5 465.58 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС в д. п.м. м. 11.2020 г. заради отказ да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 12 000 лева, упражнено в този период. Отреченото данъчно предимство е по фактура, издадена от „Е.П.А. инвест“ ЕООД за доставка на услуга. Според органите по приходите доставката на услуги не е осъществена. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на прекия доставчик, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Те включват констатации за представени от РЛ фактура с предмет плащане по договор и банкови извлечения и за липса на персонален субстрат и материални активи за изпълнение у доставчика. Заявено е очакване за наличие на доказателства за договарянето на услугата и за предаването на резултата от нея. Отречено е осъществяването на предпоставките за правото на приспадане по чл 68, ал. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 9 ЗДДС. Лихвите за забава са обвързани с коригирания резултат на данък за внасяне.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

По мотивите на съдебния акт РА е издаден от компетентни органи по приходите във формата на електронен документ, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи и притежава дължимото съдържание.

Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на юридическите факти от пораждащия правото на приспадане фактически състав, които е дефинирал. Констатациите му се основават на събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателства и следват установяванията на администрацията. В хода на съдебното дирене е открил производство за проверка на представените от жалбоподателя и оспорени от ответника договор за услуга от 15.07.2020 г. с предмет изготвяне на проект по Мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“, ведно с Приложение №1 – приемо-предавателен протокол и приемо-предавателен протокол от 30.11.2020 г. и тъй като авторството им останало недоказано ги е определил като неавтентични. Позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 301 ТЗ не преодолявало недоказаното авторство на документите. Съдът е възприел доводите на органите по приходите за доказателственото значение на наличието на трудов ресурс и средства за производство у доставчика. Взетите от получателя счетоводни записвания по доставката не допринасяли за убедителността на доказването.

С решението са присъдени разноски в полза на Националната агенция за приходите в размер, определен по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на отсъствието на възражение по размера на юрисконсултското възнаграждение.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Касационният съдебен състав възприема решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).

Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“действителното извършване на облагаемата сделка“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. При своевременно стореното оспорване от ответника на истинността на представените от жалбоподателя документи дължимото процесуално действие на съда е да постанови да се извърши проверка (вж. чл. 193, ал. 2 ГПК), която с оглед вида на документите (частни) и доказателствената им сила по чл. 180 ГПК е ограничил до изследване на тяхната автентичност. Съобразено с правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК е разпределянето на тежестта за доказването на автентичността на документите. Настъпването в правната сфера на търговеца на правните последици от извършени от негово име действия на лице без представителна власт (чл. 301 ТЗ) е без ефект в процеса на доказване при задължението на съда по чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК да изключи от доказателствата неистинските документи.

Липсват информационните източници, които са останали извън обхвата на познавателната дейност на съда, та вътрешното му убеждение да е формирано в противоречие с правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във вр с 2 от ДР на ДОПК. Процесуалните закони не съдържат уредба на конкретни доказателствени средства за установяване на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Казуистична уредба е и немислима предвид многообразните проявления на независимата икономическа дейност, която предполага оставяне на различни информационни следи от нея, а съответно и източници на информация.

Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик, респ. получаването на услугата следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ.

Неубедително е доказването със счетоводните записвания на касатора. Счетоводните регистри за производно доказателствено средство, тъй като са носител на хронологично систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи (вж. чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч /отм.). Затова и по хипотеза информацията в регистрите следва да съответства на тази от първичните счетоводни документи, каквито са фактурите, а многократното закрепване на един и същи факт в различни информационни източници, от които единият се основава на другия, не се отразява на доказателствената им стойност.

Първостепенният съд е адресирал към жалбоподателя очакване за доказване на материална и кадровата обезпеченост на доставчиците, доколкото отричането ѝ от органите по приходите е индиция за отсъстващо изпълнение. Процесуална обвързаност на съда е да приеме за неосъществени недоказаните факти, а със средствата на насрещното доказване ответникът се домогва да разколебае убедителността на доказването от жалбоподателя за получаването на резултата от услугите от издателя на данъчния документ.

Без да са допуснати от първостепенния съд нарушения в процеса на доказване, неговите установявания са обвързващи при инстанционния контрол върху постановеното от него решение (вж. чл. 220 АПК).

Основан на правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна не е провела несъмнено доказване. Затова и в съответствие с материалния закон е решен в полза на администрацията спорът за съществуването и размера на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение.

При този изход спора на Националната агенция за приходите /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 1 008.22 евро за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Превалутирането и закръгляването на разноските е по реда на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32702/07.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 1540/2025 г.

ОСЪЖДА „Биотоп К“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите разноски за касационното производство в размер 1 008.22 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ К. С.