ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564

гр. София, 24.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №2199 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. Г., чрез процесуалния му представител адв. П.М. против определение №12838/03.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. №496/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частните жалби срещу решение №10430 от 31.05.2024 г. /с характер на определение/, постановено по гр. д. №69711/2023г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК.

С жалбата се атакува въззивното определение като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Жалбоподателят твърди, че не е съобразена съдебната практика, съгласно която при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът e обвързан от предвидените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че цитираното от въззивния съд решение на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 1 от Наредба №1/2004г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел, а не изключва приложението на Наредбата. Сочи за недопустимо несъответствие, че така определеният хонорар за извършената работа от двама адвокати следва...