РЕШЕНИЕ

№ 135

Гр. София, 27.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

При участието на секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №594/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№11904/03.12.2024г. на Г. И. М., чрез адв. Н. И. срещу решение №356/28.10.2024г. по в. гр. дело №20241800500347 по описа за 2024г. на С. О. съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от него иск за делба е отхвърлен. Според касатора, решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът не е допуснал част от поисканите доказателства, установяващи, че ответникът е знаел, че ищецът е негов племенник, като в същото време не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото такива, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че ответникът е придобил имота по давност. По тези съображения счита, че решението е необосновано, постановено при погрешно възприемане на фактическата обстановка и неправилен анализ на събраните доказателства, поради което моли за неговата отмяна. В изложението се посочват касационните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като са формулирани въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което се допусне делба на процесните имоти при равни квоти. В о. с.з. касационната жалба се подържа чрез пълномощник, като се моли за отмяна на въззивното решение, допускане на делбата и за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – М. Г. М., в депозирания чрез адв. И. отговор излага, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и съображения за неоснователност на същата. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените два въпроса в противоречие с посочената от касатора практика. По съществото на спора излага, че правилно съдът е приел за установено, че той е придобил имота по давност, поради което законосъобразен е изводът, че същият не следва да се допуска до делба, тъй като е еднолична негова собственост. В о. с.з. писменият отговор се поддържа чрез пълномощник, който цитира две решения на ВКС, в които счита, че се съдържа отговор на допуснатия до разглеждане въпрос-решение №174 от 02.12.2015г. по гр. дело №1744/2015г. и решение №51 от 02.06.2016г. по гр. дело №68/2016г. на ВКС.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от Г. И. М. срещу М. Г. М. за делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] поле, [община], Софийска област, целият с площ от 939 кв. м., с планоснимачен номер 331, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв. м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв. м. при равни квоти. Ищецът твърди, че ответникът е негов чичо, като съсобствеността върху делбения имот е възникнала в резултат на наследяване на Г. М. Р., починал на 17.03.2008г. и С. И. Р., починала на 19.10.2018г.

Ответникът М. Г. М. моли искът за делба да бъде отхвърлен. Не оспорва, че имотът е бил собственост на Г. М. Р., но твърди, че ищецът не е бил нито негов наследник, нито на С. Р.. Възразява, че е придобил мястото и сградите в него по давност, в резултат на непрекъснато владение, осъществявано в периода от 17.03.2008г. до 17.03.2018г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният състав е приел за безспорно, че общият наследодател Г. М. Р. е признат за собственик по давностно владение на 08.03.2006г. на масивната жилищна сграда и паянтовата жилищна сграда в УПИ [№] в кв. 46 по плана на [населено място] поле, както и, че на 14.03.2006г. е придобил дворното място чрез покупко-продажба. На 17.03.2008г. Г. Р. е починал, като е оставил за наследници съпругата си С., сина си М. и внук Г. - син на починалия на 22.11.2001г. негов син И.. Произходът на ищеца Г. М. от И. Г. М. е установен на 20.11.2019г. с влязло в сила решение по гр. д.№ 41/2019г. на СОС, но тъй като бащата е починал преди раждането на детето, последното става наследник на цялото имущество на родителя си към момента на откриване на наследството /22.11.2001г./. От заключението на СТЕ е установено, че за пл. № 331 са били отредени 6 бр. УПИ като общата площ по графични данни 5 600 кв. м е съставлявала двор, ограден с обща ограда. Къщата на М. М. е построена в УПИ [№]. От показанията на свидетелите, включително майката на ищеца, съдът е приел за установено, че С. Р. е живяла в друга къща-построена в УПИ Десето, собственост на И. М. до смъртта му през 2001г. В периода от 17.03.2008г. до 17.08.2018г. ищецът Г. и неговата законна представителка, докато не бил навършил пълнолетие, не са посещавали имота, нито са претендирали той да е съсобственик, до депозиране на исковата молба на 09.06.2023г. Безспорно М. е демонстрирал пред трети лица, че е изключителен собственик на процесните имоти. Съдът е приел, че в периода на давностно владение той не е могъл валидно да манифестира пред Г. и неговата законна представителка намерението си да свои идеалните части на починалия си брат и на своята майка, тъй като титулът за бащинство още не бил възникнал. По силата на съдебното решение, Г. е станал наследник на баща си още от момента на откриване на наследството, но това не е заличило последиците от давностното владение, реализирано междувременно от трето лице. По изложените съображения, въззивният съд е счел, че предявеният иск за делба следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответникът е придобил делбения имот по давност.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

С определение №5008 от 04.11.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, преформулиран от съда съобразно правомощията му, разяснени в ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009г.: „Дали действия, изразяващи се в завземането и ползването някои от наследствените имоти демонстрират намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която към момента на откриване на наследството произходът на единия наследник на общия наследодател не е бил установен?“

Във връзка с допуснатия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

При установяване произход от бащата по съдебен ред, ако още към момента на раждането бащата е починал, детето придобива с обратна сила по реда на наследственото правоприемство съответен дял от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт –по арг. от чл. 2 ЗН. Това правило намира приложение по отношение на цялото наследствено имущество /в този см. Решение №6 от 28.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5430/2007г./

Доколкото възниква съсобственост от наследяване, то според разясненията в ТР №1/06.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Според създадената след постановяване на тълкувателното решение съдебна практика, обективната невъзможност за манифестиране се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието - решение №17/01.03.2017г. на ВКС по гр. д. №2923/2016 г. на ВКС. В решение №51 от 02.06.2016г. /посoчено от ответника по касация/ по гр. д. № 68/2016 г. на ВКС, за обективна невъзможност е приет случай, при който упражняващите фактическата власт са имали съзнанието на изключителни собственици предвид незнанието им относно наличието на друг наследник. Изискването за манифестиране на промененото намерение, с което наследникът е започнал да владее частите на другите сънаследници, и то да достигне до тях, може да се приложи само когато тези сънаследници са известни /Решение №174 от 2.12.2015г. на ВКС по гр. д. №1744/2015г., решение №262/29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г./, поради което това изискване е неприложимо за случаите, когато наследникът владее целия наследствен имот и не знае, че има и други сънаследници. При тези условия от него не може да се изисква нито да противопоставя владението си на другите сънаследници, нито следва да се проверява дали спрямо тях е достигнало това негово намерение да свои частите им, тъй като и двете страни не знаят за съществуването на сънаследствени отношения.

Обобщавайки съдебната практика се налага извода, че ако сънаследникът е известен, тогава владеещият изключително за себе си съсобственик трябва да демонстрира намерението си. Ако последният не знае за съществуването на друг съсобственик, достатъчно е да упражнява фактическата власт по начин, явен за всички, и всеки, който счита себе си за наследник да може да узнае за да се противопостави. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права, който има действие и легитимира новия собственик като такъв спрямо всички, а не само спрямо определено лице - досегашния собственикът на имота. В тези случаи се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС, като се предполага, че вещта се държи за себе си.

Касационно обжалване по делото е допуснато по въпроса за приложението на придобивната давност в настоящата хипотеза, при която наследникът е придобил права още при смъртта на неговия наследодател, но произходът му е установен по-късно. Доколкото обективният елемент на владението /упражняването на фактическа власт/ съвпада с този при държането, то само субективният елемент определя упражняването на фактическата власт като владение. Т.е. във всички случаи от съществено значение е изследването на намерението, с което се осъществява фактическата власт. Презумпцията, установената в чл. 69 ЗС е оборима, като преценката се извършва от съда с оглед конкретните данни. Завземането и ползването на някои от наследствените имоти могат да демонстрират намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която към момента на откриване на наследството произходът на единия наследник на общия наследодател не е бил установен, но изводът за наличие на такова манифестирано намерение следва да се изведе от фактите, установени по делото. Това разрешение е относимо единствено и само към възможността наследникът да се позове на придобивна давност. При установяване придобиването на права от трети лица, спорът би следвало да се разреши с оглед тяхната добросъвестност, но по настоящото дело такива данни липсват.

По основателността на касационната жалба:

Предмет на делбата е урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] поле, [община], Софийска област, целият с площ от 939 кв. м., съставляващ имот планоснимачен номер 331 по кадастралния и регулационен план на селото, за който е отреден парцел VII в квартал 46, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв. м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв. м., които Г. М. Р. /баща на ответника и дядо на ищеца/ е придобил по време на брака му със С. Р..

След смъртта на наследодателя Г. М. Р. на 16.03.2008г., негови законни наследници са синът му М. Г. М., преживялата го съпруга С. И. Р. /починала на 19.10.2018г./ и Г. И. М. - син на починалия И. Г. М..

Въззивният съд е приел, че в периода на давностно владение-17.03.2008г. до 17.08.2018г. М. М. не е могъл валидно да манифестира пред Г. и неговата законна представителка намерението си да свои идеалните части на починалия си брат и на своята майка, тъй като титулът за бащинство още не бил възникнал. По силата на съдебното решение, Г. е станал наследник на баща си още от момента на откриване на наследството, но това не е заличило последиците от давностното владение, реализирано междувременно от трето лице.

Този извод на съда е неправилен и необоснован с оглед събраните по делото доказателства по следните съображения:

Свидетелката П. Д. /майка на ищеца Г. И. М./ излага, че Г. е роден в София, но е живял в [населено място] поле като малък. Първо - още докато е бил жив И., последният, свидетелката, Г. и другото дете на свидетелката, са живели заедно в голямата къща близнак на [улица]. По - късно се преместили в друго населено място, но свекърва С. гледала известно време Г. и се грижела за него, за да може свидетелката да работи. Свидетелката не се е разбирала с ответника, но Г. и М. винаги са били в добри отношения помежду си, той никога не е отричал, че му е племенник, и не го е препятствал да идва в къщата. През 2007г. свидетелката заминала да работи в чужбина, като за няколко месеца свекърва и се грижела за детето. След това едно цяло лято Г. останал при баба си, чичо си М. и братовчедите си за да научи български. Свидетелката е водила разговор със свекъра си Г., свекърва си С. и М., че когато Г. навърши пълнолетие ще получи от чичо си имота.

Свидетелката В. Д. – съседка, живееща в [населено място] поле, знае, че баба С. и дядо Г. са гледали Г. докато е бил малък. М. и П. /майката на ищеца/ винаги са били в лоши отношения, но М. винаги е приемал Г. за племенник и никога не го е възпрепятствал да ходи и живее в триетажната къща. Когато Г. бил малък баба му и дядо му го гледали за няколко месеца когато П. заминала за Испания.

Показанията на тези свидетелки, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК кореспондират на съдържанието на удостоверението, издадено от детска градина Кокиче, [населено място] поле, в което се удостоверява, че Г. е посещавал същата детска градина в периода 01.11.2005г. до 31.03.2006г.

Свидетелят В. В. знае, че М. имал брат И., който починал. След неговата смърт се разчуло из селото, че имал дете.

От събраните писмени доказателства се установява, че И. М.- брат на ответника М. М., е починал на 23.11.2001г. Ищецът Г. М. е роден след смъртта на баща си -29.01.2002г., а решението, с което е признат произходът му на осн. чл. 69 СК е влязло в сила на 20.11.2019г.

Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 2 от Закона за наследството, Г. И. М. е придобил по реда на наследственото правоприемство съответен дял от цялото имущество, което наследодателят му е притежавал към момента на неговата смърт.

С оглед изложеното от свидетелите, настоящият състав приема за установено, че ответникът М. М. е знаел, че брат му е имал дете Г., независимо, че произходът му е установен едва през 2019г.

Предвид така установеното, разрешението в цитираната по-горе практика, посочена от ответника по касация, че манифестиране на намерението за своене не е необходимо когато наследникът владее целия наследствен имот и не знае, че има и други сънаследници, е неприложимо.

Доколкото към момента на смъртта на общите наследодатели /Г. Р., починал на 17.03.2008г. и С. Р., починала на 19.10.2018г./, М. М. е знаел, че не е единствен наследник на имуществото, тъй като има и племенник, то по отношение на осъществяваното от него владение приложение следва да намерят разясненията, приети в ТР №1/06.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, а именно, че завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. При позоваване на придобивна давност при спор за собственост, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Те следва да са недвусмислени, т. е. да не могат да се възприемат като такива, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността - чл. 31 и чл. 32 ЗС, а преценени в съвкупност да представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74, решение №381/25.10.2010г. по гр. д. № 37/2010г., решение №132 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №1121/2016г./.

От ангажираните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че ответникът е предприел действия по своене, които да са били от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да е отрекъл владението на другия съсобственик – ищеца, като е манифестирал спрямо него завладяването и промяната в намерението си. Действително той е живял в имота, и е извършвал различни дейности по стопанисването и поддръжката му, но същите са търпими действия, които не отричат правата на другия съсобственик, като отношенията между съсобствениците във връзка с такива действия са регламентирани в чл. 30, ал. 3 ЗС. Не може да се направи категоричен извод, че осъществяваното от ответника владение е явно и несъмнено. От свидетелските показания не следва и извод ответникът да е придобил по давност частта от делбените имоти, принадлежали на майка му С. в периода 17.03.2008г. до 17.08.2018г., т. е още преди нейната смърт. Свидетелите И. и В. излагат само, че майката на М. се е преместила да живее в новата къща, и М. живеел там и се грижил за имотите. Доколкото наследяването е основание за съвладение на наследниците, по делото липсват доказателства той да е упражнявал фактическата власт върху целия имот изключително и само за себе си, и това да е било обективирано чрез действия, които недвусмислено да отричат правата както на починалата му вече майка, така и племенника му, и които да са могли да станат негово достояние. При липсата на такива действия, промяната в намерението е скрита, и следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Следва да се име предвид също, че давността по чл. 79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически тяхното съдържание в определения от закона период от време се упражнява от трето лице-владелец. Основен принцип в правото е, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити правото си на собственост, целта на който е да защитава собственик, който поради обективни обстоятелства не може да упражнява и защитава правото си, но не и трети лица, които биха могли да придобият права върху същия имот чрез упражняване на субективно потестативно право. С оглед конкретните факти по настоящото дело, ищецът М. не е разполагал с правни способи да прекъсне давността, тъй като до момента на установяване на неговия произход с влязло в сила решение, той не е могъл да докаже качеството си на наследник на И. М., и съответно да защити правото си на собственост.

След като законът /чл. 69, предл. последно СК/ предоставя възможност на детето в срок до 3 години от навършване на пълнолетие да предяви иск за установяване на своя произход от баща, то не може по съображения за правна сигурност да му се отричат правата, които той получава или би могъл да защити, придобивайки качеството на низходящ на баща си въз основа на това съдебно решение. Съществуващата законова възможност упражняването на това право да бъде осъществено чрез законния представител на малолетното дете, не лишава същото когато навърши пълнолетие да вземе самостоятелно решение дали да предяви иска, в какъвто смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение №2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014г., касаещо иска по чл. 62 СК.

Тъй като не се налага извършване допълнително на процесуални действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора, с което се допусне делба на процесните имоти при равни квоти.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за съдебното производство за делба, направени пред въззивната /2029.31лв./ и касационната /2130.00 лв./ инстанции, съобразно представените списъци и доказателства в общ размер на 2126.62 евро, представляващи евровата равностойност на 4159.31 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №356/28.10.2024г., постановено по гр. д. №202418005000347 по описа на Софийския окръжен съд за 2024г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на осн. чл. 34 ЗС делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] поле, [община], Софийска област, целият с площ от 939 кв. м., съставляващ имот планоснимачен номер 331 по кадастралния и регулационен план на селото, за който е отреден парцел [№] в квартал 46, при съседи по скица: от север улица, от изток – УПИ [№], от юг УПИ [№]1 и от запад УПИ [№], заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв. м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв. м. между Г. И. М., ЕГН [ЕГН] и М. Г. М., ЕГН [ЕГН] при квоти: 1/2 ид. част за Г. И. М., и Ѕ ид. част за М. Г. М..

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място] поле, [община], Софийска област, [улица] да заплати на Г. И. М., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 сумата 2126.62 /две хиляди сто и двадесет и шест евро и 62 евроцента/ евро, представляваща разноски за въззивното и касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: ______________________

Членове:

1. ____________________

2. _________________