РЕШЕНИЕ

№ …….

гр. София, ……….2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. …………………………………

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4517 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. С., представляван от назначения особен представител адв. И. Г., против въззивно решение № 729/20.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6134/30.11.2023 г. по гр. д. № 2888/2023 г. на Софийски градски съд и е прието за установено, че касаторът не е биологичен баща на Ю. В. С.; прието е за установено, че биологичен баща на Ю. С. е ищецът П. Г. П..

Касаторът е изложил доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди се недопустимост на предявените искове, поради отсъствие на легитимация на страните, неспазване на срока по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК за завеждане на претенциите, както и неправилност на изводите на съда за момента, от който тече срокът за ищеца. Твърди се и симулативност на процеса, предвид неучастието (лично) по делото на ответниците Св.С. и Ю.С.; че искът не е заведен от пълнолетното дете Ю. С., като в процеса са останали неизяснени фактите, свързани с твърдяната интимна връзка между ищеца и ответницата С. в периода на зачеване на сина й.

Ответникът по жалбата – П. Г. П., чрез адв. Г. Ч., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Ответниците С. Л. С. и Ю. В. С. не са подали писмени отговори и не са взели становище по касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че е сезиран от ищеца П. П. с иск за оспорване произхода от баща на ответника Ю. В. С. и за установяване, че П. е неговият действителен биологичен баща. В тази връзка е посочил, че с изменението на Семейния кодекс, обн. ДВ, бр. 103/04.12.2020 г., в сила от 08.12.2020 г., респ. - с новоприетата ал. 5 на чл. 62 СК е уредена възможността трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, да предяви иск за оспорване на произхода от баща в едногодишен срок от узнаване на раждането. Този иск задължително следва да се съедини с иск за установяване на бащинството. В случая, с нотариална покана рег. № 199/31.01.2023 г. на нотариус А. Г., рег. № 031 на НК, връчена на ищеца П. П. на 01.02.2023 г., последният бил уведомен от ответницата С. С., че е биологичен баща на сина й – ответника Ю. С. (към този момент на 37 години). При тези данни и като е посочил, че настоящото производство е образувано по искова молба на П.П., подадена на 10.03.2023 г., съдът е приел, че предвиденият в чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК едногодишен преклузивен срок не е изтекъл, поради което предявените искове са допустими.

По съществото на спора с въззивното решение е прието, че Ю. С. е [дата на раждане] в РСФСР, АССР - К., [населено място], по време на брака между ответницата С. С. и касатора В. С.. Посочено е, че към момента на раждането и понастоящем Ю. С. е руски гражданин, поради което, съгласно чл. 25, ал. 3 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, приложимо е материалното право на Руската федерация. Компетентни за издаване на решения за оспорване и установяване на бащинство са органите на договарящата страна, чийто гражданин е детето, или на територията, в която детето има местопребиваване, като същите се постановяват в съответствие със законодателството, чийто гражданин е детето по време на раждането. Посочено е, че местопребиваването на ответника Ю. С. (гражданин на Руската федерация) е в Р. Б. поради което компетентен за оспорване и установяване на бащинството е българският съд. Съобразно правото на страната по местопребиваване и на страната, чийто гражданин е ответника Ю. С. („детето“), предмет на доказване при предявен иск по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Съдът събрал информация за правото на страната, чиито граждани са всички ответници, от интернет сайт, цитиран в мотивите на първоинстанционното решение, които мотиви са споделени от въззивния съд по реда на чл. 272 ГПК. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявените искове, като в тази връзка съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Посочено е, че „в интерес на детето е да се установи действителният му произход от баща по чл. 62, ал. 5, изр. 2 СК“. Според мотивите на съда, експертизата и изразеното в писмените отговори на ответниците Св.С. и Ю.С. са достатъчни доказателства, за да се приеме, че вписаният в акта за раждане В. С. не е баща на Ю. С., а е безспорно установен произхода на детето от биологичния му баща – ищеца П. П..

С определение № 3198/19.06.2025 г. касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на въззивното решение за евентуална недопустимост във връзка с фактите, касаещи допустимостта на производството и срока по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК, вр. § 5 от ПР на ЗИДСК, обн. ДВ бр. 103/2020 г.

В практиката на Върховния касационен съд се приема, че съдебното решение е процесуално недопустимо, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 СК трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането, а съгласно § 5 от ПР на ЗИДСК, обн. ДВ бр. 103/2020 г., за лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 5, изр. 1, са били налице преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона, т. е. от 08.12.2020 г. и изтичат на 08.12.2021 г. Нормата на чл. 62, ал. 5 СК не предвижда възможност началото на едногодишния срок да започне от момента на узнаване на обстоятелството, че ищецът е биологичен баща, а винаги започва да тече от узнаване на факта на раждането. Поради това, поначало за преценката за допустимостта на иска по чл. 62, ал. 5 СК ищецът следва да посочи и установи обстоятелствата кога е узнал за раждането на детето, а не кога е бил „уведомен“, че е биологичен баща на детето. Ако узнаването на раждането е станало преди измененията на чл. 62 СК, то срокът е започнал да тече от 08.12.2020 г. и е изтекъл на 08.12.2021 г.

В случая, нито от изложените в исковата молба твърдения, нито от ангажираните по делото доказателства, не става ясно къде и в какъв период от време ищецът и ответницата С. са се запознали и са установили „близки, дори интимни отношения“; колко време са продължили тези отношения; къде се е намирал ищецът по време на раждането на Ю. С. и кога е узнал този факт; откога С. и синът й са се установили в България и поддържали ли са контакти с ищеца. Тези обстоятелства не са конкретизирани в исковата молба и в отговорите на ответниците, респ. – същите по никакъв начин не са изяснени от решаващия съд, въпреки че установяването им е с преюдициално значение за преценката за спазването на процесуалния срок по чл. 62, ал. 5 СК, след като въззивната инстанция е счела посочената норма за приложима в случая. Извод за спазването на срока не може да се обоснове единствено от голословното твърдение на ищеца, че е узнал за раждането на Ю.С. и за биологичното си бащинство 37 години по-късно. Настоящият състав намира, че в случая следва да се имат предвид и мотивите на Решение № 11/28.07.2022 г. по к. д. № 3/2022 г. на КС на РБ, в които е извършено корективно тълкуване на чл. 62, ал. 5 СК, според което формалната липса на краен срок за предявяване на иска (от третото лице) „не дава основание да се приеме тълкуване за неограничена от достигането на пълнолетие на детето възможност назад във времето да бъде узнато раждането му от претендиращия за биологичен баща“, респ. – за „неограничена от достигането на пълнолетие на детето възможност за упражняване на субективното право от третото лице, което претендира да е биологичен баща на лице с установен презумптивен произход“.

На следващо място, решаващият съд правилно е посочил, че съгласно чл. 25, ал. 3 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, приложимо е материалното право на Руската федерация. Въпреки това, за установяване съдържанието на чуждото право въззивната инстанция е действала в нарушение на чл. 43, ал. 1 КМЧП и чл. 15 от Договора за правна помощ между НРБ и СССР, като не е изяснила по никакъв начин дали за настоящия случай е приложима нормата на чл. 52, §1 от сега действащия Семеен кодекс на РФ (1995 г.), уреждаща легитимацията и на трето лице да установи, че е действителния биологичен баща на детето. Изясняването на този въпрос (за действието по време на чл. 52, §1 от СК на РФ, респ. - към заварени правоотношения какъвто е настоящият случай) също е от значение за преценката за допустимостта на производството по предявения от П. иск, тъй като отмененият Кодекс за брака и семейството на РСФСР от 1969 г., респ. чл. 49 – отм. не предвижда възможност (право на иск) за трето лице да оспори установения в акта за раждане произход от баща на дете – руски гражданин (справката за съдържанието на нормата е извършена от състава на ВКС на сайта, цитиран в мотивите на първоинстанционното решение).

Съгласно чл. 43, ал. 1 КМЧП съдът е длъжен да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми. В изпълнение на задължението си съдебният състав може да използва различни начини: 1) да използва способите, предвидени в международни многостранни или двустранни договори; 2) да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, напр. Министерство на външните работи; 3) да ползва становища на експерти, правни мнения и становища на специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото или сравнителното право; 4) ползване на различни форми на съдействие от страните, включително чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните; 5) ползване на информация от различни официални справочници, правноинформационни системи и други подходящи начини. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 КМЧП предвиждат възможност страните по спора да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда, както и съдът може да задължи страните да съдействат при установяване съдържанието на чуждото право. Предмет на установяване е както съответната позитивно-правна норма, така и тълкуването и съдебната практика по нейното приложение. Допустим източник на информация безспорно съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др. (чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП), но в случая цитираният от въззивния съд сайт, от който се сочи, че е установено съдържанието на чл. 52, §1 СК на РФ, не съдържа информация за релевантното тълкуване на разпоредбата и за възможността тя да се прилага към заварени правоотношения, респ. с обратно действие. В тази връзка правилото на чл. 44, ал. 1 КМЧП изрично предвижда, че „чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава“.

Информация относно законодателството и конкретното приложимо семейно право в областта на установяване и оспорване на произхода на едно лице, респ. – кои са активно легимираните да го сторят лица и сроковете, в които това е допустимо да се извърши, може да бъде получена от Р. Ф. чрез способите, предвидени в чл. 15 от Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела – чрез Министерство на правосъдието на РБ и Министерство на правосъдието на РФ, които по молба се информират взаимно „за действащото или действалото в тяхната държава законодателство“.

Право на решаващия съд е да избере кой от способите да използва, но при всички случаи съдържанието на чуждото приложимо право трябва да бъде установено по несъмнен и безспорен начин. Неизпълнението на задължението на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право, съгласно чл. 43 КМЧП, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Предвид всичко изложено, на този етап въззивното решение не може да се определи като процесуално недопустимо, а като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на апелативния съд. Това е така, тъй като не е изяснено съдържанието на приложимото руско материално право и как то се тълкува в случаи като настоящия, респ. - активно легитимиран ли е ищецът да предяви иска за оспорване произхода от баща на ответника Ю.С., след като последният е пълнолетен; спазени ли са процесуалните срокове за предявяване на иска. При новото разглеждане въззивният съд следва изпълни указанията, дадени по-горе в мотивите относно подлежащите на изясняване от страна на ищеца обстоятелства, както и да установи съдържанието на чуждото материално право съгласно способите, предвидени в КМЧП, респективно в Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между НРБ (Р. Б. и СССР (Руската федерация) за обмен на правна информация между двете държави.

С оглед изхода на делото, разноски за касационното производство към настоящия момент не се присъждат, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд при повторното разглеждане на спора.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 729/20.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 250/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.