РЕШЕНИЕ

№ 43

гр. София, 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№82 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ срещу решение №165 от 21.09.2023 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС Велико Търново, допълнено с решение №231 от 09.12.2024 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС Велико Търново. С решението в допуснатата до касационно обжалване част, е потвърдено решение №559 от 16.12.2022 г. по гр. д.№23/2022 г. на ОС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ срещу В. П. П. иск за заплащане на сумата от 7485.27 лв., мораторна лихва върху главница от 30 044.97 лв. за периодите, посочени в справка по чл. 366 ГПК, като погасен по давност.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като противно на приетото от въззивния съд, вземанията за мораторна лихва не са погасени изцяло, а такава се дължи за периода от три години преди предявяване на иска.

Ответникът по касация В. П. П. заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №2559 от 25.08.2025 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за кой период се погасяват лихвите, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното...