ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342

гр. София, 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№121 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ромекс инс“ ЕООД /н/, представлявано от управителя П. Г. Б. (допълнена с жалба от 21.01.2026 г.) срещу определение №3335 от 26.11.2025 г. по т. д.№699/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 95 ГПК.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като отказът за предоставяне на правна помощ представлява нарушение на правото му на защита, на разпоредбата на чл. 56 КРБ и на практиката н СЕС и ЕСПЧ.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано, с оглед разпоредбата на чл. 635, ал. 3, вр. чл. 649 ТЗ, лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, предвидени в ЗПрП, като разпоредбата на чл. 5 от посочения закон регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23, правната помощ за процесуално представителство се осигурява в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и по преценка на съда при наличие на законоустановените изисквания. Посочил е, че обхватът на правната помощ е посочен в чл. 1 ЗПрП, съгласно който такава се предоставя по наказателни, граждански и административни дела, а с разпоредбата на чл. 24, т. 3 ЗПрП изрично е изключена възможността да се предоставя правна помощ по търговски дела, освен ако искащата страна е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Установил е, че в процесния случай е налице именно хипотезата на чл. 24, т. 3 вр. чл. 21, т. 2 ЗПрП, тъй като делото е търговско – отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност на „Ромекс инс” ЕООД /н./, като предвид предмета искането на дружеството по чл. 95 ЗПрП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна.

Осъществената от първия тричленен състав на ВКС преценка за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ на молителя - юридическо лице, е изцяло в съответствие, както със специалната разпоредба на чл. 24, т. 3 ЗПП (с тази норма законодателят, в съответствие с разпоредбите на чл. 56 и чл. 122 КРБ, отчита компетентността на органите на търговците юридически лица да организират защитата на правата им във връзка с осъществяваната търговска дейност), така и с практиката на СЕС, ЕСПЧ и на ВКС, според която при преценката дали за съответното юридическо лице тежестта на необходимите разходи за производството може да се окаже непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие, съдът съобразява и обстоятелства като правно-организационната форма на юридическото лице и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери да набавят необходимите средства за осъществяването на този достъп. В случая обаче твърдения и доказателства за липсата на финансови възможности на едноличния собственик („Ф.“ ЕООД) на капитала на дружеството молител не са наведени, а и се установява, че „Ромекс инс” ЕООД е имало упълномощен процесуален представител – адвокат Е. Я. Б. от АК Пловдив, чийто пълномощия са оттеглени в съдебно заседание (без наличие на доказателства за обективна невъзможност на посочения адвокат да осъществява задълженията си, каквито твърдения са наведени от молителя) и то след като молбата за предоставяне на правна помощ е била подадена (друг е въпросът, че молбата за правна помощ е депозирана след подаване на отговор на касационна жалба и след като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради което и предвид ограничения предмет на касационното производство защитата от адвокат на този етап би била без реални последици за молителя).

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3335 от 26.11.2025 г. по т. д.№699/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на „Ромекс инс” ЕООД (н) за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 95 ГПК.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.