11ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646

гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2214 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 467/28.08.2025 г. по в. т.д. № 213/2025 г. по описа на Апелативен съд - С., 6-ти състав, с което е потвърдено решение № 900486/19.11.2024 г. по т. д. № 28/2020 г. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част за осъждане на настоящия касатор да заплати на “СИ ЕН Д. ЕКОГАЗ” АД сумата от 765 880,96 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на следните ППС: полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24 ЕБ с peг. [рег. номер на МПС] , полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24 ЕБ с peг. [рег. номер на МПС] , полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24 ЕБ с peг. [рег. номер на МПС] , полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24 ЕБ с peг. [рег. номер на МПС] и полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24 ЕБ с peг. [рег. номер на МПС] , във връзка с щета по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в полица с peг. № 23114003081998/17.12.2014 г., в резултат на причинен по непредпазливост пожар, възникнал на 11.01.2015 г. на площадка “Бутилкова инсталация за компресиран природен газ”, находяща се в [населено място], [улица], вследствие неправомерно деяние на Г. К. М. – водач на влекач марка “Мерцедес Б.”, модел “Актрос”, рег. [рег. номер на МПС] , собственост на “МЕТАН” ООД, ЕИК[ЕИК], ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изтъква се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са се произнесли по своевременно заявеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на увеличения размер на исковете. Поддържа се тезата, че апелативният състав, игнорирайки присъдата на наказателния съд, с която е установено независимо съпричиняване от страна на водача М. и оператора П., като приема отговорност единствено на водача и изключва приноса на П., е пререшил наказателния спор. Оспорва се преценката на втората инстанция за наличие на основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, като се излагат доводи, че инцидентът не е пътно-транспортно произшествие, респ. липсва застрахователно събитие по смисъла на чл. 257 и чл. 268 КЗ (отм.). В тази насока се счита за неправилен изводът на въззивния съд, че в случая е приложим §6, т. 74 от ДР на ЗДвП и че всяко събитие с участието на МПС представлява пътно-транспортно произшествие, попадащо в обхвата на задължителната застраховка. Твърди се, че въззивният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на СЕС - по-конкретно решение от 20.12.2017 г. по дело С-334/16, в което е подчертано, че когато превозното средство се използва като работна машина или като елемент от индустриален технологичен процес, а не като средство за транспорт, събитията, настъпили при това използване, не попадат в обхвата на задължителното застрахователно покритие. Навежда се оплакване, че макар възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД да е релевирано многократно и подкрепено с доказателства, апелативният съд не го е обсъдил и не е намалил размера на определеното обезщетение. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените осъдителни искове, както и присъждане на разноските по делото.

При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество да се произнесе с мотиви по своевременно направено възражение за погасителна давност, заявено при увеличение на иска по чл. 214 ГПК, когато първата инстанция не се е произнесла по него?”.

2. “Прекъсва ли предявяването на иск за част от вземане течението на погасителната давност за целия дълг и от кой момент настъпва спирането или прекъсването за увеличената част на иска по чл. 214 ГПК?”.

3. “Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” събитие, настъпило върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, при което моторното превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение, а като техническо средство при разтоварване на товар, и при което вредите са само имуществени - върху техника и съоръжения, без пострадали лица?”.

По първия въпрос се твърди наличие на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и трайната такава - решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 166/03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о. По втория се поддържа, че е налице отклонение от задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава - решение № 173/2016 г. на II т. о. По третия въпрос се сочи, че въззивният съдебен акт е постановен в разрез с практиката на ВКС, в която “последователно {се} приема, че съдилищата са длъжни да прилагат и тълкуват националното право в съответствие с практиката на СЕС” (С-162/13 Vnuk; С-334/16 Nunez Torreiro; С-514/16 Rodrigues de Andrade).

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С твърдение за противоречие на атакуваното решение с Директива 2009/103/ЕО, се заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. “Следва ли понятието “използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, §1 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкува като включващо и събития, настъпили върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, която не представлява “път, отворен за обществено ползване” по смисъла на националното право и не е предназначена или широко използвана за движение на пътни превозни средства?”.

2. “Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” събитие, при което моторно превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение за превоз на хора или товари, а като техническо средство в процес на индустриална операция по разтоварване на товар (компресиран природен газ), при която вредите са настъпили върху техника и съоръжения, а не върху участници в движението?”.

3. “Съвместимо ли е с целите на Директива 2009/103/ЕО (осигуряване на защита и обезщетяване на пострадали лица при пътно-транспортни произшествия) национално тълкуване, при което застрахователното покритие по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” се разширява и върху чисто имуществени вреди, настъпили в хода на промишлени или технологични процеси, без участие на трети лица като пострадали в пътното движение?”.

Ответникът по касация “Си Ен Д. Екогаз” АД оспорва искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК третото лице-помагач “Метан” ООД не взема становище по касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Недоволен от частичното уважаване на предявените осъдителни искове, е останал ответникът, подал въззивна жалба. В атакуваното решение апелативният съд е приел, че между ответното дружество и “МЕТАН” ООД е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в полица № 23114003081998/17.12.2014 г., със срок на действие от 13.00 часа на 17.12.2014 г. до 23.59.59 часа на 16.12.2015 г., на МПС - влекач, марка “Мерцедес Б.”, модел “Актрос”, рег. [рег. номер на МПС] , собственост на горепосоченото дружество. Решаващият състав е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която подсъдимите Б. С. П. и Г. К. М. са признати за виновни в това, че на 11.01.2015 г., около 01.20 часа, в [населено място], на площадка “Бутилкова инсталация за компресиран природен газ”, находяща се в [населено място], [улица], по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са запалили чуждо имущество на значителна стойност, включващо и процесните пет полуремаркета с рег. [рег. номер на МПС] , [рег. номер на МПС] , [рег. номер на МПС] , [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС] , оборудвани с инсталация за превоз на сгъстен природен газ /256 бр. стоманени бутилки, разпределени в 5 бр. секции/, собственост на “О. И. АД, като в резултат на това са последвали значителни вреди в размер на 765 435 лева за същото - престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 330, ал. 1 НК, поради което и на основание цитираната правна норма във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” вр. с чл. 42а НК вр. чл. 303, ал. 2 НПК на двамата подсъдими са наложени наказания.

Въззивният съд е приел, че пожарът е възникнал, след като на 11.01.2015 г. около 1 ч. 20 мин. водачът на гореописания влекач Г. К. М. е закачил полуремарке марка и модел “Ш.” СПА 24ЕБ, с рег. [рег. номер на МПС] , което е било пълно и свързано за разтоварване посредством шланг с ГРГ1 № 1. Предприел е маневра - движение напред, без да огледа ремаркето и да провери дали спирачните кранове са били затворени; в резултат на същата се нарушил шлангът/връзката с ГРП и започнало изтичане на газ с голямо налягане и скорост; последвал искров заряд в зоната на изтичане на газ, получен от статично електричество, и възникнал пожар, респективно взрив, причинил вреди на процесните пет полуремаркета. При тези данни решаващият състав на САС е намерил, че настъпилият пожар представлява застрахователно събитие по смисъла на чл. 1, т. 3 ДР на КЗ (отм.) вр. с § 22 КЗ, причинено от Г. К. М. като водач на горепосоченото МПС. Относно размера на настъпилите вреди е кредитирал като обосновани и пълни заключенията на авто-техническа и оценителна експертиза (основно и допълнително), според които пазарната стойност на процесните ремаркета към датата на застрахователното събитие възлиза на 765 880,96 лева без ДДС, съответно 919 057,15 лева с ДДС.

За неоснователно е приел възражението за липса на пасивна легитимация на ответника, обосновано с твърденията, че мястото на събитието е площадка, на която е изградена бутилкова инсталация за компресиран природен газ под високо налягане, която е извън обхвата на ЗДвП, тъй като е зона е със специални правила за движение, определени с Инструкция за експлоатация на съоръжения за транспорт и съхранение на компресиран природен газ и организацията на оперативната работа на декомпресиращата площадка [населено място]; не е налице пътно-транспортно произшествие. За да стигне до този извод се е позовал на практика на ВКС, според която нормата на чл. 264, ал. 3 КЗ (отм.), недопускаща движение на моторно превозно средство по отворени за обществено ползване пътища съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ (отм.), не може да се тълкува в смисъл, че от обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени на трети лица от застрахования водач при управление на МПС извън пътищата, отворени за обществено ползване. Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по “Гражданска отговорност” са предвидени в разпоредбата на чл. 268 КЗ (отм.), в която горепосочените вреди не са включени. Подчертал е, че в случая с влязла в сила присъда, задължителна за гражданският съд съгласно чл. 300 ГПК, е установено виновно противоправно поведение на водача на гореописаното МПС, като не са налице предвидените в горецитираната разпоредба изключения за плащане на застрахователно обезщетение, поради което отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана.

Отхвърлил е като неоснователни и оплакванията, че мотивите на първата инстанция противоречат на фактическата обстановка, не са съобразени с материалния закон и трайно установената съдебна практика - на шофьора, осъществявал превоза, целенасочено са вменени задължения като на експерта на площадката, основани на разяснения на: издадени от “О. З. АД инструкции и такива, приети от “Овергаз Си Ен Д.” АД - дружества, с които експертът се намирал в трудово правоотношение и които са му вменени в длъжностната характеристика; инструкцията е подписана единствено от “Овергаз Си Ен Д.” АД и “О. З. АД, което по недвусмислен начин води до извода, че всички посочени задължения се носят единствено от лицата, намиращи се в трудови правоотношения с посочените две дружества, в това число е следвало да бъдат изпълнявани от експерта Б. П.; незачитане на характера на договора за превоз и задълженията на страните по него; събраните по делото доказателства, с цел установяване задълженията на дежурния експерт, за който се поддържа, че е отговорен за настъпилото застрахователно събитие; необсъждане на показанията на двама свидетели, разпитани в проведеното на 29.02.2024 г. открито съдебно заседание - старшия инспектор, работил в Държавна агенция по метрологичен и технически надзор и служителя към датата на събитието в “О. З. АД. За да намери за неоснователни тези оплаквания, въззивният състав е съобразил влязлата в сила присъда и съобразно чл. 53 ЗЗД е дал отговор, че всеки един от подсъдимите (Б. С. П. и Г. К. М.) е отговорен солидарно за увреждането, като увреденият може да насочи претенцията си към всеки от тях. Изтъкнал е и установената от събраните по делото доказателства причинно-следствена връзка между действията на водача на влекача - Г. К. М., и възникването на пожара, респективно взрива. По същите съображения е счел за неоснователни и възраженията, че са налице нарушения от “О. З. АД, отговорно за работата на декомпресиращата площадка в [населено място], което не е изпълнило нормативните и договорни задължения за осигуряване на безопасни условия на работа.

По оплакването за липса на произнасяне от първата инстанция по евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от експерта П., въззивният съд е преценил, че това не може да обоснове твърдяната неправилност. Приел е, че, доколкото експертът не е работник или служител на увреденото лице, в случая не може да се обоснове наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което да доведе до намаляване размера на присъденото обезщетение, и възражението е неоснователно. По същите съображения и позовавайки се на разпоредбите на чл. 53 ЗЗД и чл. 300 ГПК, е намерил за неоснователни оплакванията, че първоинстанционният съд е вменил на шофьора М. нарушенията на чл. 50 и чл. 62 от Инструкцията, приета от “Овергаз Си Ен Д.” АД, които обективират задължения, кореспондиращи с длъжностната характеристика на дежурния експерт П., както и че е налице проява на груба небрежност от страна на последния.

По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира достъп до касационна проверка поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Така соченият порок следва да е толкова съществен, че да може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на обжалваното решение, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция, предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на касацията очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В изложението си страната препраща към аргументите, обективирани в подадената касационна жалба, които представляват оплаквания за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, но не и за очевидна такава, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи и втори въпрос се явяват ирелевантни за изхода на спора. Възражението за погасяване по давност на вземането, заявено при увеличението на пълния размер на иска по реда на чл. 214 ГПК, не е разгледано от първата инстанция. Същото не е поддържано от застрахователя във въззивната му жалба. Не може да доведе до различен извод заявеното общо оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като то се свежда до липсата на обсъждане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от експерта П.. При тези данни възражението за погасителна давност не може да се поддържа надлежно пред касационната инстанция. Ето защо и съобразно правилото на чл. 269, изр. посл. ГПК отговорът на поставените въпроси не може да обоснове различен краен изход на делото. Като допълнителен аргумент следва да се отбележи, че второто питане на страната касае частичен иск, какъвто в случая не е предявен. С исковата молба е заявено цялото спорно право, размерът на което е увеличен в хода на първоинстанционното производство на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. При това положение така формулираните два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационен контрол, което прави безпредметно разглеждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеното от обжалващия трето питане, касаещо обхвата на застраховката “Гражданска отговорност” с оглед използването на превозното средство към момента на инцидента (без частта “а като техническо средство при разтоварване на товар”, доколкото по делото няма данни за извършване на разтоварни дейности от визираното МПС – влекач), е материалноправно. Обусловило е решаващата воля на въззивната инстанция, поради което отговаря на общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Макар да не се сочи в изложението основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, с оглед цитираната от касатора практика на СЕС, настоящият състав намира, че следва да разгледа въпроса в този аспект. В константната практика на СЕС многократно е подчертавано, че понятието “използване на превозни средства”, посочено в чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховка “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, не може да бъде оставено на преценката на всяка държава членка, а е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува в частност с оглед контекста на разпоредбата и целите на правната уредба, от която е част (така в решение от 15.11.2018 г. по дело С-648/17, т. 31, както и цитираните там решение от 04.09.2014 г., Vnuk, по дело С-162/13, т. 41 и 42 и решение от 28.11.2017 г., Rodrigues de Andrade, по дело С-514/16, т. 31). Даденото тълкуване е приложимо и за последващите директиви относно задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, вкл. действащата Директива 2009/103/ЕО.

Разяснено е от СЕС, че понятието “използване на превозни средства” по смисъла на горецитираната разпоредба включва всяко използване на превозното средство, което отговаря на неговата обичайна функция, вкл. маневра на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке (решение от 04.09.2014 г. по дело С-162/13); обхваща и положение, при което пътник на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата му удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство (решение от 15.11.2018 г. по дело С-648/17); включва случай, в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, използвано в съответствие с функцията си на транспортно средство, се е запалило, причинявайки пожар, възникнал в електрическата верига на това превозно средство и причинил щети на сградата, въпреки че превозното средство не е било преместено повече от 24 часа преди възникването на пожара (решение от 20.06.2019 г. по дело C100/18). В решение от 20.12.2017 г. по дело C-334/16, СЕС потвърждава, че държавите-членки не могат да ограничават обхвата на застраховката само до определени терени (например само обществени пътища) - член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която позволява да бъдат изключени от покритието на задължителната застраховка вредите, настъпили при управление на моторни превозни средства по пътища и терени, които не са “пригодни за движение”, освен по онези, които, макар да нямат такава пригодност, все пак са “широко използвани”. Спорът в главното производство е в хипотеза, при която офицер от испанската армия, участва в нощни военни учения на военен полигон - в зона, предназначена не за колесни, а за верижни превозни средства; високопроходимото военно колесно превозно средство, за което е сключена задължителна застраховка, в което той се вози като пътник, се обръща, причинявайки му наранявания.

В обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от така цитираната практика на СЕС, като е приела, че в обхвата на застраховката “Гражданска отговорност” попада процесния случай, при който на площадка “Бутилкова инсталация за компресиран природен газ” водачът на влекач е закачил полуремарке, свързано към този момент за разтоварване със системата посредством шланг с ГРГ1 № 1, предприел маневра – движение напред, без да огледа ремаркето и да провери дали спирачните кранове са били затворени. В резултат на това връзката с ГРП се нарушила и започнало изтичане на газ с голямо налягане и скорост, и вследствие на искров заряд в зоната на изтичане на газ, получен от статично електричество, е възникнал пожар, респективно взрив, причинил вреди на паркираните наблизо полуремаркета. Счетено е, че мястото на събитието - площадка, на която е изградена бутилкова инсталация за компресиран природен газ под високо налягане, не е извън обхвата на ЗДвП, поради което и събитието представлява пътно-транспортно произшествие. Тезата на касатора не може да се изведе и от соченото от него решение по дело С-514/16 на СЕС, тъй като в настоящото производство не се установяват данни като разгледания там случай, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на инцидента не е била да служи като средство за транспорт, а като работна машина да генерира двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. Ето защо, не може да се обоснове твърдяното от касатора отклонение на въззивното решение от практиката на СЕС и поставеният трети въпрос не може да послужи за достъп до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК.

Формулираното от страната трето питане не обуславя селектиране на касационната жалба за проверка и на поддържаното от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В казуалната практика на касационната инстанция – решение № 5/24.03.2017 г. по т. д. № 2787/2015 г. на ВКС, II т. о., е прието, че събитие, възникнало в процеса на движение на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, по земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. При това положение изводът на въззивната инстанция, че инцидентът по вина на водача на влекача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, попада в обхвата на задължителната застраховка и застрахователят дължи обезвреда на претърпените имуществени вреди, не е постановено в разрез с практиката на ВКС и не обосновава осъществяването на касационна проверка.

Ето защо следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на обжалваното решение на Апелативен съд – С..

От касатора се претендира да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС. Поставените от страната втори и трети въпрос за тълкуването от СЕС са ирелевантни, тъй като съдържанието им не отговаря на възприетия от въззивния съд механизъм на ПТП – предприемане от водача на маневра движение напред. Не е разглеждана нито хипотеза на използване на влекача “като техническо средство в процес на индустриална операция по разтоварване на товар (компресиран природен газ)”, нито събитие “в хода на промишлени или технологични процеси”.

Поставеният първи въпрос е относим и касае тълкуването на понятието “използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 2009/103/ЕО в хипотеза на събитие, настъпило на индустриална площадка, която не представлява отворен за обществено ползване път по смисъла на националното право. Отговор на този въпрос се извежда от цитираната по-горе трайна практика на СЕС (решения по дело С-162/13 – вреди от маневра на трактор в стопански двор; дело С-648/17 – щети от пътник на спряло на паркинг МПС; дело C100/18 – възникнал пожар от ел. верига на МПС, паркирано в частен гараж на сграда). В горецитираното решение по дело C-334/16 е подчертано, че държавите-членки не могат да ограничават обхвата на задължителната застраховка само до определени терени (например само обществени пътища), което да води до изключване от покритието й вредите, настъпили при управление на моторни превозни средства по пътища и терени, които не са “пригодни за движение”. В т. 57 от решение по дело С-162/13 е посочено, че според част А от приложението към Директива 73/239, в редакцията след изменението й с Директива 84/641, застрахователната дейност по пряко застраховане на гражданска отговорност за моторни превозни средства се отнася до “всяка отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства по суша (включително отговорност на превозвача)”. При наличието на така формираната практика на СЕС по тълкуване на чл. 3, пар. 1 от директивата не се налага отправяне на преюдициално запитване и искането следва да бъде оставено без уважение. Самостоятелен аргумент за отхвърлянето му се явява и резултата от производството по чл. 288 ГПК – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - С. по гореизложените съображения.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените въпроси в молба, приложена към касационна жалба с вх. № 23439/02.09.2025 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 467/28.08.2025 г. по в. т.д. № 213/2025 г. по описа на Апелативен съд - С., 6-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.