РЕШЕНИЕ

№ 392

гр.София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Н. П. и в присъствието на прокурор К. И. изслуша докладваното от съдия М. М. н. дело № 551/2022 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. К. К., служебен защитник на подс. Д. П. Д. против Присъда № 68/16.12.2022 г. по ВНОХД № 909/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В касационната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че изводите на въззивния съд почиват на едностранчиво и непълно изследване на доказателствата по делото, които са анализирани избирателно. Развиват се пространни съображения за това, че въззивната инстанция неправилно е интерпретирала издадения от подсъдимия запис на заповед в полза на пострадалия, издадената проформа фактура, липсата на валидно издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия, а също и показанията на св. Б. К.. Изтъква се, че въззивният съд е допуснал нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК, защото не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина и не е взел решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Излагат се и доводи, че допуснатите съществени процесуални нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и неправилната му оценъчна дейност, са намерили своето отражение и в неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се заключи по несъмнен начин, че подс. Д. Д. е осъществил състава на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден.

Конкретни съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, не се излагат.

В заключение е отправено искане за отмяна на атакуваната присъда на ОС – Бургас и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подс. Д. Д. и неговият защитник, адв. К. К., редовно призовани не се явяват. Постъпило е писмено становище от адв. К. К., в което се сочи, че поддържа аргументите, изложени в касационната жалба и допълнението към нея, като моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и отсъствие на подс. Д. Д..

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда, да бъде оставена в сила. Изтъква, че въззивният съдебен акт е съобразен с доказателствата по делото.

Подчертава, че доказателствата са анализирани подробно, а на подсъдимия е наложено справедливо наказание, като е отчетено и съдебното му минало.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 101/27.06.2022 г. по НОХД № 3738/2020 г. РС – Бургас е признал подсъдимия Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. ляв, български гражданин, с висше образование, осъждан, безработен, за НЕВИНОВЕН в това, че в неустановен период на 2014 г. до 29.01.2015 г., в Република К. и в [населено място], Р. Б. с цел да набави за себе си и за представляваното от него юридическо лице, упоменато по - долу, имотна облага, възбудил и поддържал у Х. Н., канадски гражданин, [дата на раждане] , в [населено място], Л., заблуждение, че след закупуването чрез „познати лица от централата на „К. Т. в [населено място], Р. Б. на 960 мастербокса цигари „К. К. с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в [населено място], Черна гора, чрез представляваната от него фирма „О. ел зет ентърпрайсиз инк /О. LZ E. INK/, със седалище и адрес на управление в САЩ, У. DЕ 19801 1220 Н. М. С. ап. 806 У., за което му представил и проформа фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Република К. на името на вписаното във фактурата като получател, представлявано от Н. дружество „В. сървисиз /W. S. L./, с адрес на управление: в [населено място], Република К., ,R. F. S.. О. court 4, L. С., за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски долара, по банкова сметка 1ВАN/№/ регистрирана на името на „О. Ел Зет Е. инк, получен във финансов център в [населено място], Р. Б. офис „Б. на „Търговска банка Д АД, причинил на Н. имотна вреда в големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс на деня за долар 1.72853 лев, на сумата от 43 360 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Въззивното производство е било иницирано по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас.

С присъда № 68/16.12.2022 г. по ВНОХД № 909/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, трети въззивен състав на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 рр. чл. 334, т. 2 НПК ИЗЦЯЛО Е ОТМЕНЕНА присъда № 101/27.06.2022 г., постановена по НОХД № 3738/2020 г. от РС – Бургас, като вместо това подсъдимият Д. П. Д. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че от неустановен период на 2014 г. до 29.01.2015 г. в Република К. и в [населено място], Р. Б. с цел да набави за себе си и за представляваното от него юридическо лице „О. ел зет ентърпрайсиз инк /О. LZ E. INK/, със седалище и адрес на управление в САЩ, У. DЕ 19801, 1220 „Н. маркит стрийт, ап. 806, У., имотна облага, възбудил и поддържал у Х. Н., канадски гражданин, [дата на раждане] , в [населено място], Л., заблуждение, че след закупуването чрез „познати лица от централата на „К. Т. в [населено място], Р. Б. на 960 мастербокса цигари „К. К. с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в [населено място], Черна гора, чрез представляваната от него фирма „О. ел зет ентърпрайсиз инк, за което му представил и проформа фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Република К., на името на вписаното във фактурата като получател и представлявано от Н. дружество „В. сървисиз /W. S. L./, с адрес на управление: в [населено място], Република К., ,R. F. S.. О. court 4, L. С., за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски долара, по банкова сметка 1ВАК /№/ регистрирана на името на „О. Ел Зет Е. инк, получен във финансов център в [населено място], Р. Б. офис „Б. на „Търговска банка Д АД, с което причинил на Н. имотна вреда в големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс на деня за долар 1.72853 лева, на сумата от 43 360 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

Подс. Д. П. Д. е бил осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) за направените разноски за превод в досъдебното производство.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание не са изложени съображения и не е отправено изрично искане.

При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена сходна, но не съвсем идентична фактическа обстановка, като въззивният съд е направил и различни правни изводи. Неоснователно е оплакването, отнасящо се до оценъчната дейност на въззивния съд, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивната инстанция е анализирала внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходила при оценката им с нужната критичност и обективност.

Втората инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. При това положение към въззивния съд на може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Въззивната инстанция не е подходила безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е изложила и съображения защо възприема заключенията на приетите по делото експертизи. Отговорено е и в кои части се кредитират обясненията на подсъдимия, а и тези на разпитаните по делото свидетели и в кои не им се дава вяра и по какви причини.

След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно времето на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършване на престъплението.

Не са тълкувани превратно доказателствените материали, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивната инстанция.

Неоснователни са възраженията на защитата, че записът на заповед, издадената проформа фактура и обстоятелството, че подсъдимият не е имал валидно издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия са били тълкувани превратно и не са оценени според тяхната значимост и информативност. Напротив, въззивният съд е изложил подробни и логични съображения за значението и естеството на всяко едно от посочените обстоятелства. Поначало записът на заповед е абстрактно и едностранно волеизявление на нейния издател. В конкретния случай записът на заповед е издаден значително по-късно, когато договорните отношения между подсъдимия и пострадалия Н. са били изтекли, с оглед на уговорените срокове. Така записът на заповед е едно признание от страна на подс. Д. Д., че дължи пари на пострадалия, но не може да послужи за доказване на изначалното намерение и обективната възможност на подсъдимия да изпълни условията по сделката и да я реализира. От друга страна липсват и каквито и да било доказателства, че подс. Д. Д. е действал като посредник, тъй като това се опровергава от издадената проформа фактура, в която изрично е посочено, че дружеството, управлявано от подсъдимия е продавач, а дружеството на пострадалия Н. е купувач по сделката. Тезата на защитата се опровергава и от показанията на свидилите К., М. и С.. Така от съвкупния анализ на доказателствените материал се извежда извода, че подс. Д. Д. не е направил всичко възможно, за да изпълни обещанието си. От съществено значение е и това, че той изначално не е имал обективна възможност, да го изпълни. Не е контактувал нито със св. К., нито със св. С. и не е имал валидно издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. Така от доказателствените материали по делото не може да се изведе нито една обективна предпоставка, която да сочи, че подсъдимият е имал реална възможност да осъществи сделката. При това положение не може и да се твърди, че подс. Д. Д. е имал възможност да реализира сделката, но обективни причини са го възпрепятствали.

Що се отнася до оплакването, че въззивният съд не е направил разлика между това кой е собственик на дружеството – продавач и кой е управителя на дружеството, то също е неоснователно, защото е установено, че подсъдимият не е контактувал с представител на дружеството – продавач на цигарите. Отделно от това подсъдимият изобщо не е посочил с кого точно се познава, за да може да предприеме реални действия по изпълнение на сделката.

Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на извода на въззивния съд, че подсъдимият Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК.

От обективна страна несъмнено се установява, че подс. Д. П. Д. от неустановен период на 2014 г. до 29.01.2015 г. в Република К. и в [населено място], Р. Б. с цел да набави за себе си и за представляваното от него юридическо лице „О. ел зет ентърпрайсиз инк /О. LZ E. INK/, със седалище и адрес на управление в САЩ, У. DЕ 19801, 1220 „Н. маркит стрийт, ап. 806, У., имотна облага, възбудил и поддържал у Х. Н., канадски гражданин, [дата на раждане] , в [населено място], Л., заблуждение, че след закупуването чрез „познати лица от централата на „К. Т. в [населено място], Р. Б. на 960 мастербокса цигари „К. К. с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в [населено място], Черна гора, чрез представляваната от него фирма „О. ел зет ентърпрайсиз инк, за което му представил и проформа фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Република К., на името на вписаното във фактурата като получател и представлявано от Н. дружество „В. сървисиз /W. S. L./, с адрес на управление: в [населено място], Република К., ,R. F. S.. О. court 4, L. С., за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски долара, по банкова сметка 1ВАК ВО 68 Б. 9240 1100 0811 84, регистрирана на името на „О. Ел Зет Е. инк, получен във финансов център в [населено място], Р. Б. офис „Б. на „Търговска банка Д АД, с което причинил на Н. имотна вреда в големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс на деня за долар 1.72853 лева, на сумата от 43 360 лева.

Върховният касационен съд споделя в пълна степен резултатите от извършения от въззивния съд доказателствен анализ, тъй като не се правени общи изводи, а са проверени всеобхватно и задълбочено всички факти и са изложени пространни и прецизни съображения.

По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, в касационната жалба и допълнението към нея не са изложени конкретни съображения и не е отправено конкретно искане за смекчаване на наказанието, поради което и касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда този въпрос.

Предвид на изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК..

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 68/16.12.2022 г. по ВНОХД № 909/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, трети въззивен наказателен състав.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.