РЕШЕНИЕ

№ 52

[населено място], 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

М. Б.

при участието на секретар И. А. като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2399 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., в размер над 70 000 лв. до 98 000 лв., както и в частта, с която първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 98 000 лв. е отменено и е доприсъдено обезщетение в размер на още 42 000 лв.

Жалбоподателят заявява оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон, тъй като е определен изключително завишен размер на обезщетението /175 000 лв./, който не отговаря на реално претърпените вреди и утвърдената практика. Отделно в решението не са оценени в нужната пълнота следните обстоятелства: към датата на ПТП В. Н. е била на 80 г., а пострадалата й дъщеря на 57 г., отгледала вече своите деца; от 1984 г. двете са започнали да живеят в отделни домакинства в различни населени места; ищцата има и други деца; разпитаните по делото свидетели са близки на ищцата, което индикира тяхната заинтересованост. Наред с това, касаторът навежда възражения срещу приетия от въззивния съд обем съпричиняване с твърдения, че пострадалата доказано е била без поставен предпазен колан, който е най-ефективен при челни сблъсъци, какъвто е реализиран. Поради тези съображения съпричиняване от 20% е необосновано, а то следва да бъде определено на 50%.

Касаторът моли да бъде допусната проверка по същество на въззивното решение и то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго такова, с което искът да бъде уважен в размер на 70 000 лв., а за горницата до присъдения размер от 140 000 лв. - да бъде отхвърлен.

Ответникът по касация В. Г. К., чрез своя процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба и претендира да бъде потвърдено въззивното решение в обжалваната част с присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответникът по касация поддържа отговора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по претенции на В. Г. К. и Н. П. Н. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в частични размери – 140 000 лв. от общодължими 200 000 лв. и 10 000 лв. от общодължими 30 000 лв., при твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г. по вина на В. М. И., е изгубила живота си тяхната дъщеря и сестра М. К. - пътник в автомобил „БМВ 320 И“ с рег. [рег. номер на МПС] , за което МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Дженерали застраховане“ АД. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Н. Н. и в тази част решението му е влязло в сила.

При подадени от „Дженерали застраховане“ АД и В. Г. К. жалби въззивният съд е констатирал, че решението на първостепенния съд е влязло в сила по предявения иск до размер от 70 000 лв. Възприел установените от Окръжен съд Пловдив факти, че за управляваното от В. И. МПС е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че е налице противоправно поведение от страна на водача И.; смъртта на М. К. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП; В. К. е майка на пострадалата. Кредитирал е приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната автотехническата и медицинска експертиза, според което поради управление на застрахованото МПС с несъобразена на пътната обстановка скорост е бил реализиран челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил. Очертал е като спорни въпросите за размера на дължимото на В. К. обезщетение и обема съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.

Съставът на Апелативен съд Пловдив е обсъдил събраните гласни доказателства и е счел за установени обстоятелствата, че пострадалата към датата на ПТП била на 56 г., а ищцата – на 79 г. М. напуснала домакинството на В. през 1984 г., но между майка и дъщеря съществувала много силна близост и те често се виждали, още повече, че живеели в едно населено място. От смъртта на дъщеря си ищцата претърпяла силна мъка, болка и страдание - след сполетялата я загуба ищцата коренно променила житейската си мотивация. Животът й изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Съдът е съобразил и внезапността на събитието, причинило смъртта, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и е формирал извод, че обезщетение от 175 000 лв. отговаря на изискванията за справедливост.

По повод противопоставеното възражение за съпричиняване съдът е извършил преценката дали и доколко с поведението си починалата е допринесла за настъпването на ПТП. Кредитирайки заключението на изготвената експертиза, съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че към момента на инцидента пострадалата е била без поставен предпазен колан като пътник на задната седалка. Получените в резултат на ПТП травми, най-вече в областта на главата, са резултат и на противоправното й поведение, тъй като в случай на ползван предпазен колан, тя би била в състояние да се задържи на задната седалка на автомобила и уврежданията биха били много по-слабо изразени. М. К. не би получила тежката черепно-мозъчна травма, явила се основна причина за смъртта й. Като е съобразил обстоятелството, че за причиненото ПТП водачът МПС, в което е пътувала пострадалата, е бил признат за виновен с влязла в сила присъда №31/27.ІІІ.2023год. по НОХД№ 281/2023 год. на Окръжен съд Пловдив, въззивният състав е преценил приноса на делинквента в размер на 80%, респективно е редуцирал обема съпричиняване от 30% на 20%.

С определение № 1241/23.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване относно съблюдаването на съдопроизводствените правила, гарантиращи обсъждането на доказателствата и твърденията на страните и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Процесуалноправният въпрос кореспондира с оплакванията в касационната жалба за игнориране от страна на въззивния съд на факти от значение за формиране на извод относно конкретния размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в резултат от деликта. Преценена е необходимостта от проверка дали е налице отклонение от цитираната в изложението на касатора казуална практика, както и служебно известната на съда задължителна практика – ТР № 1/04.01.2001 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Наред с това, е допусната проверка и относно предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и редукция на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване като съотношение между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, съответно проверка дали даденото от Апелативен съд Пловдив разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВС, на която се позова касаторът /ППВС № 17/63 г./, както и със служебно известната на съда казуална, обективирана в решение № 463/09.07.2024 г. по гр. д. № 3868/2023 г. на IV г. о., ВКС.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения /напр. по гр. д. № 1649/2010 г., ГК, IV отделение, по гр. д. № 2366/2013 г., ТК, II т. о./, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 76/12.06.2012г. по т. д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр. д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се вземе в предвид действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, на които се позовава касаторът /по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., по т. д. № 807/2011 г. на II т. о. и др./, и съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК, ВКС.

Безпротиворечиво се приема в задължителната /ППВС № 17/1963 г./ и казуална практика на ВКС /решение № 463/2024 г. по гр. д. № 3868/2023 г. на IV г. о./, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не предполагаем.

Решението на Апелативен съд Пловдив в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Пред настоящата инстанция са пренесени въпросите за определяне размера на дължимото обезщетение и обема съпричиняване на пострадалата.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е неглижирал част от установените по делото факти чрез показанията на свидетели Д. Е. и Н. Ч., а именно, че ищцата има и син, който живее с нея в едно домакинство за разлика от починалата му сестра, която е напуснала дома на майка си през 1984 г. и е създала свое семейство. Пострадалата има един син, който към датата на инцидента е бил на 37 години. Към релевантния момент ищцата е била на 79 г., синът й Н. на 60 г., а пострадалата им родственица – на 56 г. Според показанията на свидетелката Е. през деня ищцата е пребивавала в дом за стари хора, но се е прибирала да преспива в своята къща. Сочените факти мотивират настоящия състав да направи извод, че в случая не става дума за загуба на дете на млада възраст, а за отношения между възрастни хора, които живеят в различни домакинства и в различен семеен кръг. Пострадалата е имала свое семейство, а ищцата е получавала ежедневна подкрепа не толкова от нея, колкото от сина си, с когото живее заедно. Освен това, В. К. е водила самостоятелен начин на живот, не е разчитала единствено на децата си, в частност на М., за да получава социални контакти, а е споделяла ежедневието си с други възрастни хора, с които е поддържала регулярни контакти чрез социална институция.

Без да се омаловажава преживяната от ищцата загуба, настоящият състав на съда счита, че обезщетението за причинените й неимуществени вреди следва да е съответстващо на установените факти, а не произволно определено. Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е анализирал задълбочено фактическата обстановка по делото, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Това нарушение е довело до неточно приложение на въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост и формиране на неправилния извод, че обезщетение в размер на 175 000 лв. следва да репарира понесените от В. К. неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение от цитираната по-горе задължителна и казуална практика, както и от приетото с решение № 50/2025 г. по т. д. № 1281/2024 г. на II т. о., решение № 50070/2023 г. по т. д. № 932/2022 г., I т. о., ВКС. Според настоящия състав обезщетението следва да бъде определено в размер на 120 000 лв.

Основателно се явява и оплакването за неправилно определен обем на съпричиняване. От експертното заключение се установява, че главната причина за смъртта на пострадалата е претърпяната черепно-мозъчна травма, която би била избегната, ако тя беше ползвала предпазен колан. Доказано е с категоричност по делото, че автомобилът е бил снабден с колан, но К. не го е ползвала. В този смисъл напълно произволни са възраженията на адвокат К., заявени в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция. Вредите на пострадалата са в пъти по-големи от леките охлузвания, които са получили останалите пътуващи в колата, които са ползвали предпазните колани. Експертите са потвърдили, че предпазните колани са най-ефективни при челен удар, какъвто е бил причина за процесното ПТП, респективно за получените увреждания, водещо от които е черепно-мозъчната травма, коствали живота на пострадалата. При това положение необоснован и хипотетичен е изводът на въззивната инстанция, че пострадалата била допринесла с 20% за собствените си вреди, само защото спрямо делинквента била постановена присъда. Последната не освобождава гражданския съд от преценка на конкретните обстоятелства и приноса, който реално всеки един от двамата /делинквент и пострадал/ има за реализиране на общия вредоносен резултат. Настоящият състав на съда, като има предвид създадената по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД практика /решение № 463/2024 г. по гр. д .№ 3868/2023 г., IV г. о., ВКС/, счита, че приносът на пострадалата е в обем 40%.

Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото и отчитане в недостатъчна степен на значението на всяко от установените по делото релевантни обстоятелства са довели до присъждане в полза на ищцата на обезщетение в завишен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от ответника отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 175 000 лева до 120 000 лева при отчитане на съпричиняване от 40% за настъпване на вредите, с което се редуцира дължимото обезщетение, или то следва да е размер на 72 000 лв.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, решението на Апелативен съд Пловдив следва да бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.

При изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2 655, 16 лв. с ДДС за първа инстанция и 200 лв. с ДДС за защита срещу въззивната жалба на застрахователното дружество съобразно отхвърлената й част и толкова за настоящата инстанция или общо възнаграждение в размер на 3 055, 16 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Дженерали застраховане“ АД се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За първа инстанция това са 272, 57 лв., за въззивното производство това са 705, 71 лв. и за касационното производство 1 583, 43 лв. или общо в размер на 2 561, 71 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 2 880 лв. и 62, 14 лв. платени от бюджета на съда разноски за експертиза, допусната по искане на ищцата В. К..

По делото е депозирана и частна касационна жалба от адвокат К., с която се оспорва въззивното решение в частта, потвърждаваща определение № 1457/14.12.2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Претенцията на жалбоподателката е да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на определения минимален такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията, обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Жалбата не може да бъде допусната до касационно обжалване, доколкото предходната инстанция е процедирала в съответствие с практиката на СЕС и тази на касационната инстанция, обективирана в определение № 563/11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК. Задължителният характер на решението, постановено от СЕС, обвързва националния съд да откаже приложението на Наредба № 1/2004 г., вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и при заварени от решението правоотношения между клиент и адвокат. Преценката на състава на апелативния съд относно критериите, които оказват влияние върху размера на адвокатското възнаграждение, са изцяло съобразени и с последваща практика на касационната инстанция - определение № 1806/28.06.2024 г. по ч. т.д. № 586/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 4888/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3551/2024 г. на ВКС, I г. о.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., в размер над 72 000 лв. до 98 000 лв., както и в частта, с която първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 98 000 лв. е отменено и е доприсъдено обезщетение в размер на още 42 000 лв., както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. К. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 72 000 лв. до 140 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й М. П. К. вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2022 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., в размер на 2 000 лв., представляваща разлика между 70 000 лв. и 72 000 лв. /36 813, 02 евро/, ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адвокат К., с адрес [населено място], [улица], офис 10, адвокатско възнаграждение в размер на 3 055, 16 лв. /1 562, 08 евро/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. К. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сума в размер на 2 561, 71 лв. /1 309, 78 евро/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дженерали застраховане“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 2 880 лв. и разноски в размер на 62, 14 лв. /1 504, 29 евро общо/.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 1457/14.12.2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.