РЕШЕНИЕ № 161

гр.София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Членове: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Д. Т. като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 110 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на В. Н. Л. чрез адвокат М. Р. касационна жалба с вх.№ 122059 от 07.11.2024 г. срещу решение № 5395 от 03.10.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр. дело № 10980/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 20090240 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 12021/2020 г. по описа на Софийския районен съд в обжалваната пред въззивния съд част, с която е изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор № *** по кадастралната карта.

Касаторът прави оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон: оспорва извода, че предмет на въззивното производство е бил само един имот. Счита, че въззивният съд не е съобразил въпроса за уравняването между съделителите при ликвидиране на съсобствеността.

Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор, в който сочи, че решението на районния съд относно имота, предмет на възлагане, е влязло в сила, затова правилно въззивният съд е приел, че предмет на делбата пред него е само един имот.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от легитимирана страна с правен интерес да обжалва неизгодно за нея решение.

С определение № 4911 от 29.10.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот и дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?

По първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот?

Императивната норма на чл. 349, ал. 2 ГПК определя както условията за възлагане на неподеляемо наследствено жилище, така и начина на уравнение дяловете на другите съделители. Съдът е длъжен да извърши уравнението с друг имот или с пари. Когато е налице възможност за уравнение с имот, съдът не може да извърши парично уравнение, а имота да изнесе на публична продан. Това е така, защото в зависимост от начина на уравняване правото на собственост върху възложения имот възниква за съделителя в различен момент. При уравнение с имот придобиването на пълната собственост върху неподеляемия имот настъпва с влизане в сила на съдебното решение за поставяне в дял. При парично уравнение правото на собственост върху възложения на съделител имот се придобива след изплащане на паричното уравнение - чл. 349, ал. 6 ГПК, а ако плащане не се извърши в шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право.

От изложеното следва отговорът на първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Когато съделител, на когото е възложен имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, обжалва решението за извършване на делбата само в частта, с която вторият имот е изнесен на публична продан с искане този имот да се възложи на другия съделител, съдът е длъжен да се произнесе не само по способа за извършване на делбата на втория имот, но и по начина на уравнение дела на съделителя, получил по възлагане първия имот.

По втория въпрос дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?

Основен принцип при извършване на делбата е получаване на дял в натура за всеки съделител. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Затова, преди да се пристъпи към способа по чл. 348 ГПК, съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите уредени в закона способи за ликвидиране на съсобствеността. ВКС последователно подчертава, че основен принцип при съдебната делба е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно, а неравенството в дяловете да се уравнява в пари (чл. 69, ал. 2 ЗН). Публичната продан е изключение, приложимо само когато не може да се осигури реален дял за всеки съделител. ВКС приема, че публичната продан е допустима само ако броят на имотите е по-малък от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. В случаите, когато броят на неподеляемите имоти съответства на броя на съделителите, всеки от тях следва да получи по един имот, а неравенството в стойността се уравнява в пари. При делба на два имота между двама съделители публичната продан не е допустим способ, тъй като не е налице невъзможност за реално разпределение.

Когато единият от неподеляемите имоти се възлага на съделител по чл. 349 ГПК, другият имот следва да се постави в дял на втория съделител за уравнение на дела му с имот, а не да се изнася на публична продан. Това произтича от принципа за реално удовлетворяване на всеки съделител, включително и при уравняване на дяловете в хипотезите на чл. 349 ГПК.

По касационната жалба. Фактите, които касационната инстанция приема за установени, са следните: Делбата между А. Л.-А. и В. Л. е допусната за апартамент в [населено място] и поземлен имот в [населено място] при квоти и за двата имота: 7/18 ид. части за А. Л. – А. и 11/18 ид. части за В. Л.. Стойността на апартамента е 295437 лева; стойността на дворното място е 407317 лева. С решението по извършване на делбата първоинстанционният съд е уважил възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на В. Л. и му е поставил в дял апартамента в [населено място] при условие, че в 6-месечен срок изплати на А. Л. – А. за уравнение на дела й сумата 114892,17 лева, със законната лихва от влизане на решението в сила. С оглед становището на съделителката А. Л.-А., че няма възможност да заплати парично уравнение, ако в неин дял се постави поземленият имот на стойност 407317 лева и като приел, че същият е неподеляем, районният съд постановил изнасяне на този имот на публична продан.

В. Л. обжалвал това решение в частта, с която дворното място е изнесено на публична продан, с искане за отмяната му и за поставяне в дял на дворното място на другата съделителка А. Л.-А., а неравенството в стойността на имотите да се уравни парично.

Въззивният съд приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение между двамата съделители е допусната делба на един апартамент и едно дворно място, находящи се в [населено място]. Приел, че в частта, с която апартаментът е възложен на съделителя Л. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано. Въззивната жалба била подадена срещу решението в частта, с която е изнесен на публична продан недвижимият имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри. Посочил, че предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение единствено в частта, с която процесното дворно място е изнесено на публична продан, следователно това е единственият предмет на производството за делба пред въззивния съд и по отношение на този имот не е възможно да се приложи друг способ, освен изнасянето му на публична продан. Съдът изложил, че висящността на спора пред въззивната инстанция не е запазена за целия предмет, поставен пред първоинстанционният съд, затова не съществувала възможност имотът да бъде разпределен на съделителката А. Л.-А..

Изложени са допълнителни съображения, че не е налице основание за разпределяне по реда на чл. 353 ГПК на дворното място в дял на съделителката Л.-А., тъй като допуснатите до делба имоти били разнородни, не се намирали в едно населено място и били на различна стойност; между съделителите бил налице спор относно способа за ликвидиране съсобствеността върху дворното място; липсвали конкретни предпоставки за разпределянето.

С оглед отговорите на правните въпроси, решението е неправилно. Неправилно е прието, че по отношение извършването на делбата на апартамента решението е влязло в сила. Действително срещу приложения способ по отношение делбата на апартамента не е била подадена жалба, но въззивната жалба на В. Л. е съдържала искане за различен начин на уравнение дела на съделителката А. Л.-А.: чрез разпределение в неин дял на втория имот, като неравенството в стойността на имотите да се уреди с пари. При това искане въззивният съд неправилно е приел, че висящността на спора по извършване на делбата е пренесена само по отношение на поземления имот. Той е имал задължение да отговори на оплакването във въззивната жалба за неправилно извършване на уравнението с пари вместо с имот при възлагане на апартамента в собственост на В. Л..

Съгласно трайната практика на ВС и ВКС, когато жилищният имот се възлага на заявилия искането и са налице имоти за уравнение дела на останалите съделители, уравнението следва да се извърши с имот. Съдът по молбата на сънаследника поставя в негов дял жилището, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти - Тълкувателно решение № 63 от 01.06.1965 г. по гр. д. № 38/1965 г., ОСГК на ВС. Ако не могат да се образуват реални дялове от останалите имоти за всички сънаследници, е налице невъзможност за уравнение с имоти и в този случай законът предвижда сънаследникът, на който е възложено жилището, да заплати на останалите сънаследници съответните части от равностойността на жилището, а неподеляемите имоти да се изнесат на публична продан.

В случая при наличие на възможност за уравнение в имот и при направено в този смисъл искане във въззивната жалба, съдът неправилно е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която уравнението е извършено с парична сума, а свободният имот е изнесен на публична продан. С оглед отговора на първия въпрос съдът е бил длъжен да съобрази, че въззивната жалба е била насочена срещу извършеното от районния съд уравнение, което е част от приложения способ на извършване на делбата по чл. 349, ал. 2 ГПК. Изложените от съда съображения, поради които дворното място не следва да се възлага на въззиваемата, не намират основание в закона, който не изисква нито еднородност на имотите по вид и предназначение, нито сходство в тяхната стойност. Законът изрично предвижда неравенството в дяловете да се уравнява с пари.

С оглед отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, уравнението за възложения на В. Л. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК апартамент следва да се извърши с наличния втори имот, който следва да се постави в дял на съделителката А. Л.-А., а разликата в дяловете на двамата следва да се изравни с пари. Общата стойност на двата имота е 702754 лева. Наследственият дял на В. Л. е на стойност 429460,78 лева; наследственият дял на А. Л.-А. е на стойност 273293,22 лева. Съделителят Л. получава имот на стойност 295437 лева; съделителката Л.-А. получава имот на стойност 407317 лева. Следователно при така извършената делба А. Л.-А. трябва да заплати на В. Л. парично уравнение в размер 134023,78 лева, дължимо със законната лихва от влизане на настоящото решение в сила.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон; на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени и спорът за извършването на делбата следва да се разреши от ВКС като се постанови, че за възложения на В. Л. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК апартамент с идентификатор № *** по КККР на [населено място] делът на А. Л.-А. се уравнява с поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място] като разликата в дяловете в съсобствеността се уравнява със сумата 68525,27 евро (равностойност на 134023,78 лева), която тя следва да заплати на В. Л. със законната лихва от влизане в сила на решението.

Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 5395 от 03.10.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр. дело № 10980/2023 г., вместо което постановява:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А. Н. Л. - А. дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ *, кв. 16 по плана на [населено място], в. з. „*“, с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ от 696 кв. м., с адрес – [населено място], район В., ул. № 5, № 50 и съседи: имоти с №№ ***, ***, *** и ***, за уравнение на възложения на В. Н. Л. апартамент с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ 104, 45 кв. м.

ОСЪЖДА А. Н. Л. – А. да заплати на В. Н. Л. за уравнение на неговия дял сумата 68525,27 евро (равностойност на 134023,78 лева), със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.