ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 693/13.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Рубиева ч. гр. д. № 3366 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) срещу определение № 1477/04.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1393/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено определение от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1833/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. Поддържа се, че жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ. Релевира се оплакване, че съдът неоснователно е осъдил Комисията да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси обобщени и прецизирани от съда:

1.Дължи ли КОНПИ държавна такса при действието на ЗОНПИ, когато исковата молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК?

2.Следва ли съдът да извърши преценка за наличието на материална затрудненост на ответниците, преди да присъди възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.?

3.Следва ли да се съобразява фактическата и правна сложност на делото и основателно ли е възражението за прекомерност при непълен обем на осъществена защита, поради прекратяване на производството?

Ответниците по частната касационна жалба не са подали отговор.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че производството по делото е било образувано по подадена от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ искова молба, с която са били предявени искове против В. К. Н. и М. Б. Н. с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Констатирал е, че с определение № 262198/22.03.2024г., СГС, I ГО, 5 състав е върнал исковата молба, поради неизпълнение на дадените указания и е прекратил производството. Въззивният съд е установил, че с молба адв. Т. - пълномощник на ответниците, е направил искане за допълване на прекратителното определение с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ и съдействие. Посочил е, че с обжалваното определение СГС, I ГО, 5 състав и след размяна на книжа на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е постановил определение, с което е допълнил прекратителното определение, като е осъдил КОНПИ да заплати на адв. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 3 759, 54 лв. - адв. в.ие, а по сметката на СГС сумата от 3 599, 40 лв. - държавна такса. От правна страна въззивният съд е приел за неоснователен довода на КОНПИ, че не дължи държавна такса. Посочил е, че цитираната от частния жалбоподател практика е относима към производството по ЗОПДИППД /отм./. Допълнил е, че в следващия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм. 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество /Загл. изм.- ДВ., бр. 84/2023г., в сила от 06.10.2023г./ изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора - чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ. Обобщил е, че при действието на тези разпоредби е формирана практика, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. За неоснователен въззивният съд е приел довода на частния жалбоподател за липсата на извършена от първоинстанционния съд преценка за наличието на материална затрудненост на ответниците. Посочил е, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. За неоснователен въззивният съд е приел довода на частния жалбоподател за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Посочил е, че съгласно приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране на нормативната уредба и съдебна практика. След като е съобразил фактическата и правна сложност на спора, очертана от предмета на предявените искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, спорните факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия по осъществяване на възложената защита, изразяващи се в изготвяне на отговор на исковата молба и участие в две открити съдебни заседания, въззивният съд е приел, че определеното от съда адвокатско възнаграждение за защита не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира, че по отношение на първия поставен въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на втория и третия въпрос е налице основанието по чл. 292 ГПК и в тази част производството следва да бъде спряно. Съображенията за това са следните:

Поставеният от жалбоподателя първи правен въпрос е обуславящ за изхода на процесуалния спор – предмет на настоящото частно производство, т. е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Спрямо него е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав дава следния отговор на въпроса:

Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество не дължи държавна такса при връщане на искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по предявен иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, предвиден в чл. 74, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), респ. в чл. 153, вр. чл. 141 ЗОНПИ.

Съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса. Съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Чл. 158 ЗОНПИ допуска съдебна спогодба по тези дела и предвижда, че тогава държавната такса се определя върху сумата по спогодбата и се поема от страните поравно. Съгласно чл. 159 ЗОНПИ, за неуредените въпроси в раздел IV ЗОНПИ се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.

Анализът на тези разпоредби, приложими в гражданските производства по предявените от Комисията искове, предвидени в двата специални закона, налага следните изводи: Първо, при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса, но с решението съдът присъжда държавни такси в зависимост от изхода на делото, като при съдебна спогодба я определя върху сумата/стойността на имуществото по спогодбата и я поставя в тежест на страните поравно. Второ, разпоредбите на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, както и на чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ, са специални и не се прилагат разширително. Стриктното им тълкуване не допуска да се приеме, че Комисията дължи държавна такса при връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Разпореждането за връщане не е решение, не дава „изход на делото“/не решава спора, т. е. не е налице фактическият състав по чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, за да бъде осъдена Комисията за държавна такса. С разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК делото не се прекратява поради съдебна спогодба, с него съдът установява, че ищецът не е отстранил в срока нередовностите на исковата молба, т. е. не е налице и фактическият състав по чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ, за да бъде осъдена Комисията за държавна такса /в този смисъл определение № 5285 от 19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, IV г. о., с което е извършено тълкуване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на нормите на чл. 157, ал. 2, чл. 158, ал. 4 и чл. 159 ЗОНПИ досежно дължимостта на държавна такса и разноски от ищеца като процесуален субституент на държавата/.

В настоящия случай производството не е приключило с решение по същество, а с разпореждане /неточно наименовано определение/ за връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срока нередовностите й - чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ вр, с чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ дължимата държавна такса следва да бъде възложена в тежест на страната, която е загубила делото. Такава е хипотезата, когато искът е отхвърлен с решение по съществото на спора, но и когато делото е прекратено при условията на чл. 233 ГПК, който отказ се ползва със сила на пресъдено нещо, следователно е приравнен по правни последици със съдебното решение. Както се посочи, по – горе, нормите на специалния, сега действащ закон за гражданска конфискация (чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ) не могат да се тълкуват разширително и не могат да намерят приложение при различни от визираните в тях хипотези. По настоящото дело е осъществена хипотеза на връщане на искова молба при неотстраняване в срока на нередовностите. В този случай постановеното разпореждане за връщане на исковата молба не се ползва със сила на пресъдено нещо, както определението по чл. 233 ГПК, за да се приеме, че е налице хипотеза на прекратяване на производството.

Обжалваното определение противоречи на цитираните разрешения на съдебната практика и на дадения отговор. Неправилно е прието, че Комисията дължи държавна такса при връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срока нередовностите й, както и че е неоснователна молбата за изменение на определението по чл. 248 ГПК, с което Комисията е осъдена да заплати държавна такса. Настоящият състав е длъжен да отмени въззивното определение в тази част, включително потвърденото с него определение по чл. 248 ГПК – в съответната част, и да уважи молбата на Комисията по чл. 248 ГПК.

По отношение на втория въпрос:

С разпореждане от 20.06.2025 г. председателят на Върховния касационен съд на Р. Б. на основание чл. 128, ал. 1, вр. чл. 125, вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ е образувал тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? Въпросът, предмет на казуалното тълкуване, което настоящият състав следва да извърши с касационното определение, е включен в този, предмет на образуваното и висящо тълкувателно дело.

С оглед изложеното и на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, съдът ще следва да спре производството в тази част.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1477/04.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1393/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е потвърдено определение от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1833/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК в частта, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 599.40 лв. .

ОТМЕНЯ определение № 1477/04.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1393/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е потвърдено определение от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1833/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК в частта, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавната такса в размер на 3 599.40 лв.

СПИРА производството по к. ч. гр. д. № 3366/2025 г. по описа на Върховния касационен съд в частта, с която се обжалва определение № 1477/04.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1393/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1833/2020 г. по описа на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК в частта, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати 3759.54 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.