ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183

гр. София, 11.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 538/2026 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. А. Д. от [населено място] срещу определение № 796 от 18.11.2025 г. по в. гр. д. № 173/2025 г. на Варненския апелативен съд, с което е изменено постановеното по същото дело въззивно решение № 147 от 25.07.2025 г. в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на А. К. С. сумата от 5220 лв., представляваща сторените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Ответната страна по жалбата А. К. С. е подала писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че с оглед изхода на спора ответната страна по жалбата А. К. С. има право на разноски за въззивното производство. Процесуалният й представител адв. Б. Б. е бил надлежно упълномощен и е осъществил процесулано представителство на ответницата по спора, като е извършвал от нейно име процесуални действия. За да не присъди разноски за адвокатско възнаграждение на страната още с решението, в което е прието, че такива не се дължат поради липсата на представено доказателство за наличие на договорно отношение, въззивният съд е посочил, че е пропуснал да съобрази приложената към писмения отговор фактура № 4191/13.03.2025 г., като е коментирал само...