ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1216

София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4174/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен, срещу решение № 329 от 23.07.2025 г. по в. гр. дело № 370/2025 г. на Плевенския окръжен съд, постановено в производство с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С него, след частична отмяна на решение № 405 от 27.03.2025 г. по гр. д. № 6550/2024 г. на Плевенския районен съд, присъденото в полза на ищеца Н. Г. Н. обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, е увеличено до размер на 25 000 лева, спрямо присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лева.

Решението се обжалва в частта за обезщетените неимуществени вреди, с оплакване за неправилно определяне размера на дължимото се обезщетение. С. П. на РБ същият е прекомерно висок спрямо характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди, след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., в т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. По материално-правния въпрос относно приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД се позовава на противоречие с решения на ВКС и решения на окръжни и районни съдилища, тъй като счита, че в аналогични случаи се присъждат различни по размер обезщетения .

По делото е постъпил писмен отговор от Н. Г. Н., чрез процесуалния му представител адв. С. Н., в който се поддържа становище за недопускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата. Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

Въззивният съд е приел за установено, че Н. Н. е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 24.06.2018 г., а с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.02.2023 г. същото е прекратено. През този период той е работил по трудов договор, има инжинерно образование и проектантска правоспособност , обвинението е свързано с дейността му като проектант и е заради отговорността му по безопасността на строителни конструкции. . Обвинението е в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и се е отразило неблагоприятно на професионалната реализация. Засегнат е професионалния авторитет. Прието е, че след образуване на наказателното производство, в пряка причинно следствена връзка с него, при Н. Н. е диагностицирана хипертония.От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания – притеснение, стрес, огорчение, срам, които чувства и състояния са присъщи, с оглед на това, че срещу него незаконосъобразно е повдигнато обвинение, злепоставящо го в сфера на дейност, в която е уважаван като специалист. Отчетено е от съда, че към момента на привличането му като обвиняем е бил на 53 години - в активна, трудоспособна възраст, с висше образование, авторитет в професионалните среди и чисто съдебно минало.Повдигнатото му обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Взето е предвид обстоятелството, че по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед изяснената фактическа обстановка и приетия по делото доказателствен материал, окръжния съд е приел, че размерът на заместващото обезщетение следва да бъде определен на 25 000 лв.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

По въпроса относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД критерий /в материалноправен и процесуалноправен аспект/са дадени принципни указания в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – напр. реш. № 532 от 2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., ІІІ г. о., реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о., реш. № 149 от 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., реш. № 344 от 2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., ІV г. о., реш. № 150 от 2013 г. по гр. д. № 1367/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 267 от 2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., ІV г. о., реш. № 292 от 2014 г. по гр. д. № 3435/2014 г., ІІІ г. о. и др. Съгласно приетото в ППВС № 4/68 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер.

Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства приема за установени и за значими в посочения смисъл и не е постановил решението си без указаната обосновка и мотивирана преценка.Преценено е цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук.Разрешението на въззивния съд не е и в нарушение на т. 11 от ТР № 3/2005 г., в която касационният съд сочи съответно, че в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан, в контекста на особеностите на всеки конкретен случай. В случая е налице причинно-следствена връзка между незаконното наказателно производство и претърпените неимуществени вреди, изследвани и приети за установени от въззивния съд според трайно установеното в практиката на ВКС разбиране.Твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 не се установява във връзка с поставените правни въпроси.

От мотивите към въззивното решение е видно, че Плевенският окръжен съд е преценил установените правнорелевантни факти и ги е оценил съобразно вътрешното си убеждение за тяхното значение, без да отдава прекомерно значение на едни, за сметка на други. Взети са предвид възрастта на пострадалия, настъпилата промяна в характера му и в отношенията му с неговите близки и познати, изживените негативни емоции, влошаването на здравословното му състояние, създадената несигурност в бъдещето, притеснението от възможно осъждане, характерът на повдигнатото обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, в т. ч. предвижданото за него наказание /лишаване от свобода от една до шест години/.Към момента на повдигане на обвинението Н. е семеен, с две деца, едното от които тогава е било студент.Отчетен е накърненият авторитет и злепоставяне при обвинение, свързано с професионалната дейност. Подчертано е, че ищецът е с висше образование, неосъждан, член на Камарата на инженерите, като, освен че е работил по трудов договор, е извършвал и проектантски услуги, каквито след повдигане на обвинението вече не са му били възлагани. Съобразена е продължителността на наказателното производство от 4 години и 8 месеца и обстоятелството, че обвинителният акт е бил внесен и в съда. Ищецът се е явявал на 14 съдебни заседания, с оглед на образуваните три наказателни общ характер дела.В установената практика по реда на чл. 290 ГПК понастоящем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обществения критерии за справедливост.Основание за допускане на касационно обжалване в тази насока не се констатира и не се обосновава в случая с приложените към изложението на касатора решения на ВКС. Така напр. - реш. № 422 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/20158 г., IV г. о., касае хипотеза, в която производството е спо - малка продължителност / 3г./,вредите не са в същия обем и за определяне на обезщетението съдът е преценявал противоречиви свидетелски показания.Не може да се направи констатация за наличие на противоречие и по останалите посочени от касатора решения, които не представляват практика на ВКС по чл. 290 ГПК и не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос .

При този изход на делото следва да бъде определено и присъдено поисканото от адв.С. Н. възнаграждение за адвокатска защита, съгласно чл. 38, т. 2 Закона за адвокатурата.Защита е осъществена с отговор на касационната жалба по спор за определяне на справедливо обезщетение, присъдено в размер на 25 000 лева, като делото не е от фактическа и правна сложност.Възнаграждението за настоящето производство следва да се определи на 370 евро.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 23.07.2025 г. по в. гр. дело № 370/2025 г. на Плевенския окръжен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. България да заплати на адвокат С. Н. от АК Плевен сумата 370 евро възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.