ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784

Гр. София, 17.03.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 111/2026 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба на Г. Д. Г., Й. А. Д. и Й. Д. Г., тримата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение, постановено в публично съдебно заседание на 03.12.2025 г. по в. т. д. № 433/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно до приключване с окончателен акт на ДП № 18/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пазарджик, пр. пр. № 3295/2019 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Частните жалбоподатели излагат оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържат, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, т. к. съставомерността на деянието не е елемент от фактическия състав на деликта, вината по ЗЗД се предполага, а всички останали елементи от фактическия състав за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя на делинквента са установени от събраните по делото със способите на гражданския процес доказателства. Поддържат, че липсва тъждество между твърденията на ищците относно делинквента, извършил противоправното деяние, носещо белезите на престъпление, и образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство, още повече, че същото е прекратено с невлязло в сила постановление на прокурор, от което е недопустимо гражданският съд да черпи каквито и да е доводи, касаещи исковото производство. Молят за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна – „Застрахователна компания Л. И. АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на частната жалба по изложени в писмения отговор подробни съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е допустима.

С атакуваното определение съставът на Пловдивския апелативен съд е спрял производството по делото, след като е взел предвид постъпилите данни, че ДП № 18/2022 г. описа на ОслО при Окръжна прокуратура – Пазарджик, пр. пр. № 3295/2019 г., не е приключило с окончателен съдебен акт; с постановление от 22.04.2025 г. производството относно престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК, свързано с ПТП от 20.08.2019 г. с пострадали, един от които е Д. Г. К., от чиято смърт ищците претендират неимуществени вреди, е прекратено поради това, че деянието, извършено от Д. Д. С. - водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, не съставлява престъпление. Съдът е посочил, че oбстоятелствата, на които се основават предявените по делото искове за вреди по чл. 432 КЗ поради причинена смърт на пострадалия във всички случаи съставляват престъпление, като извън компетентността на гражданския съд е да установява извършено ли е такова – чл. 17, ал. 1 ГПК. С оглед на това и предвид факта, че образуваното наказателно производство е прекратено именно поради обстоятелството, че деянието, извършено от застрахования водач, не съставлява престъпление, въззивният съд е приел, че до окончателното му приключване не може да се произнесе по въпросите, относими към разрешаването на гражданския спор. Посочил е, че в настоящия случай не става дума за наказателно производство, по което няма привлечен обвиняем, а за такова, по което е направен извод за липса на извършено престъпление, което е причината да не е привлечен обвиняем, като от обстоятелствената част на исковата молба и от постановлението за прекратяване на наказателното производство е безспорно, че става дума за едно и също деяние на едно и също лице, поради което е налице основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по т. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик е приключило с решение № 41 от 10.04.2025 г. (поправено с решение № 82 от 20.06.2025 г.), с което „Застрахователна компания Л. И. АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Г. Д. Г., Й. А. Д. и Й. Д. Г. по 120 000 лв. (по частични искове за 200 000 лв. на всеки от тях), ведно със законна лихва считано от 07.04.2020 г. до окончателното плащане - застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на Д. Г. К. при ПТП на 20.08.2019 г. поради противоправно поведение на водача Д. Д. С.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Застрахователна компания Л. И. АД. По повод искане за допускане на нова САТЕ и във връзка с приложимостта на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е изискал данни за хода на пр. пр. № 3295/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик.

С писмо с вх. № 10153/01.12.2025 г. Окръжна прокуратура – Пазарджик е отговорила, че по ДП № 18/2022 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пазарджик, пр. пр. № 3295/2019 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, няма привлечено в качеството на обвиняем лице, както и че на 20.05.2025 г. е постъпила жалба срещу постановление от 22.04.2025 г. за прекратяване на ДП № 18/2022 г., като не са изтекли сроковете за внасяне на делото в съда. Видно от приложеното копие от постановлението за прекратяване, досъдебното производство е образувано за това, че на 20.08.2019 г. около 11:00 часа, на път II 84, км 2+900, между селата Звъничево и Братаница, обл. Пазарджик, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост са причинени средни телесни повреди на А. Д. Ш. и Д. Г. К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като впоследствие Ш. и К. починали в болнични заведения и ДП е продължило да се води за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК; по досъдебното производство са приложени писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, назначени и изготвени са химически и съдебно-медицински експертизи, комплексна автотехническа експертиза, допълнителна тройна СМЕ, допълнителна петорна САТЕ, както и повторна СМЕ с вещи лица от друг съдебен район; в резултат на преценката на доказателствата и при спазване указанията на съда с оглед предходно прекратяване на производството, прокурорът е формирал извод, че водачът Д. С. не е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, че произшествието е резултат от случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК и че навлизането в лентата за насрещно движение от страна на водача С. е предизвикано изцяло от неправомерното поведение на починалия водач Д. К.; с оглед изложеното и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (т. е. поради това, че извършеното от Д. С. деяние не представлява престъпление) прокурорът е прекратил наказателното производство.

В постоянната практика на касационната инстанция еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него (престъпно) деяние са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл са и мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС – със задължителен характер, съгласно които до приключване на наказателното производство срещу делинквента гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) – разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК от 2007 г.; като ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд ще са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

В случая паралелно – по гражданскоправен и по наказателноправен път се изследва наличието на едно и също деликтно, респ. престъпно поведение на застрахования водач Д. Д. С., като постановлението за прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила и при неговата отмяна същият би могъл да бъде привлечен като обвиняем, поради липса на друго виновно лице. Следователно се установява посочената по-горе идентичност на дееца и деянието като предпоставка за служебно прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложените в частната жалба доводи в обратен смисъл се намират в противоречие с цитираното тълкувателно решение и поради това се неоснователни.

Предвид изложеното обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в публично съдебно заседание на 03.12.2025 г. по в. т. д. № 433/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно до приключване с окончателен акт на ДП № 18/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пазарджик, пр. пр. № 3295/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.