ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1367

гр.София, 18.03.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 803 по описа за 2026 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – „Проф. И. М.“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат С. М., срещу определение №23652/25.11.2025г. на Софийски градски съд по в. гр. д.№758/2025г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение постановеното по делото решение № 4839/23.07.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като неправилно е определен размерът на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Твърди, че съдът не е съобразил липсата на подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и обстоятелствата, че възраженията срещу същата са направени устно в проведеното открито съдебно заседание, без да са поискани доказателства, а по същество на спора е изразено кратко и немотивирано становище. Излага, че с оглед вида и обема на извършените действия, редуцираното от 1000лв. на 400лв. възнаграждение също се явява прекомерно, като при определянето му съдът е следвало да приложи и съобрази реално критериите посочени в решението на СЕС по Дело С-438/22г. По същество претендира за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което допълнително да се намали размера на присъденото в полза на насрещната страна възнаграждение.

Ответникът В. Р. З., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивното производство пред Софийски градски съд по в. гр. д. № 758/2025г. е приключило с постановеното решение № 4839/23.07.2025г. Със същото жалбоподателят „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – „Проф. И. М.“ ЕАД, [населено място] е осъден да заплати на В. Р. З. сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, след редуцирането им от 1 000лв., по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С обжалваното определение № 23652/25.11.2025г. е оставена без уважение молбата на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – „Проф. И. М.“ ЕАД, [населено място] за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително намаляване размера на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че при определяне размера на следващите се на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение, са съобразени фактическата, правната сложност на делото и обема на предоставената от процесуалния представител правна защита и съдействие. Изложил още, че при преценка основателността на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се прилагат принципа на достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да съответства на спецификата на адвокатския труд – обективно и справедливо. Направил извод, че не са налице основания за изменение на размера на присъденото адвокатското възнаграждение чрез допълнителното му намаляване.

Жалбата е неоснователна.

Предмет на производството пред въззивния съд е предявеният от В. Р. З. срещу „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – „Проф. И. М.“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 1026лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.02.2024г. до 29.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2024г. до окончателното плащане.

При преценка основателността на наведеното в хода на производството възражение за прекомерност на разноските направени от въззиваемата страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е съобразил даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба №1/20024г., изготвена от съсловна организация на адвокатите. Приел е, че възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, която произтича от: вида на претенцията; обема на събраните доказателства; извършените от процесуалния представител действия; подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика; защитавания интерес; вида и количеството извършена работа. Отбелязал още, че същото следва да е справедливо и обосновано.

Въз основа на тези принципни съображения съдът отчел следните конкретни обстоятелства: ниската фактическа и правна сложност на делото свързана с пренесения пред въззивната инстанция спор по приложението на закона; липсата на подаден писмен отговор на въззивната жалба; липса на събиране на нови доказателства и провеждане на едно открито съдебно заседание; участието на процесуалния представител при разглеждане на делото, както и направеното от същия общо оспорване на възизвната жалба.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален допълнително, поради липса на депозиран от процесуалния представител писмен отговор на въззивната жалба и кратките становища относно нейната основателност и по същество на спора. От приложенията по делото се установява, че с представеното към исковата молба пълномощно В. З. е упълномощила адвокат А. Л. да я представлява до приключване на делото пред първата инстанция. Последващото му упълномощаване за процесуалното представителство пред въззивната инстанция страната извършила на 22.04.2025г., след изтичане срока за отговор на въззивната жалба и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което същият е бил в обективна невъзможност да депозира писмен отговор по въззивната жалба. Действително, изразените в проведеното открито съдебно заседание становища по основателността на жалбата и по същество на спора са кратки, но са били достатъчни да защитят интереса на представляваната страна, с оглед крайния резултат по спора.

Изводът в обжалвания съдебен акт за размера на възнаграждението за осъщественото от адвокат А. Л. процесуално представителство на В. Р. З. пред въззивната инстанция (400лв.) е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, реално положената работа, засегнатия интерес и условията на възлагане на представителството.

При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №23652/25.11.2025г. по в. гр. д.№758/2025г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: