РЕШЕНИЕ № 179

гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина РубиеваПри секретаря К. Ц. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2189 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 97/31.01.2025 г. по гр. д. № 2144/2024 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 1171/07.04.2024 г. по гр. д. № 9247/2022 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на Л. К. К. договора по н. а. № 52/05.08.2019 г., с който „Н. С. ЕООД е продал на Т. Я. Т. на цена 15 000 лв. едно двуетажно паркомясто в подземен паркинг в [населено място].

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси за приложимостта на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато възмездният договор, чиято относителна недействителност кредиторът твърди, е сключен между „свързани лица“ в смисъла по § 1 ДР ТЗ; за значението на обстоятелството, че към релевантния момент – на сключването на договора, преди повече от година са прекратени отношенията, окачествяващи като свързани лицата, които са го сключили, и за необходимото доказване, респ. за дължимото от съда обсъждане на събраните доказателства в установяване на субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - знание и на третото лице за увреждането.

По въпросите настоящият състав приема, че презумпцията за знание на третото лице за увреждането се прилага за свързаните лица в смисъла по § 1 ДР ТЗ само по иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдик или кредитор за попълване на масата по несъстоятелността (чл. 649 ТЗ). Изводът е от изричния текст на чл. 649, ал. 4 ТЗ и от това, че всяка оборима презумпция, включително предвидената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, е доказателствено правило и се прилага стриктно. Отношенията на свързани лица в смисъла по § 1 ДР ТЗ и други закони, използващи понятието (ДОПК, КСО, ЗКПО, ЗПФИ и др.), между лицата, които са сключили възмездния договор, не са без доказателствено значение по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен в общото исково производство. Между свързаните лица обичайно съществуват и фактически отношения на близост и съпричастност. Следователно качеството на свързани лица на лицата, сключили договора, е само част от системата на косвени доказателства, необходими да проведат пълното доказване на субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за увреждането. Съдът е длъжен да приеме, че тя се е осъществила, когато косвените доказателства извеждат еднозначен извод, че към момента на сключването на договора третото лице знае за увреждането. Не е необходимо към релевантния момент то да е узнало всички белези, индивидуализиращи вземането: кой е кредиторът, правопораждащите факти и размер. Достатъчно приобретателят по договора/третото лица да знае, че праводателят му има дълг. Това се отнася и за хипотезата, в която възмездният договор, чиято относителна недействителност кредиторът твърди с предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е сключен по пълномощие (доброволно, органно или законно) от свързани лица. Това, че отношенията на свързани лица помежду им са прекратени години по-рано, не е достатъчно, за да изключи извода за знание на третото лице за увреждането. Не прекратените отношения, окачествявали като свързани лицата, сключили договора, в т. ч. и по пълномощие, а отношенията на близост и съпричастност помежду им, за които при събрани по делото доказателства може да се заключи да съществуват и към релевантния момент, провеждат пълното доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Доказателствената тежест е на ищеца. Отговорите произтичат от трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и не се нуждаят от други мотиви.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд правилно е приел, че: 1) лихвоносното вземане с разноски за главницата по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 009.54 лв., с което ищецът извежда легитимацията си на носител на упражненото с иска право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е установено със силата на пресъдено нещо на решение № 2692/17.06.2019 г. по гр. д. № 1308/2018 г. на Районен съд – Варна; 2) увреждащ кредитора е договорът по н. а. № 52/05.08.2019 г., с който първият ответник е продал на втория на цена 15 000 лв. едно двуетажно паркомясто в подземен паркинг в [населено място] – сключвайки го, длъжникът/първият ответник се е разпоредил със своя актив и затруднява кредитора да се удовлетвори от това имущество; 3) към момента на сключването на договора длъжникът знае, че уврежда кредитора – съдебно установеното вземане е възникнало преди сключения договор за покупко-продажба между ответниците. Правилно в установяване на субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – че и купувачът/вторият ответник към момента на покупко-продажбата знае за увреждането, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: 1) договорът по н. а. № 52/05.08.2019 г. е сключен от Д. К. Д., като представител по пълномощие на длъжника; 2) в периодите 17.11.2003 г. – 09.03.2004 г., 14.07.2005 г. – 11.12.2006 г., 18.05.2007 г. – 01.10.2007 г., 31.03.2008 г. – 10.12.2008 г., 17.03.2009 г. – 16.12.2009 г., 17.03.2010 г. – 30.09.2011 г., 11.04.2012 г. – 16.11.2016 г. и 27.04.2017 г. – 28.05.2018 г. вторият ответник е бил в трудови правоотношения с „Вип-3“ ЕООД, „Атракта холидейс“ ЕАД и „Лилехамер“ ЕООД, които дружества към съществувалите трудови правоотношения са били собственост, управлявани са или са контролирани от Д. Д.; 3) той е едноличният собственик на капитала на „Б. Х. – Ро“ ЕООД, Румъния – дружеството, едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник на кредитора, и 4) от 07.09.2011 г. до 07. 2014 г. вторият ответник е управител и органен представител на „Вип-3“ ЕООД. Въззивният съд правилно е приел, че възмездният договор по н. а. № 52/05.08.2019 г. е сключен от лица, които са били свързани в смисъла по § 1 ДР ТЗ. Неправилно обаче въззивният съд е намерил, че по предявения иск за обявяване на относителната недействителност на договора по отношение на кредитора/на ищеца е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а при непроведеното успешно обратно доказване по нея е длъжен да приеме, че вторият ответник също е знаел, че договора уврежда кредитора.

Допуснатото нарушение на чл. 154, ал. 2 ГПК е съществено. То е причина въззивният съд да не обсъди другите събрани по делото доказателства в установяване на субективната предпоставка по 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и да уважи иска при непроведено пълно доказване по нея и така да постанови решението в нарушение на материалния закон. Касационният състав е длъжен да касира неправилното решение и да реши спора по същество. Касационните основания не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Дългогодишни и разнообразни са доказаните отношения, придаващи до 28.05.2018 г. качеството на свързани лица в смисъла по § 1 ДР ТЗ на лицата, сключили увреждащия ищеца възмезден договор. Наред с възприетата за тях фактическа обстановка в касираното решение, по делото се установява също, че от създаването на „Вип-3“ ЕООД негов управител е Д. Д., а в периода 07.09.2011 г. – 07.2014 г. двамата с втория ответник са управители на това дружество. Адресната регистрация в [населено място] на Д. Д. и на втория ответник е на съседни адреси. Съвкупната преценка на така събраните доказателства води до еднозначен извод, че Д. Д., сключил договора за покупко-продажба по н. а. № 52/05.08.2019 г. като пълномощник на първия ответник/на длъжника, и вторият ответник са в отношения на близост и съпричастност, възникнали години преди договора, а към момента на сключването му вторият ответник е знаел за дълга на продавача. Изводът не разколебават показанията на свидетеля Ч.. Неговите показания, че за да сключат договора, пълномощникът на първия ответник Д. Д. и вторият ответник са се свързали по обява в интернет. Установени са всички предпоставки от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а предявеният иск при тази квалификация настоящият състав намира за основателен. Това са мотивите, с които касираното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на втория ответник следва да се поставят разноските, сторени от ответника по касация/от ищеца пред касационната инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътРЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/31.01.2025 г. по гр. д. № 2144/2024 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА Т. Я. Т. да заплати на Л. К. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 505.00 евро – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.