Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

при секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1005 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Й. Б., чрез адв. С. Н. срещу решение №38 от 10.02.2025 г., постановено по в. т.д. №585/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №277 от 02.08.2024 г., постановено по т. д. №402/2023 г. на Окръжен съд - С. З. е отхвърлен искът на касаторката срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 80 000 лева до размера от 150 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното плащане, като е преразпределена отговорността за разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск чрез присъждане на още 70 000 лева обезщетение /до пълния размер от 150 000 лева/, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г., като на касаторката бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил напълно вида и характера на уврежданията, периода на лечение и възстановяване, усложненията и настъпилите негативни последици за здравето и живота на ищцата, тежките трайни последици; не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вкл. не е съобразил и конкретните икономически условия, намиращи отражение в застрахователните лимити, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 80 000 лева до претендираните 150 000 лева и го отхвърля, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищцата, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 80 000 лева. Съдът приема за установено, че при процесното ПТП, осъществено на 19.05.2023г., ищцата /60 годишна/ получава множество травматични увреждания /счупване на лявата бедрена кост; луксация /изкълчване/ на лява глезенна става; счупване на талуса /скочната кост/; счупване в основата на 5-та метатарзална /предноходилна/ кост; разкъсно-контузни рани в областта на лявото бедро и по гръбната повърхност на лявото ходило/, отговарящи на установения механизъм на произшествието. Приема, че за лечение на травматичните увреждания ищцата е била хоспитализирана по спешност за периода от 19.05.2023г. до 16.06.2023г. /общо 29 дни/, през които е претърпяла две оперативни интервенции с голяма сложност, с използване на остеосинтезни материали за фиксация на счупените кости, медикаментозно лечение и рехабилитация. Счупването на бедрената кост е било многофрагментарно, наложило е поставяне в първоначална директна екстензия, и фиксиране с метални плаки, които оказват влияние върху движението в областта на колянната става и затрудняват флексията. Увреждането в областта на лявата глезенна става е тежко – с фрактура на две кости - скочната и предноходилната кости, придружено с изкълчване на глезенната става, и е причинило тежка деформация в областта на лявото ходило. Тя е настъпила в резултат от непълното възстановяване от счупването на скочната кост, която е една от основните кости на ходилото, с което е нарушена архитектоника на движение в ставните повърхности. Остатъчната деформация в тази област е невъзможно да бъде преодоляна без последващи оперативни интервенции с голяма сложност, които могат да бъдат осъществени само от висококвалифициран специалист по операции на ходило. В резултат от настъпилите фрактури ищцата е търпяла болки с голям интензитет през първите около два месеца след увреждането, като през този период не е можела да се обслужва самостоятелно и е имала нужда непрекъснато от чужда помощ. Решаващият състав приема, че ищцата е изпитвала значителен дискомфорт от необходимостта да ползва чужда помощ при самообслужване и тоалет; впоследствие е започнала да се придвижва с помощни средства /две патерици/, но е продължила да се нуждае от чужда помощ в ежедневието си; търпяла е нарушение на съня; изпаднала е в социална изолация, загубила е трудоспособността си и способност за независим живот. Съдът приема, че въпреки провежданата рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяването на ищцата – и към настоящия момент тя продължава да се придвижва само с помощни средства, продължава да изпитва болки, налице е оток в областта на лявото коляно, ограничена флексия и болки при движение в областта на лявото коляно, деформация на лявото ходило с ограничена плантарна флексия и усукване към външната страна на стъпалото. По външно страничната повърхност на лявото бедро е налице оперативен цикатрикс с дължина 39 см., започващ от горната трета на бедрото и достигащ до предно външната повърхност на лявото бедро, както и оперативен цикатрикс с дължина 16 см. по външно-горната повърхност на лявото ходило. Счита за доказано, че в резултат от травматичните увреждания ищцата е загубила работоспособността си – в продължение на повече от 240 дни тя е ползвала отпуск по болест, и впоследствие е загубила работата си като „опаковчик“ в текстилно предприятие. Сочи, че за да бъде постигнато подобрение, ищцата следва да се подложи на допълнителни оперативни интервенции за коригиране на деформираното стъпало, които са с много висока сложност и могат да бъдат извършени само от висококвалифициран специалист. При непровеждане на това високоспециализирано оперативно лечение, ищцата ще продължава пожизнено да изпитва непрекъснати болки и дискомфорт. В резултат от получените травматични увреждания качеството на живот на ищцата е влошено значително – от трудоспособен, социално активен и независим човек, тя е изпаднала в състояние, характеризиращо се с постоянни болки, затруднено придвижване, загуба на трудоспособност и ограничаване на социалните контакти. Към момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е била в напреднала възраст – 60 години, която е затруднила и забавила възстановителните процеси.

Въззивният състав излага мотиви, че процесните увреждания не са застрашили живота на ищцата, настъпилото възстановяване е непълно, но й дава възможност да се самообслужва и да се придвижва самостоятелно, макар и с помощни средства, продължава да изпитва болки, но вече не се нуждае от обезболяващи медикаменти, получава необходимата й подкрепа в близкия семеен кръг, загубата на трудоспособност е в близост до пенсионната възраст, няма данни ищцата да осигурява финансово други членове на семейството – останалите членове на домакинството й са трудоспособни и трудово ангажирани /установява се от разпита на нейния син/. Сочи, че е налице възможност при извършване на допълнителна оперативна интервенция състоянието на ищцата да се подобри. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение, определено съобразно критериите за справедливост и съобразено с икономическата конюнктура към момента на увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи, е в размер на 80 000 лева.

С определение №2979/23.10.2025 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса - как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

За да даде отговор на поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т. д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т. д №157/2011г., I т. о., №66/03.07.2012г. по т. д. №619/2011г., II т. о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т. д.№387/2008г. на II т. о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т. о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т. о., №1/26.03.2012г., по т. д.№ 299/2011г. на ІІ т. о., №95/24.10.2012г. по т. д.№916/2011г. на І т. о. и много други, понятието справедливост не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК за частична отмяна на въззивното решение са налице. Въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ГПК и е достигнал до необоснован извод относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата при процесното ПТП неимуществени вреди.

Настоящият състав на ВКС намира, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида и характера на настъпилите увреждания /множество фрактури, наложили оперативно лечение; настъпили усложнения при възстановяването и трайни последици, водещи до трайно затруднения в движенията на левия крайник/, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания /над 8 месеца, като по-интензивни през първите два месеца/, съответно възрастта на пострадалата към момента на произшествието /60 години/, водеща до по-бавно и мъчително възстановяване. Въззивният състав е анализирал доказателствата, но не е оценил в достатъчна степен интензитета на болките и страданията, както и тяхната продължителност, като е подценил факта, че счупването на бедрената кост е било многофрагментарно /наложило поставяне на директна екстензия и фиксиране с метална остеосинтеза, затрудняващи движението в областта на колянната става и флексията/, че увреждането в областта на лявата глезенна става е тежко /с фрактура на две кости/, придружено с изкълчване на глезенната става и причинило тежка деформация в областта на лявото ходило, както и нарушена архитектоника на движение в ставните повърхности. Съдът не е съобразил напълно тежестта на трайните последици от получените фрактури и преди всичко обстоятелството, че остатъчната деформация в глезенната област е невъзможно да бъде преодоляна без последващи оперативни интервенции с голяма сложност, които могат да бъдат осъществени само от висококвалифициран специалист по операции на ходило. Решаващият състав е отбелязал, но не е отдал нужната тежест на факта, че въпреки провежданата рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяване на ищцата, че тя продължава да се придвижва само с помощни средства и да изпитва болки и дискомфорт, че все още има оток в областта на лявото коляно, ограничена флексия и болки при движение, деформация на лявото ходило с ограничена плантарна флексия и усукване към външната страна на стъпалото, два трайни белега /по външно-страничната повърхност на лявото бедро - оперативен цикатрикс с дължина 39 см и по външно-горната повърхност на лявото ходило - оперативен цикатрикс с дължина 16 см/.

Настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение при отчитане на горните специфични критерии, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането /2023 г./, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е в размер на 120 000 лева.

Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 40 000 лева /20 451.67 евро/ – разлика над присъдените 80 000 лева до дължимите 120 000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното изплащане, като се постанови решение по същество, с което се уважи искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от още 20 451.67 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се отмени въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответното дружество да плати на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение над сумата 5 680 лева до сумата 8 520 лева за първоинстанционното производство, както и по сметка на съда сумата над 3 200 лева до сумата 4 800 лева държавна такса, както и в частта за разноските за въззивното производство. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително сумата 2 840 лева /до дължимия размер от 8 520 лева/ или 1 452.06 евро - адв. в.ие за първоинстанционното производство, както и сумата 490.84 евро /960 лева/ - адв. в.ие за въззивното производство. Ответникът следва да плати по сметка на съда и сумата 1 600 лева /до пълния размер от 4 800 лева/ или 818.06 евро държавна такса за първоинстанционното производство.

С оглед отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата 240.30 евро /470 лева / – разноски за първоинстанционното производство и сумата 352.79 евро /690 лева/ - разноски за въззивното производство /600 лева държавна такса и 90 лева юриск. възнаграждение/.

За касационното производство ответното дружество следва да бъде осъдено да плати по сметка на ВКС сумата 424.37 евро /830 лева/ държавна такса, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. Н. сумата 1 533.87 евро /3 000 лева/ адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №38 от 10.02.2025 г., постановено по в. т.д. №585/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение №277 от 02.08.2024 г., постановено по т. д. №402/2023 г. на Окръжен съд - С. З. е отхвърлен искът на касаторката срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 80 000 лева до размера от 150 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното плащане, и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответното дружество да плати на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение над сумата 5 680 лева до сумата 8 520 лева за първоинстанционното производство, както и по сметка на съда сумата над 3 200 лева до сумата 4 800 лева държавна такса, както и в частта за разноските за въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати на М. Й. Б., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение в размер на 20 451.67 евро /40 000 лева - разлика над присъдените 80 000 лева до дължимите 120 000 лева/, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 424.37 евро /830 лева/ за касационното производство и 818.06 евро /1 600 лева/ за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати на адвокат София Н. сумата 1 452.06 евро /2 840 лева/ - допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, сумата 490.84 евро /960 лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 1 533.87 евро /3 000 лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Й. Б., ЕГН [ЕГН] да плати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] сумата 240.30 евро /470 лева/ - разноски за първоинстанционното производство и сумата 352.79 евро /690 лева/ - разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.