Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Б. Ц. Членове:
Д. П. В. Ш. при секретар
С. Т. и с участието на прокурора
М. Б. изслуша докладваното от съдията
В. Ш. по административно дело № 2336/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „В. Т. – 2007“ ЕООД, ЕИК 175383154, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Д., подадена чрез пълномощника адв. Б., срещу Решение № 42185/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8442/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221924001822-091-001/17.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 738/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на административния съд, според който процесният РА е валиден индивидуален административен акт. Изтъква се, че съдът не е съобразил липсата на правомощия на лицата, участвали в издаване на РА. Искането, поддържано и в съдебно заседание чрез адв. Г., е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в подаден писмен отговор чрез пълномощника юрк. В., и в съдебно заседание чрез юрк. С., оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град по отношение на валидността е бил РА № Р-22221924001822-091-001/17.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 738/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, с който на „В. Т. – 2007“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 689 811,72 лв. главница, ведно с 120 794,25 лв. лихви.
За да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е приел, от фактическа страна, следното:
С. З. за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221924001822-020-001/11.04.2024 г. (л. 48), издадена от К. Ч. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП В. Т. е възложено извършване на ревизия на дружеството от Б. Л. на длъжност „главен инспектор по приходите“, който е определен за ръководител на ревизията, и Н. Х. на длъжност „главен инспектор по приходите“.
С. З. № 1444/21.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 34), на основание чл. 10б, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на К. Ч. (възложител на ревизията). В тази връзка е издадено Решение № Р-22221924001822-098-001/28.06.2024 г. (л. 97 от папка 1) от заместник-директора на ТД на НАП - София за изземване разглеждането или решаването на конкретен въпрос/преписка, с което преписката е иззета от Ченев и е възложена на М. Д..
С. З. № З-ЦУ-2303/06.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП (л. 39 и сл.), оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 24/15.06.2023 г., на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, сред които са и К. Ч. и М. Д..
С. З. № З-ЦУ-786/11.04.2024 г. (л. 38), на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, изпълнителният директор на НАП е наредил определените със Заповед № ЗЦУ-2303/06.11.2023 г. служители на ТД на НАП В. Т. да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към Заповедта, в това число и по отношение на „В. Т. - 2007“ ЕООД, за които съгласно чл. 8 ДОПК, компетентната териториална дирекция на НАП е ТД на НАП София.Функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са възложени на посочените органи със Заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП София (л. 36), издадена на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.
Процесният РА № Р-22221924001822-091-001/17.12.2024 г. е издаден от М. Д. в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, и Б. Л. – ръководител на ревизията.
При оспорване на акта по административен ред, с Решение № 738/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП жалбата на „В. Т. – 2007“ ЕООД, с която е поискано обявяване нищожността на РА, е оставена без уважение.
За да отхвърли жалбата на дружеството, с която актът е оспорен единствено по отношение на неговата валидност, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от материално и териториално компетентни органи при съобразяване мотивите на Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г., постановено по тълк. дело № 2/2024 г. на ОСК на ВАС. Изложени са и съображения, че актът е в законоустановената форма и е издаден въз основа на закона, като е надлежно подписан от своите издатели.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предвижда възможност определен в закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техните правомощия.
В конкретния случай с Решение № Р-22221924001822-098-001/28.06.2024 г. (л. 97 от папка 1) преписката е иззета от К. Ч. – възложител на ревизията, и е възложена на М. Д.. Като фактическо основание за изземването е посочено прекратяване на служебното правоотношение на Ченев, считано от 01.07.2024 г., за което по делото е приложена Заповед №1444/21.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 34).
Административният съд не е съобразил, че по делото не се съдържа заповед относно наличието на правомощия по чл. 7, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 3 ЗНАП на издателя на Решението за изземване – Х. М. на длъжност заместник-директор на ТД на НАП София, което означава, че същото изхожда от некомпетентен орган. Липсата на доказателства, че издателят на решението за изземване на преписката е бил надлежно оправомощен от съответния горестоящ орган, обуславя извод за липса на материална компетентност и у единия от издателите на РА – М. Д.. Посоченото нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК има за правна последица нищожност на процесния ревизионен акт, което не е съобразено от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на акта.
При този изход на спора в полза на касатора, при навременна претенция, подкрепена с доказателства, се следват разноски. За касационната инстанция сторените от страната разноски възлизат на 30 869,20 евро, от които 30 000 евро за адвокатско възнаграждение и 869,20 евро за държавна такса. За първоинстанционното производство разноските на дружеството са в размер на 2 050,00 лв., от които 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. за държавна такса, която сума, на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, следва да се превалутира, като възлиза на 1 048,15 евро. Разноските, подлежащи на присъждане, възлизат на общо 31 917,35 евро.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42185/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8442/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА по жалба на „В. Т. – 2007“ ЕООД за нищожен Ревизионен акт № Р-22221924001822-091-001/17.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 738/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП В. Т. на основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 160, ал. 5 ДОПК.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „В. Т. – 2007“ ЕООД, ЕИК 175383154, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Д., сума в размер на 31 917,35 евро, представляваща разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Б. Ц.
секретар:
Членове:
/п/ Д. П. п/ В. Ш.