Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

М. М.

Б. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

П. Б. изслуша докладваното от председателя

Г. С. по административно дело № 1604/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на О. А. чрез адв. С., срещу решение № 10146 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1194/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № 7/22.05.2025 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици.

Ответникът Г. С. А., чрез адв. Г., излага в писмена молба доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно.

Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение по оспорване на Г. С. А. е отменена като незаконосъобразна заповед № 7/22.05.2025 г., издадена от кмета на О. А. с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. за длъжността началник на отдел, с ранг V старши, считано от 23.05.2025 г.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приема също, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да се посочат в заповедта фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Намира, че в случая не са налице условията за прекратяване на процесното служебно правоотношение на това основание. Счита, че съгласно мотивите на постановените по-рано по случая на жалбоподателя съдебни решения се установява, че реално съкращаване на длъжността, която същият е изпълнявал и към датата на издаване на оспорваната заповед не е извършено. Намира, че органът по назначаването е игнорирал този факт и го е използвал като основание в оспорваната заповед да се прекрати за пореден път процесното служебно правоотношение с жалбоподателя. Приема, че кметът на общината не е предприел действия за възстановяване на държавния служител на длъжност, за която е прието с влязъл сила съдебен акт, че не е съкратена. Обосновава извод, че промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител се дължи изцяло на субективната преценка на органа по назначаването и променените изисквания за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаването, а са извършени по изричен почин да не възстанови на работа служителя. По тези съображения приема, че не е изпълнена хипотезата по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, поради което отменя заповедта.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

От данните по делото е видно, че с решение № 1447/25.07.2022г. по адм. д. № 689/2022г. на Административен съд - Пловдив е отменена заповед № 2/02.03.2022г. на кмета на О. А. с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г. А., поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, която е заемал - началник отдел Управление на проекти и международно сътрудничество, Д. Х. дейности, проекти и сътрудничество в О. А. Решението на АС-Пловдив е оставено в сила с решение №4094/18.04.2023 г. по адм. д. № 10424/2022 г. на ВАС.

Със заповед № 4/28.04.2023 г. на кмета на О. А. жалбоподателят е възстановен на заеманата от него длъжност. На същата дата е издадена заповед №7 на кмета на О. А. с която служебното правоотношение на служителя отново е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и във връзка с решение № 1338/06.07.2022г. на Общински съвет Асеновград, с което е приета нова структура на общинската администрация, извършена е реорганизация на дирекция Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество, като е утвърдено ново длъжностно разписание на общинската администрация в сила от 01.08.2022г. Длъжността началник отдел Управление на проекти и международно сътрудничество е съкратена. Заповед № 7/28.04.2023 г. на кмета на О. А. е отменена с решение № 645/19.01.2024 г. по адм. д. № 1190/2023г. на Административен съд Пловдив, потвърдено с решение № 6792 от 04.06.2024 г. по адм. д. № 2940/2024г. на ВАС. На 12.06.2024г. жалбоподателят е подал искане за възстановяване на предишната си длъжност. На същата дата, кметът на О. А. е внесъл в общинския съвет докладна записка за одобряване на общата численост и структура на общинската администрация. С решение № 299 по протокол № 10 от 19.06.2024г., Общински съвет Асеновград е одобрил общата численост и структура на общинската администрация в О. А. На 20.06.2024 г. кметът на О. А. е издал заповед № 17, съгласно която жалбоподателят е възстановен на длъжността началник на отдел, с място на работа Д. Х. дейности, проекти и сътрудничество, отдел Управление на проекти и международно сътрудничество, с ранг V старши, считано от 20.06.2024 г. С решение № 326, взето с протокол № 11 от 10.07.2024 г. Общински съвет Асеновград е увеличил общата численост на 194 длъжности или с 29,5 повече длъжности в сравнение с длъжностното разписание от 19.06.2024 г. Въз основа на това решение е премахната дирекция Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество, в която се е намирал отдел Управление на проекти и международно сътрудничество, чийто началник е бил жалбоподателят. Издадена е последваща заповед № 18/28.08.2024 г. от кмета на О. А. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл отново е прекратено служебното правоотношение на А.. Тази заповед на кмета също е оспорена от служителя, като с решение № 10698/05.12.2024 г. по адм. д. № 2050/2024 г. АС - Пловдив заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на А. е отменена и с решение № 4193/22.04.2025 г. ВАС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. На 02.05.2025 г. жалбоподателят е подал ново искане до кмета на О. А. за възстановяване на предишната му длъжност. Във връзка с това искане на А. е предложено писмено от кмета на О. А. на база новото щатно разписание на общинската администрация, прието с решение № 326/2024г. на Общински съвет Асеновград, да заеме някоя от следните свободни длъжности, съществуващи в новоприетата и действаща към момента структура и численост на общинската администрация: главен експерт в отдел Финансово управление и контрол, Д. С. финансово управление и контрол или главен експерт в отдел Образование и култура, Д. О. култура, спорт и връзки с обществеността. Към предложението са приложени длъжностни характеристики на предлаганите две длъжности в администрацията на общината. На 22.05.2025 г. Г. А., в писмен отговор до кмета на общината е отказал да приеме предложението за заемане съответните длъжности, тъй като счита същото за понижаване от ръководна длъжност и неизпълнение на последното решение на Административен съд Пловдив. На основание този отказ и при позоваване на решение № 326/2024 г. на Общински съвет Асеновград, кметът на О. А. е издал процесната заповед № 7/22.05.2025 г.

При тази фактическа обстановка се явява правилен решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта.

Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е прието решение №326/10.07.2024 г. на Общински съвет Асеновград за утвърждаване на ново щатно длъжностно разписание на общинската администрация, двата отдела отдел Управление на проекти и международно сътрудничество и отдел Хуманитарни дейности, престават да съществуват, респ. не е запазена длъжността на началниците на тези два отдела, което води до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като началник на отдел Управление на проекти и международно сътрудничество и, че на А. са предложени две експертни длъжности, които отказва да заеме. Изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки на нормата, описани по-горе. Извършените промени от органа не представляват обективни обстоятелства извън неговата воля, а са резултат от съзнателно предприето от него действие, насочено към осуетяване възстановяването на държавния служител, по отношение на когото с влязъл в сила съдебен акт е установено, че прекратяването на служебното му правоотношение е било незаконосъобразно.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на принципа по чл. 6 АПК, превратно упражняване на власт от издателя на процесната заповед и пренебрегване изцяло на влезлите в сила съдебни решения на Административен съд - Пловдив /решение № 1447/25.07.2022 г. по адм. д. № 689/2022 г.; решение № 645/19.01.2024 г. по адм. д. № 1190/2023 г. и с решение № 10698/05.12.2024 г. по адм. д. № 2050/2024 г., всички потвърдени с решения на ВАС/, с които са отменени като незаконосъобразни предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Г. А., а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Трансформацията на длъжностите, извършена от органа по назначаване, макар сторена в рамките на неговата оперативната самостоятелност, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в администрацията, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност.

Обратно на твърденията в касационната жалба, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е изяснена в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.

С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна.

Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1 000 евро адв. в.ие по приложения Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2026 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10146 от 17.11.2025 г. по адм. дело № 1194/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА О. А. гр. Асеновград, [адрес], да заплати на Г. С. А., [ЕГН] сумата 1000 евро /хиляда евро/, разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ Б. М.