Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София 26.02.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. Р.
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Кристина Григорова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1798 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 4888 от 28.10.2025г. по касационната жалба, подадена от О. Х. представлявана от кмета Д., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. против въззивно решение № 17 от 16.01.2025г. по в. гр. д. № 568/2024г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 260060 от 29.06.2023г. по гр. д.№ 2614/2020г. на Районен съд Хасково като са отхвърлени като неоснователни предявените от О. Х. против В. Я. М., Д. В. Б. и Б. Д. Б. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 158 400.48лв., основаваща се на акт за надчет № 11-04.30 от 23.12.2019г., издаден от главен финансов инспектор, Дирекция „Инспекционна дейност“ към Агенция за държавна финансова инспекция и сумата от 7 964.02лв., обезщетение за забава за периода 25.06.2019г.- 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 848 от 23.09.2020г. и изпълнителен лист от 24.09.2020г. по ч. гр. д. № 1666/2020г. на РС Хасково и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ задължителната сила на указанията, дадени от касационната инстанция за въззивния съд, на който е върнато делото за ново разглеждане.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора и от процесуалния представител на ответника В. Я. М..
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:
По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която изискването на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК предвиждащ, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото е императивно/вж. напр. решения по гр. д.№ 4122/2009г. на ІV г. о., гр. д.№ 4577/2024г. на І г. о. и много други/. Липсва процесуална възможност, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона /вж. решение по гр. д. № 579/2011 г. на ІV г. о., по гр. д.№ 1238/2012г. на ІІІ г. о./ Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно съответния материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е довело до допускане на касационното обжалване /вж. решение по гр. д. № 1300/2023г. на ІІІ г. о./
Делото е за втори път пред касационната инстанция. Фактите:
На 23.12.2019г., след извършена финансова инспекция в О. Х. от инспектор към Агенция ДФИ, е съставен акт за надчет № 11-04-30, с който са констатирани вреди в размер на 158 400.48лв. при изпълнение на договор № 214 от 26.07.2018г. с предмет: „Изпълнение на инженеринг проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение н СМР на обект “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, строеж „Изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“и ПС“Извора“ до водоем 30 000м3“ с изпълнител ДЗЗД „Аква инженеринг“. Като виновни лица в акта за надчет са посочени: В. Я. М., изпълняваща инвеститорски контрол и главен експерт „ВиК“в отдел „Строителство, инвестиции и инфраструктура“ при Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“в О. Х. Д. В. И., кмет на Общината за периода 2015г.- 2019г. и Б. Д. Б., в качеството му на управител на „П. Г. ЕООД и представляващ ДЗЗД „Аква инженеринг“. Въз основа на акта е образувано ч. гр. д.№ 1666/2020г. на РС Хасково и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След постъпили три възражения, О. Х. е предявила настоящия иск срещу посочените лица с правно основание чл. 422 ГПК.
Не се спори, че през м. 12.2017г. на О. Х. са били предоставени средства от бюджета в размер на 1 930 000лв. за финансиране на обект “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“. В резултат на проведена „открита процедура“ за възлагане на обществена поръчка, на 26.07.2018г., е сключен процесният договор № 214 между О. Х. представлявана от кмета и главния счетоводител и ДЗЗД „Аква инженеринг“, представлявано от Б. Б. на стойност 640 000лв., от които стойността на строително монтажните работи /СМР/ е 627 000лв. без ДДС /в които са включени 7 000лв. без ДДС непредвидени разходи, които не следва да надвишават 10%от стойността на СМР/. Срокът за изпълнение на договора е 160 календарни дни /от които за изпълнение на СМР 140дни/. Със заповед на кмета, ответницата В. Я. М. е определена да следи и пряко да отговаря за изпълнението на договор № 214 от 26.07.2018г., както и за съответствието на изпълнението с изискванията по договора относно техническите спецификации, изискванията за качество и количество, както и за други параметри, съобразно предмета на поръчката и клаузите на договора. В съответствие с договора, Общината е превела аванс на фирмата изпълнител от 30 % или 225 720лв. на 2.11.2018г. На 7.06.2019г. е съставен Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на видовете СМР, който е подписан от кмета, от В. М., от Б. Б. и от изпълняващите строителен надзор лица, с който е установено че са реално извършени и подлежат на заплащане СМР на стойност 615 611.52лв. без ДДС /738 733.83лв. с ДДС/, от които 6 675.02лв. без ДДС / 8 010.07лв. с ДДС/непредвидени разходи. Срокът на договора не е спазен. Строителството е приключило вместо на 19.02.2019г. на 19.03.2019г. По време на строителството е изготвен проект-изменение, с който е предвидена допълнително шахта 1, с дължина 44.60м., при началото на водопровода и промяна в дълбочината на полагане на водопровода /по-голяма дълбочина предвид нивото на съществуващия водопровод/. В акта за надчет са констатирани реално изпълнени СМР на стойност 483 611.13лв. без ДДС /при актувани и заплатени на стойност 615 611.52лв. без ДДС/, т. е. неизпълнени СМР на стойност 132 000.40лв. без ДДС или 158 400.48лв. с ДДС.
Ответното дружество ДЗЗД „Аква инженеринг“е създадено на 6.02.2018г. с Договор за създаване на обединение между„П. Г. ЕООД, представлявано от управителя Б. Б. с 50% участие в обединението, „Одесосстрой“ООД, представлявано от управителя У. с 45% участие в обединението и „Екоинженеринг“ЕООД, представлявано от управителя П. с 5% участие в обединението. На същата дата е подписано и допълнително споразумение към договора за създаване на обединение с което е определен предмета му – участие в обществена поръчка с предмет: “Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, строеж „Изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от ПС“Северна зона“и ПС“Извора“ до водоем 30 000м3“.Видно от заключение на прието икономическа експертиза - във връзка с изпълнението на процесния договор № 214 ДЗЗД „Аква инженеринг“ в качеството си на изпълнител се е регистрирало по ЗДДС на 26.07.2018г. и е издало четири фактури с получател О. Х. за периода м. 10.2018г. –м. 06.2019г.
Прието е заключение на инженерно-техническа експертиза, съгласно което: Според одобреният инвестиционен проект - обектът представлява новоизграден водопровод с обща дължина 1 257.87м., с цел – изпълнение на напорен водопровод, който да дублира част от съществуващия стоманен водопровод Ф377. По проект той е следвало да преминава в уличната регулация на [улица]. Според даденото заключение – новоизпълненият водопровод е с дължина 1 251.05м./т. е. с 6.82м. по-малко/ и независимо че попада в рамките на посочената улица е изграден „извън съществуващата в момента настилка“. „Водопроводът е ситуиран успоредно на бюрдюрната линия на бъдещото положение на улицата, от където идва и разликата между предвиденото и действителното количество на разрушена и възстановена настилка“. Съществуващите настилки от уличното платно са развалени с обща площ от 178.19кв. м., а в останалата част от трасето няма разваляне на настилки, защото теренът попада в тревни площи. Реално изпълнените изкопни работи с обем 315.47 куб. м. при актувани 364.93 куб. м./или с 49.46 по-малко/. Актувано е количество прехвърлени почви с 281.48куб. м.в повече. Реално изпълнените количества доставен и положен пясък са с обем 80.32куб. м. при актувани 95.80куб. м./или с 15.48 повече/. Актувано е количество засипани тесни изкопи с 49.46куб. м.в повече. Актувано е количество уплатнен обратен насип с 64.95куб. м.в повече. Актувано е количество натоварени излишни маси на транспорт с 37.01куб. м.в повече. Актувано е количество извозени излишни почви също с 37.01куб. м.в повече. Освен изложеното има и неизпълнени количества СМР, подробно описани в даденото заключение, чиято стойност по актувани цени, заедно с посочените надвишения възлиза на 75 665.82лв. без ДДС, или 90 798.98лв. с ДДС.
След частично оспорване на това заключение, същото вещо лице е изготвено допълнително, с което е възприето едно от възраженията /за реално извършени изкопни работи/ и с приспадане на посочената стойност е установено, че надвишената стойност на неизпълнените СМР възлиза на 71 235.01лв. с ДДС /или 85 482лв. с ДДС/.
Последвало е оспорване, довело до назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза. Нейното заключение потвърждава заключението на допълнителната експертиза /за надвишение от 71 235.01лв. с ДДС, или 85 482. 01лв. с ДДС/. Тя е подписана с особено мнение от един от експертите, според който „възстановяването на съществуващите настилки“ е станало съгласно проекта, но категорично становище може да даде след разпит на свидетели. Разпитаните свидетели са служителите, работещи в„П. Г. ЕООД – Т. и М.. Първата в качеството си на технически ръководител на обекта, а втората като занимаваща с отчети, установяват че се е извършвало отнемане на хумусния слой 35-40см. и след полагане на тръбите се е засипвало. Когато пръста се разкопае, тя увеличава обема си. Слагал се и пясък. Излишната пръст се е извозвала. След изслушване на свидетелите, третото вещо лице поддържа особеното си мнение, съгласно което стойността на надвишената стойност на неизпълнените СМР възлиза на 1 449.87лв.
При тези факти, въззивният съд е отхвърлил предявените искове с решаващите доводи, че В. М. не е лице по чл. 23, т. 1-4 ЗДФИ и че за първите двама ответници не доказано да са действали умишлено. Липсата на изискуемите предпоставки за ангажиране на тяхната отговорност изключва и тази на ответника Б., доколкото законът установява пасивна солидарност.
Така постановения акт е отменен с решение № 457 от 8.07.2024г. по гр. д. № 1091/2023г. състав на ІІІ г. о.на ВКС поради постановяването му в нарушение на закона. В отговор на въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е посочено, че е отчетник, по смисъла на чл. 23, ал. 3 ЗДФИ, лице което е на щатна длъжност в бюджетно предприятие и упражнява инвеститорски контрол по силата на вменени му с длъжностна характеристика функции, респ. осъществява същите по изрично възлагане на ръководителя на предприятието. Изрично е прието в мотивите, че В. Я. М. – с оглед вменените й задължения – е сред лицата по чл. 23, ал. 3 ЗДФИ, доколкото й е било възложено да упражнява контрол за изпълнение в качествено, количествено и времево отношение на извършените СМР по В и К проекти на общината, в частност – по процесния договор. Прието е, че соченото в акта за надчет основание за търсене на имуществена отговорност от нея е неупражняване на контрол като представител на възложителя при подписване на протоколите, с които са отчетени като извършени подлежащите на заплащане СМР и в частност при актуване като неизпълнени СМР-та. Посочено е, че фактическите констатации в акта за надчет се считат за истински до доказване на противното, съгласно чл. 22 ал. 5 ЗДФИ и тяхното опровергаване е задължение на лицата, срещу които е издаден акта, а в случая такова опровергаване няма. По отношение на ответника Д. В. Б. е посочено, че той е субект на отчетническа отговорност в качеството му на ръководител, кмет на Общината. В това му качество, тъй като му е било възложено да управлява и да се разпорежда с общинско имущество, носи отговорност за действия по нареждане извършване на незаконно плащане за стойността на тези неосъществени СМР по прецесния договор, които са отчетени като извършени. Претендираната от него отговорност не е за умишлена вреда, а е заради разпореждане с имущество или за неупражнен предварителен или текущ контрол. Доколкото въззивният съд не е обсъждал подобни хипотези, касационната инстанция е преценила, че следва делото да се върне за ново разглеждане, при което й дала указания да изследва наличието на визираното основание по чл. 21, ал. 4, изр. 2 ЗДФИ по отношение на ответника Б.. Дадени са задължителни указания и за излагане на мотиви във връзка с размера на вредата, пред вид разнопосочните заключения на депозираните по делото експертизи, за проверка кои СМР са реализирани, след което те и причинените вреди да бъдат остойностени /при необходимост - с назначаване на нова експертиза/ Относно третия ответник Б. Д. Б. е посочено, че в акта за надчет отговорността се претендира на основание чл. 21 ал. 3 ЗДФИ, като управител на „П. Г. ЕООД, представляващ обединението ДЗЗД „Аква инженеринг“. В тази връзка са дадени указания за прецизиране на исковата молба, като с даде възможност на ищеца – на основание чл. 129, ал. 2 ГПК – да обоснове предпоставките, при които претендира съществуване на вземане за неоснователно обогатяване срещу посочения ответник, с оглед преценка на пасивната му процесуална легитимация и съответно да насочи иска срещу надлежния ответник.
След връщане на делото, въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е дал възможност на ищеца да конкретизира претенцията си срещу третия ответник. О. Х. чрез процесуалния си представил е заявила, че поддържа иска си срещу Б. Д. Б., в качеството му на управител на „П. Г. ЕООД, представляващ обединението ДЗЗД „Аква инженеринг“, доколкото по този начин е извършена конкретизацията в акта за надчет.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд е приел исковете за неоснователни с решаващ довод, че „категоричен извод за платени незавършени СМР не би могъл да се направи, тъй като приетите по делото заключения на вещи лица разколебават констатациите в акт за надчет.“ Мотиви на какво се дължи това „разколебаване“ не са изложени. Посочено е, че за съдебният състав е останало неясно защо експерта, изготвил заключението, послужило за основа за издаване на акта за надчет е игнорирал чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Приел е че са налице както скрити дейности, след изпълнението на които не е имало възможност да бъдат установени, измерени и остойностени. Крайният извод на съда е, че „разколебаването на фактическите констатации в акта за надчет води до оборване на презумцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, поради което е прието, че не е налице причиняване на вреда. Заключенията на приетите по делото експертизи не са обсъждани.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд и счита същите за неправилни, намирайки че въззивният съд е постановил акта си в пълно противоречие с приетото от касационната инстанция в отменителното й решение и при несъобразяване с дадените указания. Това налага отмяна на постановения съдебен акт и решаване на въпроса по същество, при отчитане на нормата на чл. 295, ал. 1 ГПК, съгласно която второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. По аргумент от посочената норма и пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат обсъждани и пререшавани вече разрешените при първата касация въпроси за това, че: 1. ответницата В. Я. М. и Д. В. Б. са лица по чл. 23, т. 3 ЗДФИ, 2. че причинената от В. Я. М. вреда е умишлена поради неупражнен от нея контрол като представител на възложителя при подписване на протоколите, с които са отчетени като извършени и подлежащи на заплащане СМР на обекта и в частност при актуването на неизпълнени СМР и 3.че фактическите констатации в акта за начет, които съгласно правилото на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се смятат за истински до доказване на противното, в случая не са били оборени /вж. мотивите на ВКС на гърба на стр. 98 в края на първия абзац/. На това основание, възраженията на ответницата М., изложени в представените писмени бележки, относно липсата на доказан умисъл и относно липсата на доказателствена сила на акта за надчет не могат да бъдат обсъждани.
Относно ответника Б., настоящият съдебен състав намира, че по отношение на него е налице основанието по чл. 21, ал. 4, изр. 2 ЗДФИ. В качеството му на кмет, той без да осъществи необходимият контрол е допуснал незаконно плащане по предоставените му документи / Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на видовете СМР/, с което е удостоверил че са реално извършени и подлежат на заплащане включително и СМР-та, за които понастоящем е установено че не са изпълнени, поради което носи пълна имуществена отговорност. Вината на причинителя на щетата се презумира до нейното опровергаване, а в случая причинителят не е доказал, че тя не е настъпила по негова вина, въпреки положената от него грижа на добър стопанин /вж. решение по гр. д. № 880/56 г. на І г. о. на ВС/.Законодателят в чл. 21 ЗДИФ не поставя разграничение относно формата на умисъла. В случая е налице неполагане на необходимата грижа на добър стопанин, доколкото е установено, че без реално да са извършени СМР, такива са били актувани, което и обосновава умишлената му вина за причиняване на вредите. В случая, както при имуществената отговорност на отчетника по чл. 207 КТ, важи принципът - доказателствената тежест е възложена на отчетника както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата/ вредата по ЗДФИ/, така и че не я е причинил виновно. Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата/вредата/ от отчетника, а от тук и за неговата вина /вж. решения по гр. д. № 3785/08 г. на ІV г. о., по гр. д. № 758/09г. на ІІІ г. о./ и в случая тази презумпция не е оборена. Увреждането е установено при финансовата инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акта за надчет. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно установената практика /вж. решение по гр. д.№2437/2018г. на ІІІ г. о./, презумцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите канстатации на акта за надчет се смятат за истински до доказване на противното е приложима когато актът за надчет е съставен по установения ред, но дори и когато това не е установено, няма пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, ако увредената организация е доказала пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства, както е в случая е направено с експертиза.
Следва да бъде ангажирана и отговорността на третия ответник Б. Д. Б., в качеството му на управител на „П. Г. ЕООД, на основание чл. 21, ал. 3 ЗДФИ, за получаване без основание на стойността на установените като неизпълнени количества СМР. ДЗЗД „Аква инженеринг“ е неперсонифицирано дружество. То не е юридическо лице и е лишено от правосубектност. Ищецът е избрал да насочи иска си срещу дружеството, което е с най-голям процент участие в обединението и отговорността следва да се поеме от него, като взаимоотношенията между членовете на обединението следва да се решават помежду им, на базата на вътрешните им отношения.
Съгласно установената практика /вж. решение по гр. д.№ 6/2020г. на ІІІ г. о./ искът за установяване на вземането по акта за начет, съставен по ЗДФИ, може да се уважи и частично, до размер на установената вреда, която в случая, настоящият съдебен състав намира, че в размер на 85 482лв. с ДДС /или 71 235.01лв. без ДДС/. Този извод е направен на базата на заключенията на приетите по делото допълнителна техническа експертиза /дадено след оспорване на основната единична/ и на заключението на мнозинството от експертите, изготвили приетата тройна експертиза. Становището на експерта, подписал последното с особено мнение, не следва да се възприема, не само защото е изолирано и се позовава на свидетелски показания, дадени от служители на дружеството ответник „П. Г. ЕООД, които следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора, а и защото твърденията на които основа заключението си за изпълнение на СМР в съответствие с проекта, почиват на предположения и не се потвърждават от останалите събрани доказателства. Съгласно възприетото от настоящия състав заключение на мнозинството от експертите, изготвили тройната експертиза надплатените суми са следните: 29 754.85лв. за разваляне на съществуващи настилки и/или повърхности /актувано количество 1 732.78кв. м. на стойност 33 165.41лв. при действително изпълнено 178.19 кв. м.на стойност 3 410.56лв./, 241.86лв. за изкоп с багер /актувано количество 2 767.20кв. м. на стойност 13 531.61лв. при действително изпълнено 2 717.74 кв. м.на стойност 13 289.75лв./, 601.63лв. за доставка и подложка на пясък под и над тръбата /актувано количество 1 059.24кв. м. на стойност 41 140.88лв. при действително изпълнено 1 043.75 кв. м.на стойност 40 539.25лв./, 606.38лв. за засипване на тесни изкопи без трамбоване /актувано количество 2 246.34кв. м. на стойност 27 540.13лв. при действително изпълнено 2 196.88 кв. м.на стойност 26 933.75лв./, 285.78лв. за уплътняване на обратен насип с ръчна трамбовка на пластовете от 20см./актувано количество 3 305.85куб. м. на стойност 14 544.55лв. при действително изпълнено 3 240.63 куб. м.на стойност 14 258.77лв./, 368.25лв. за натоварване на излишна маса на транспорт /актувано количество 1 212.67куб. м. на стойност 12 066.07лв. при действително изпълнено 1 176.66 куб. м.на стойност 11 697.82лв./, 200.59лв. за извозване на излишни почви до 5км. /актувано количество 1 212.67куб. м. на стойност 6 572.67лв. при действително изпълнено 1 175.66 кв. м.на стойност 6 372.08лв./, 39 175.67лв. за възстановяване на съществуващи настилки и/или повърхности /актувано количество 1 732.78куб. м. на стойност 43 666.06лв. при действително изпълнено 178.19 куб. м.на стойност 4 490.39лв./ Общата стойност е 71 235.01лв., което е без ДДС или 85 481.01лв. с ДДС, равняващи се на 43 706евро. В заключението са дадени и подробни калкулации колко възлизат конкретните надвишения при поставянето на водопровода, при бетоновия праг от 5м., при шахта тип 1, шахта тип 2, шахта тип 3, шахта тип 4, шахти тип 5 и обсадна тръба на напоителния канал, както и размера на непредвидените разходи. До посочения размер констатациите в акта за надчет не са опровергани. Тази сума ответниците следва да върнат солидарно – чл. 21, ал. 3 и 4 ЗДФИ, ведно със законната лихва от исковата молба – 9.11.2020г., както и сумата от 4 321.54 лв., равняващи се на 2 209евро, законна лихва за периода 25.06.2019 – 23.12.2019г., дължима на основание чл. 26 ЗДФИ, до който размер следва да се уважи установителния иск.
На община Хасково се дължат съразмерно на уважената част от иска и разноски в размер на общо 5 516 евро, общо за производството по делото / 54% от общият размер на направените разноски от 10 216 евро/.
С оглед на горното въззивното решение следва да се отмени като неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в посочената част и вместо него да се постанови ново, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца посочените суми за главница и лихва, като на касатора се присъдят и разноските за производството, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете – чл. 78 ГПК. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 17 от 16.01.2025г. по в. гр. д. № 568/2024г. на Окръжен съд Хасково и потвърдено с него решение № 260060 от 29.06.2023г. по гр. д.№ 2614/2020г. на Районен съд Хасково в частта за разноските и в частта, с която са отхвърлени предявените от О. Х. против В. Я. М., Д. В. Б. и Б. Д. Б., в качеството му на управител на „П. Г. ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 43 706 евро главница и 2 209евро, законна лихва за периода 25.06.2019 – 23.12.2019г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. Х. иск с правно основание чл. 422 ГПК, че В. Я. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх..., ап..., Д. В. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], № ..., вх..., ап... и „П. Г. ЕООД, представлявано от управителя Б. Д. Б. солидарно дължат на О. Х. сумата от 43 706 евро /четиридесет и три хиляди седемстотин и шест евро/, главница, основаваща се на акт за надчет № 11-04-30 от 23.12.2019г. на главен финансов инспектор към Агенция за държавна финансова инспекция и сумата от 2 209евро /две хиляди двеста и девет евро/, законна лихва за периода 25.06.2019 – 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 848 от 23.09.2020г. по ч. гр. д. № 1666/2020г. на РС Хасково.
ОСЪЖДА В. Я. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх..., ап..., Д. В. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], № ..., вх..., ап... и „П. Г. ЕООД, представлявано от управителя Б. Д. Б. солидарно да заплатят на О. Х. сумата от 5 516 евро /пет хиляди петстотин и шестнадесет евро/, направени разноски за производството съобразно уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 17 от 16.01.2025г. по в. гр. д. № 568/2024г. на Окръжен съд Хасково в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: