ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1473

гр. София, 24.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 111/2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. С. Г. и А. М. М. - Г., подадена чрез адв.Н. К., против решение № 826 от 13.06.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 88/2025г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав. С това решение, след отмяна на решение № 260452/ 13.08.2024г. по гр. д. № 5176/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 24 състав, е признато за установено по иска на Б. К. С., предявен против касаторите, че договор за замяна от 23.08.2019г., оформен с нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., по силата на който С. заменил с касаторите притежаваните от него 3/4 идеални части от апартамент № 29, с идентификатор № *.*.*.*.*, намиращ се в [населено място], район И., [жк], [жилищен адрес] в сграда с идентификатор *.*.*.*, с площ 59,86 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 с площ 5,58 кв. м, 1,941% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при описани подробно съседи, като сградата е разположена в имот с идентификатор *.*.*, срещу правото на собственост върху товарен автомобил ПУХ 230 ГЕ с рег. [рег. номер на МПС], е нищожен поради заобикаляне на забраната на чл. 152 ЗЗД.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд е извършил грешна преценка на събраните доказателства, неправилно е анализирал свидетелските показания и е направил необоснован извод за основателност на иска. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК касаторите формулират въпроси, които поставят с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и които считат, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд: 1. Налице ли е произнасяне извън предмета на спора, когато съдът разглежда възражения и взема решението си по неповдигнати от страната въпроси; 2. Допустимо ли е разглеждане на бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение; 3. Следва ли да е налице пълна идентичност между страните по сделките, за да се приеме, че е налице заобикаляне на забраната, посочена в чл. 152 ЗЗД; 4. Може ли съдът служебно да приеме за неслучило се нещо, изрично записано в нотариалния акт, което не се оспорва от ищеца; 5. Задължен ли е въззивният съд като инстанция, разглеждаща делото по същество да обсъди всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност; 6. Може ли съдът да обсъжда само част от свидетелските показания и да се позовава на тях, без да посочи защо не кредитира останалата част от доказателствата по делото; 7. Може ли да се кредитират „свидетелски показания“ на свидетели, даващи обяснения, че знаят за казаното и са го чули от ищеца, но не са преки свидетели на случилото се. Според касаторите въззивното решение противоречи на решение № 92/ 06.04.2012г. по гр. д. № 781/2011г. на ІІІ ГО и на решение № 50180/ 24.10.2022г. по гр. д. № 3362/2020г. и решение № 144/12.03.2025г. по гр. д.№ 2535/2024г. и двете на ІV ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба-Б. К. С., не взема становище.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледан е иск за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 152 ЗЗД, на договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ-товарен автомобил, сключен на 23.08.2023г. между ищеца Б. С. и ответниците В. Г. и А. Г..

След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд приел за установено, че в края на август 2019г. ищецът С. имал финансови затруднения и търсел пари на заем от свои приятели и познати; на неустановена дата в края на август 2019г. сключил с ответника Г., като заемодател, устен договор за заем за сумата 5 000 лева, без да уговарят срок за връщането й. На 23.08.2019г. страните по спора сключили договор за замяна, оформен с нот. акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328/2019г. на нотариус В. В., по силата на който С. заменил с Г. и съпругата му А. Г. притежаваните от него 3/4 идеални части от апартамент № 29 в [населено място], район И., [жк], [жилищен адрес] с площ 59,86 кв. м, заедно с избено помещение № 7 с площ 5,58 кв. м и с 1,941% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу правото на собственост на товарен автомобил ПУХ 230 ГЕ с рег. [рег. номер на МПС] . В същия ден - на 23.08.2019г. и при същия нотариус С. подписал и нотариално заверено пълномощно, с което дал право на пълномощника Я. Д. И. да управлява заменения автомобил, вкл. да се разпорежда с него така, както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. На 17.09.2019г. лично ищеца регистрирал в КАТ притежавания товарен автомобил. На 01.10.2019г. С., представляван от пълномощника Я. И. прехвърлил правото на собственост на товарния автомобил на Я. И., с договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 17481/ 01.10.2019г. на нотариус с рег. № * на НК, като продал автомобила сам на себе си за 600 лева. Когато С. разбрал за тази продажба предявил иск по чл. 40 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сделката, като сключена във вреда на представлявания. С решение № 2070/08.04.2024г. по гр. д.№ 75/2023г. на ІV „д“ състав на СГС е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на исковете на С., предявени против пълномощника Я. И., а с определение от 28.02.2025г. по гр. д.№ 3230/24г. на ІV ГО на ВКС решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване. Съставът на САС е посочил, че въпреки отразеното в договора за замяна, че владението върху имота, се предава в деня на подписване на същия, ищецът продължава да живее в него и към момента. Той е оставен там по силата на сключен на 18.09.2019г. между Г., като наемодатели, и С., като наемател, договор за наем за срок 2 години, срещу месечен наем в размер 100 лева; в средата на м. ноември 2020г. наемателят получил предизвестие от Г., че прекратяват договора за наем, поради неплащане на наемната цена и му предоставят едномесечно предизвестие да напусне апартамента. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, които кредитирал изцяло, като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви. Изискал служебно свидетелство за съдимост на В. Г., от съдържанието на което установил, че същият е реабилитиран по право към момента, т. е. с чисто съдебно минало, но с присъда влязла в сила на 27.12.2002г. постановена на 26.11.02г. по нохд №2699/2002г. на РС – Варна е признат за виновен в това, че за периода от месец май 1996г. до месец август 1996г. при условията на продължавано престъпление след предварителен сговор с цел да си набави имотна облага възбудил и подържал заблуждение и с това причинил имотна вреда, общо в размер на 664 567,11 (стари) лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на осн. чл. 210 ал. 1 т. 2 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок една година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок три години. Преди това Г. имал една осъдителна присъда за кражба на лично имущество. Съдът изискал служебно и справка от АВ-имотен регистър от съдържанието на която установил наличието на голям оборот от сделки с недвижими имоти на името на Г. в периода 2000-2023г. вкл. с идеални части от имоти, като са налице и двете качества купувач и продавач, а това е дейност по занятие, осъществявана от първия ответник.

Според въззивния съд продажбата на придобитото от С. МПС в рамките на един месец от замяната е индиция, че целта на процесния договор не е за реална замяна, а покупко-продажба на недвижим имот, доколкото С. нито е получил владението, нито е управлявал товарния автомобил. Друго косвено доказателство в тази насока според САС е фактът, че ищецът продължава да живее постоянно в процесното жилище до момента (вкл. към датата на депозиране на иска), като формално е сключен наемен договор срещу цена 100 лева месечно (която по същество е лихвата на договорения заем). Владението не е предадено на Г. до момента. В този смисъл клаузата в нотариалния акт, че се предава в същия ден владението, реално не е изпълнена, защото целта на договора е различна от обективираната. Според САС събраните косвени доказателства са достатъчни, за да обосноват основателността на иска по чл. 152 ЗЗД. В случая не било ясно кога точно е предоставена сумата 5000 лева, т. е. кога е сключен устен договор за заем, но от свидетелските показания и отговора на ИМ съдът приел, че страните бързали да намерят нотариус, който работи в края на август 2019г., за да изповяда сделката. Бързината е продиктувана от необходимостта да се обезпечи заема, от който ищецът се нуждаел финансово. Ищецът останал в имота, ответникът признава, че никога не е влизал в имота. Житейски нелогична е покупката на жилище, което никога не е посещавано от купувача и на силно занижена цена – стойността на товарния автомобил, който е отчужден почти веднага от С. и 5000 лева. Липсва логика и в това прехвърлилият имота да не получи в замяна нищо (видно от воденото от него неуспешно производство по чл. 40 ЗЗД срещу пълномощника Я. И.). Съдържанието на трите договора, съставът на САС намерил за функционално свързани помежду си, като това според съда сочи и актуални, вече поети, а не бъдещи задължения на заемателя. Такива действителни отношения между страните установяват и свидетелите, като сочат, че сумата 5000 лева била дадена на заем от Г.. Според съда Г. по занятие извършват моногобройни покупко-продажби на недвижими имоти, включително и само с идеални части от такива. Г., макар и реабилитиран по право, вече е признат за виновен в извършване на измама и то в особено големи размери. Въззивният съд в заключение е приел, че съглашението, обективирано в процесния договор за замяна, следва да се признае за нищожно, на основание чл. 152, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въз основа на представените по делото косвени доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол, по част от поставените процесуалноправни въпроси, уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т. 1 от ТР 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2010г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК. По останалите релевантни за изхода на делото въпроси ВКС ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване жалбоподателите дължат държавна такса в размер 146,30 евро, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 826 от 13.06.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 88/2025г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.

УКАЗВА на В. С. Г. и А. М. М.-Г., представлявани в касационното производство от адв.Н. К., в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 146,30 евро.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: