ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945

София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 1909 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от Т. Д. Ж., имащ качеството на касатор, с която се иска от съда да измени постановеното по делото определение в частта му за разноските, като намали поради прекомерност размера на разноските, присъдени в полза на ответника по касация, за заплатено адвокатско възнаграждение за извършена от упълномощения да го представлява адвокат защита в касационното производство. Посочва, че заплатеното от ЗД „Бул инс“ АД адвокатско възнаграждение от 8 520 лв. не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационния съд и на извършените от адвоката действия, които са само такива по подаване на отговор на касационната жалба.

Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД оспорва молбата. Заявява, че заплатеното от него на упълномощения адвокат възнаграждение за защита в касационното производство съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и на извършените от адвоката действия. В отговора на касационната жалба адвокатът е изложил подробни съображения за неоснователност на оплакванията на касатора, който се опитва да получи застрахователно обезщетение за смърт на негова позната, съзнавайки, че е сред лицата, нямащи право на това.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С определение № 3632 от 19.12.2025 г., постановено по т. д. № 1909/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 888 от 25.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1624/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав. В този акт е налице произнасяне по направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, като то е счетено за основателно и касаторът Т. Д. Ж. е осъден да му заплати сумата от 8 520 лв., представляваща разноски, направени в касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

В подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК касаторът заявява за първи път в производството възражение за прекомерност на заплатеното от ЗД „Бул инс“ АД възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат. Доколкото ответникът по касация е направил искането си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за тяхното реално извършване в определен размер с отговора на касационната жалба, който не се връчва на касатора, то последният не е имал възможност да възрази по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК преди произнасянето на съда с определението по чл. 288 ГПК, с което касационното производство приключва. Ето защо първата възможност, когато такова възражение е могло да бъде направено в настоящото производство, е в срока за изменение на този акт на съда в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възражението на касатора е заявено в този срок, поради което е своевременно и следва да бъде разгледано.

Преценката на съда за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение се извършва по реда, предвиден в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с нейното изменение с ДВ. бр. 17 от 13.02.2026 г. трябва да се посочи, че приложение намира тази нейна редакция, която е в сила към момента, в който е сключен договорът за поръчка, въз основа на който е възникнал разходът за страната по делото да заплати възнаграждение на упълномощения адвокат. В практиката на ВКС е разяснено, че отговорността за разноски е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни, въпреки че отговорността се реализира само в рамките на висящ съдебен процес, поради което приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения в тях изрично не е дадено обратно действие /Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 240/ 30.06.2020 г., постановено по ч. т. д. № 1302/2019 г. по описа на ВКС, II т. о./.

Договорът за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение на адвоката, упълномощен да представлява ответника по касация ЗД „Бул инс“ АД в касационното производство, е сключен на 25.08.2025 г., на която дата се установява, че то е и заплатено. Ето защо при извършване на преценка дали това възнаграждение е прекомерно, съдът ще трябва да приложи нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в редакцията й преди изменението с ДВ. бр. 17 от 13.02.2026 г. В нея е предвидено, че когато съдът е сезиран с искане за това от загубилата делото страна, може да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, които се възлагат в нейна тежест, при направен извод, че размерът на това възнаграждение не е съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, в която е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да бъдат намалени под минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Преценката за прекомерност следва да се извърши според съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като се вземат предвид обстоятелства като вида на спора, интереса на делото, вида и количеството на извършената от адвоката работа за защита на страната в съответното производство.

Първото от обстоятелствата, което ще бъде съобразено в случая е това, че предмет на разглеждане от касационния съд е предявен осъдителен иск за получаване на обезщетение за вреди в размер от 80 000 лв., на която сума възлиза материалният интерес в касационното производство. Следва да бъде взето предвид и това, че доколкото въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, то производството по подадената касационна жалба се е развило само по реда на чл. 288 ГПК, без да е било насрочвано открито съдебно заседание и без произнасяне по основателността на касационната жалба от съда. Това означава, че действията по защита, които адвокатът, упълномощен да представлява ответника по касация, може да извърши в производството са в по-ограничен обем и се изчерпват с подаването на писмен отговор на касационната жалба. Именно това е и единственото действие, извършено от адвоката в настоящото производство. Това води до извод за по-ниска правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на тези обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че заплатеното от ответника по касация на упълномощения адвокат възнаграждение за защита пред касационния съд от 8 520 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските за заплащането на това възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на касатора, трябва да са в по-нисък размер, който на основание чл. 4, чл. 11, чл. 12 вр. § 1, т. 10 от ДР от Закона за въвеждане на еврото в Република България ще бъде определен в евро и възлиза на 250 евро.

Предвид горното се налага изводът, че са налице основания за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, като в полза на ЗД „Бул инс“ АД се присъдят такива в размер на 250 евро, вместо посочените в този акт разноски на стойност от 8 520 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 3632 от 19.12.2025 г., постановено по ч. т.д. № 1909/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д. Ж., с ЕГН: [ЕГН], да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], сума в размер на 250 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща разноски, направени в касационното производство, вместо присъдената с определението сума за разноски от 8 520 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.