Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. Н. Членове:

ЕМИЛИЯ И. К. при секретар

Ж. М. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от председателя

Т. Н. по административно дело № 2119/2026 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на М. Е. З., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв.Н. К., против Решение №42885 от 21.12.2025г. по адм. д.№ 238/2023г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-22221321006749-091-001/15.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, в която е потвърден с Решение № 1719/27.10.2022г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ДДОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) за установените задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите от дейност, като едноличен търговец за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 5 342, 08 лв. и лихва в размер на 1 839,26 лв. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 22 178,28 лв. и лихви в размер а 6 758,52 лв., задължения по реда на ЗДДС за периодите от м. 04.2019 г. до м. 12.2020 г., общо в размер на 24 942,88 лв. и лихви в размер на 5 897,15 лв. задължения по реда на КСО за вноски за държавно обществено осигуряване –(ДОО) за самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 5 810,14 лв. ведно с лихвите в размер на 2 073,39 лв., вноски за допълнително задължително обществено осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периодите 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 2 037,93 лв., ведно с лихвата в размер на 742,06 лв. и за здравно-осигурителни вноски по реда на ЗЗО за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 2 031,87 лв. и лихва за забава за съответните периоди в размер на 702,97 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Необосновано първоинстанционният съд приел за обосновани изводите на приходните органи, че ревизираното лице е укрило доходи от дейност като нерегистриран едноличен търговец. С жалбата до АССГ било поискано съдът да задължи ответника да представи оригиналите и заверени копия на разписките, за които се твърди, че доказват получаването на парични средства чрез „Е. Е. ООД, „Спиди“АД и „Рапидо експрес енд лоджистика“ЕООД. Въпреки, че тези доказателства не били представени, при съществено нарушение на процесуалните правила съдът не изключил представените копия от доказателствата по делото. Така ревизираното лице било лишено от възможността да оспори доказателствата като не били събрани оригинални документи обосноваващи изводите ан приходните органи. Първоинстанционният съд е игнорирал всички събрани доказателства, които подкрепят тезата на ревизирания, че получаването от него на парични средства по банковите му сметки не е било в личното му качество. Изпращачът на парите не е имал договор с ревизираното физическо лице, а с дружеството „Форс-М“ЕООД и ЕТ„Г. Ф. Г. Л. З.“ (този факт не се оспорва от приходните органи и е признат в мотивите на съдебното решение). РЛ, в качеството на управител на дружеството и пълномощник на едноличния търговец е получило средства, които, дори да е присвоило, не са негов доход. По делото са представени доказателства за предаване на сумите на посочените търговци, които съдът не обсъдил, а изводът му, че такова отчитане не е налице е необоснован. При тези факти, РЛ не може да бъде облагано за доходите на други лица. Отделно от това, не са определени правилно и данъчните периоди на получаване на твърдяните доходи. Ако РЛ не отчита получени от него парични средства, без да е доказано, че това са доходи от продажби на стоки, то дължи връщане на парите и те не стават автоматично негов доход, а съгласно чл. 46, ал. 1 ЗКПО (приложим поради препращането на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ), а едва след изтичане на давностния срок, в който кредиторът му може да поиска връщане на парите. Последното има отношение към данъчния период на установяване на задълженията, който не е в ревизирания период.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Касаторът възразява и по присъдените и претендирани разноски от насрещната страна, намирайки ги за прекомерни.

Ответникът по касационната жалба - ДД“ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Й., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С молба по чл. 176а АПК от 16.01.2026г., ДДОДОП, чрез юрк. И., иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските като на тази страна се присъди юрисконконсултско възнаграждение в размер зависим от материалния интерес.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на посочената част на РА, с която са установени публични вземания при направени констатации за извършване от страна на ревизираното физическо лице на търговска дейност по продажба на стоки, за която не са декларирани приходи.

Фактическите констатации на приходните органи се основават от една страна на представени от „Е. Е. ООД, „Спиди“ЕАД и „Р. Е. енд Лоджистик“ЕООД справки, описващи товарителници и разписки за платени суми по наложни платежи, получени от ревизираното физическо лице за продажбата на различни битови стоки. От друга страна, е установено получаването на парични суми по лични банкови сметки на РЛ, изпратени от „Г. М. АД, с посочени получатели „Г. Ф. Г. ЕООД, „Форс-М“ЕООД (чиито едноличен собственик на капитала е ревизираното лице), ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“ (със собственик майката на РЛ) и други лица.

Прието е, че РЛ е действало като търговец, без да е било регистрирано и по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 за доходите от дейност като едноличен търговец за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., въз основа на която са установени посочените по-горе публични задължения.

Доходите и разходите от дейността като едноличен търговец са взети предвид и при определяне на годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., въз основа на които са установени посочените по-горе публични задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

За установяването на данъчни задължения от м. 04.2019 г. до м. 12.2020 г. по ЗДДС е прието, че ревизираното лице е достигнало прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация по този закон през м. 04.2019г. и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС му е начислен данък и лихви.

При констатации за извършване на недекларирана трудова дейност, на основание КСО и ЗЗО са определени и посочените по-горе осигурителни задължения.

За да отхвърли изцяло оспорването, първоинстанционният съд е приел за безспорно извършването на продажбите от страна на ревизираното лице, както и получаването на недеклариран доход от тези продажби. Безспорно било установено и получаването на парични суми по личните банкови сметки. Недоказано било, че при това лицето действало от чуждо име – на дружеството „Форс-М“ЕООД и на ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“. Полученият доход бил доход на лицето от друг източник, по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Недоказано било, че РЛ е отчело получените суми на „Форс-М“ЕООД и ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“. Доколкото доходът му е недеклариран, той е укрит, което е основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващи ДОПК. Констатациите на издадения при това РА се ползват с презумпция за истинност и тази презумпция не била оборена.

Решението е неправилно.

При съществено нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд приел за безспорно получаването на сумите с наложен платеж, описани в таблиците на „Е. Е. ООД, „Спиди“ЕАД и „Р. Е. енд Лоджистик“ЕООД. Още в жалбата по административен ред против РА, на стр. 4 (том I, стр. 121 от преписката) жалбоподателят е поддържал, че събраните от посочените куриерски фирми данни не са доказателства по ДОПК. В тази връзка са оспорени като доказателства електронните таблици. Същото се поддържа и в жалбата до първоинстанционния съд, на стр. 5, от която изрично е поискано да бъде задължен ответникът да представи всички платежни нареждания. Делото пред административния съд многократно, но безрезултатно е отлагано в очакване посочените дружества да представят исканите документи.

При това, изцяло необосновано е приетото от първоинстанционния съд, че е безспорно и доказано получаването на парични суми от ревизираното лице по описания начин и касационните оплаквания в тази връзка са основателни.

Необоснован е и другият решаващ фактически извод на административния съд, че щом по банковите сметки на ревизираното лице са постъпили парични суми, те представляват негов доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Принципно вярно е тълкуването на чл. 35, т. 6, но не това е правното основание в РА за облагането в случая. Приходните органи са приели в РА, че става дума за доход, получен от продажбата на стоки, т. е. изобщо не са поддържали, че става дума за друг доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Спорно е било дали получените банкови преводи по личните банкови сметки на ревизираното физическо лице са негов доход или на други стопански субекти, които то е притежавало или представлявало. Това се вижда отново от жалбата по административен ред против РА, където на стр. 7 е изложено, че данъчният дълг е личен и приходните органи следва да докажат, че получените средства са доход на ревизираното лице. Този въпрос е останал неизяснен в ревизионното производство. След като получените по личните сметки на лицето преводи са с посочени получатели „Форс-М“ЕООД и ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“, ревизираното лице не е имало договор с „Г. М. АД; за сметка на това такива договори са имали посочените получатели, ревизиращите е следвало поне да проверят в ревизионното производство тези стопански субекти и едва тогава да решат кой е реалният получател на дохода.

Необоснован и при съществено нарушение на процесуалните правила е и фактическият извод на първоинстанционния съд, че не е доказано ревизираното лице да е отчело получените средства на „Форс-М“ЕООД и ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“. С писмена молба (на стр. 205 от том I от делото на АС) са представени, не са оспорени, но не са взети предвид от съда, 7 броя приходни касови ордери за отчетени средства на ЕТ „Г. Ф. Г. Л. З.“, както и акт за вземане на решение от 20.01.2014г., подписан от ревизираното лице, в качеството му на управител на „Форс-М“ЕООД, от който се вижда, че личните банкови сметки на физическото лице ще бъдат използвани за търговската дейност на дружеството.

Наличните суми по банкови сметки са били и в основата на изчислението на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. като от таблиците на стр. 26 до 31 от ревизионния доклад не става ясно от къде са взети съответните стойности. С цитираната по-горе молба са представени и договори за дарения на парични средства от майката и сестрата на ревизираното лице, също необсъдени от първоинстанционния съд, които окончателно разколебават констатациите на РА относно наличието на превишение на разходите над приходите за посочените данъчни периоди. Първоинстанционният съд пък изобщо не е обсъждал начина на изчисление на въпросните данъчни основи. Липсват мотиви и относно облагането по ЗДДС, както и за установените осигурителни задължения.

Вярно е, че при извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и следващи ДОПК констатациите на РА се считат за истински, но само ако са обосновани на събраните доказателства, какъвто не е случаят.

Предвид изложеното първоинстанционното решение като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови ново решение по същество, с което РА бъде отменен в обжалваната част.

При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в размер на 2 624, 97 евро, съгласно представения списък.

Молбата на ДД“ОДОП“ по чл. 176а АПК от 16.01.2026г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане поради пълната отмяна на решението, чието изменение се иска.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение №42885 от 21.12.2025г. по адм. д.№ 238/2023г. на Административен съд София-град като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ по жалба на М. Е. З., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], Ревизионен акт (РА) № Р-22221321006749-091-001/15.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, в която е потвърден с Решение № 1719/27.10.2022г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ДДОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) за установените задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите от дейност, като едноличен търговец за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 5 342, 08 лв. и лихва в размер на 1 839,26 лв. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 22 178,28 лв. и лихви в размер а 6 758,52 лв., задължения по реда на ЗДДС за периодите от м. 04.2019 г. до м. 12.2020 г., общо в размер на 24 942,88 лв. и лихви в размер на 5 897,15 лв. задължения по реда на КСО за вноски за държавно обществено осигуряване –(ДОО) за самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 5 810,14 лв. ведно с лихвите в размер на 2 073,39 лв., вноски за допълнително задължително обществено осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за периодите 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 2 037,93 лв., ведно с лихвата в размер на 742,06 лв. и за здравно-осигурителни вноски по реда на ЗЗО за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., общо в размер на 2 031,87 лв. и лихва за забава за съответните периоди в размер на 702,97 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на М. Е. З., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], 2 624, 97 евро деловодни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ДД“ОДОП“София при ЦУ на НАП по чл. 176а АПК от 16.01.2026г. за изменение на Решение №42885 от 21.12.2025г. по адм. д.№ 238/2023г. на Административен съд София-град в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението е окончателно, освен в частта му на оставяне без разглеждане на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, която може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. Н.

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ И. К.