РЕШЕНИЕ

№ 206

гр. София, 01.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 1357/2024 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба на срещу въззивно решение № 4/05.01.2024 г. по в. гр. д. № 299/2023 г. на Окръжен съд – Разград. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се въззивното решение да бъде отменено и искът срещу ответниците да бъде уважен.

Ответниците по касационната жалба – Н. В. С. и С. В. П., оспорват касационната жалба като неоснователна, и молят да се потвърди въззивното решение.

С определението по чл. 288 ГПК по делото, касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за осъществявано непрекъснато и явно владение в изискуемия се период от време, довело до придобиване на процесния имот по давност.

Върховният касационен съд, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Спорът е породен от твърдението на ищцата, че е собственик по покупко-продажба от родителите си П. и Б. П., по силата на нот. акт № 24/1993 г. на празен поземлен имот в [населено място], с площ 1006 кв. м., ПИ *, за който е отреден УПИ *-*,*, кв. 36 по плана на селото, с посочени съседи. Твърди, че не е загубвала правото си на собственост, и макар че...