ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№329

гр. София, 31.01.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 27 януари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ:К. Г.

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2809 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба №20536/13.08.2024 г. от страна на пълномощника на Н. Н. Р. ЕГН: [ЕГН] против разпореждане №3583/12.07.2024 г. по в. ч.гр. д. №1021/2024 г. по описа на ОС-Варна, с което е била върната подадената от същата частна жалба срещу определение № 2576 от 25.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1021/2024 г. на същия съд, с което не е е било прието възражение по чл. 423 ГПК , срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 4075 от 11.07.23 г. по ч. гр. д. №8813/2023 г. на Варненски районен съд.

Частната жалбоподателка моли за отмяна на разпореждането, като развива съображения за основателността на възражението по чл. 423 ГПК и отправя молба за преюдициално запитване до СЕС относно „съответствието на обжалвания акт с потребителското законодателство, Хартата на основните права на ЕС, Регламента за защита на данните на лицата и правото на неприкосновеност на личния живот, правото на мирно ползване на личната собственост и правото на неприкосновеност на частната собственост“.

Ответникът по частната жалба „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, изпраща писмено становище за неоснователаост.

Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по срещу подлежащ на обжалване акт.

Варненският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба от страна на Н. Н. Р. срещу определение на същия съд, с което не е било прието възражение по чл. 423 ГПК , срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 4075 от 11.07.23 г. по ч. гр. д. №8813/2023 г. на Варненски районен съд.

За да постанови обжалваното разпореждане, решаващият състав е счел, че актът, с който съдът се е произнесъл по подадено възражение по чл. 423 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол.

Обжалваното разпореждане е правилно.

В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК , поради което и този акт не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно константната съдебна практика, с определението по чл. 423 ал. 1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици, които са свързани с охрана интересите на длъжника във връзка с връчването за заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. В подкрепа на становището за необжалваемост на разпореждането по чл. 423 ГПК са и задължителните постановки в т. 15 и т. 8 от ТР №4/18.06.2014 на ОСГТК на ВКС, че производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно и че в това производство се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно – относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че разпореждането на Варненски окръжен съд по реда на чл. 423 ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК. В тази насока е и постоянната практика на ВКС -напр. Определение № 1063 от 25.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 582/2024 г., II т. о., Определение № 4336 от 30.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3091/2024 г., IV г. о., ГК и др.

По отношение на искането за отправяне от ВКС на преюдициално запитване по формулираните в ЧЖ въпроси относно „съответствието на обжалвания акт с потребителското законодателство, Хартата на основните права на ЕС, Регламента за защита на данните на лицата и правото на неприкосновеност на личния живот, правото на мирно ползване на личната собственост и правото на неприкосновеност на частната собственост“, то следва да се има в предвид следното: Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на ДФЕС; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Съответно чл. 628 ГПК предвижда, че българският съд прави запитване до СЕО, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото.

Следователно: предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в съответното производство. Същественото в случая е липсата на посочена конкретна процесуална норма на общностното право, уреждаща материята относно обжалваемостта на акта по чл. 423 ГПК , като вместо това се сочи противоречие на обжалвания акт с „потребителското законодателство, Хартата на основните права на ЕС, Регламента за защита на данните на лицата и правото на неприкосновеност на личния живот, правото на мирно ползване на личната собственост и правото на неприкосновеност на частната собственост“, което е твърде общо. С оглед изложеното такова запитване не следва да се допуска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3583/12.07.2024 г. по в. ч.гр. д. №1021/2024 г. по описа на ОС-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на Н. Н. Р. ЕГН: [ЕГН] за отправяне от ВКС на преюдициално запитване по формулираните в ЧЖ въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.