РЕШЕНИЕ № 51

гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Б. М. секретаря Ц. Н. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1323 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 233/04.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г. в частта, с която Апелативен съд – В. Т. потвърждавайки решение № 229/18.06.2023 г. по гр. д. № 674/2022 г. на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. Ж. Ш. сумите 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 301, ал. 1, т. пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния и процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (чл. 52 ЗЗД) и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съгласно раздел ІІ ППлВС № 4/23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда, за да определи обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т. 11 ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

В обжалваното решение правилно е прието, че незаконното по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ привличане на ищеца като обвиняем с постановление от 21.02.2014 г. на СГП за престъпление по чл. 302, т. 2 и т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 301, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК и за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК, произтича от постановлението на СГП от 21.02.2014 г. за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението за второто престъпление и от влязлата в сила на 17.01.2020 г. присъда по нохд № 306/2017 г. на Окръжен съд - Русе, с която ищецът е признат за невинен и оправдан за първото престъпление. Правилно въззивният съд е приел, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са в причинна връзка с двете незаконни обвинения, и че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Правилно е прието, че следните установени по делото обстоятелства налагат по-висок размер на обезщетението. Първо, ищецът е бил обвинен за две престъпления, които не е извършил. Второ, тежестта на тези престъпления, за които законът предвижда наказанията лишаване от свобода от три до десет години, глоба до 20 000 лв. и лишаване от право да упражнява държавна длъжност или професия – за квалифицирания подкуп, и наказанието лишаване от свобода до три години – за длъжностното престъпление. Трето, неразумната продължителност на наказателното производство - близо девет години, което е било неоснователно забавено от органите на досъдебното производство. Четвърто, към момента на привличането като обвиняем ищецът е бил полицай, младши автоконтрольор в сектор „пътна полиция“ в системата на МВР. Към тази професия очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени, а незаконното обвинение в престъпленията, които ищецът не е извършил, първото – тежко умишлено в смисъла по чл. 93, т. 7 НК, а другото – също умишлено, са все в сферата на професионалната реализация на ищеца. Пето, когато е бил привлечен като обвиняем ищецът е имал 6-годишен трудов стаж, през което време не са му налагани дисциплинарни наказания, а е бил награждаван пет пъти, т. е. негативното отражение на незаконните обвинения в конкретния случай е по-високо от обичайното. Шесто, със заповед от 23.02.2012 г. на директора на ОД МВР Русе, връчена на 24.02.2012 г., ищецът е бил временно отстранен от длъжността. Негативните емоции – безсилие, усещане за несправедливост и недоимък при липсата на трудови доходи в близо 6-месечния период до 15.08.2012 г., когато ищецът е бил и дисциплинарно уволнен, също са по причина незаконното уволнение. Заповедта за отстраняване е била издадена на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл. в период преди РКС № 5 от 2016 г., обн. ДВ бр. 38 от 2016 г., т. е. органът по назначението не е разполагал с оперативна самостоятелност, а е бил длъжен да отстрани ищеца, констатирайки единствено, че е привлечен като обвиняем за двете престъпления в качеството на длъжностно лице. Седмо, 6-месечният период е по време, в което ищецът е очаквал първото си дете, а му се е налагало да взема заеми, за да посреща нарасналите нужди на семейството. Осмо, незаконното обвинение е намерило широк медиен отзвук. В публикации в пресата лицата, обвинени за подкуп заедно с ищеца при сходни обстоятелства – общо 22-ма полицаи в същия сектор, са били определяни като „подкупни катаджии“, „престъпници в униформи“, „корумпирани служители“, „група рекетьори на държавна служба“. Освен с инициалите в някои вестници са били изписвани и двете им имена, включително и на ищеца. Той е изпитвал притеснения, че е лесно разпознаваем в обществото, включително при извършваните служебни проверки, след като дисциплинарното му уволнение е било признато за незаконно и той е бил възстановен на работа. В резултат на всички тези негативни емоции и преживявания по причина на незаконното обвинение той видимо отслабнал и станал необщителен.

Въззивният съд неправилно е преценил относителната тежест и на другите установени по делото обстоятелства, които макар по причина на незаконното обвинение, налагат обезщетението да се определи в по-нисък размер. С привличането като обвиняем му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция 2 000 лв.“. Тя не е сред най-тежките по НПК, била е единствена и ищецът я е търпял около 10-месеца. С отмяната й не е била заменена с друга. Наказателното производство е приключило сравнително бързо в съдебната фаза – за около три години. Първоинстанционната присъда е била оправдателна и е била потвърдена от втората и третата инстанции. След отмяна на дисциплинарното уволнение, признато за незаконно с влязло в сила през 2013 г. съдебно решение, т. е. сравнително бързо, ищецът е бил възстановен на работа, а друга заповед по чл. 100, ал. 2 ЗДСл. не му е била издавана.

По делото са събрани и други доказателства, които налагат обезщетението да се определи в по-нисък размер, но които въззивният съд е игнорирал. Установено е, че по същото време и други колеги на ищеца от ОД на МВР-Русе са били привлечени като обвиняеми за престъплението по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 НК. Те също са били отстранени от работа, а след това – незаконно уволнени, съответно възстановени на работа със съдебни решения. Тези факти и преценката на събраните по делото гласни доказателства не водят до извод, че професионалният авторитет на ищеца сред колегите му е бил дискредитиран. При медийната разгласа Прокуратурата не е разгласила неверни обстоятелства и не е нарушила презумпцията за невинност. Служебното положение на ищеца предполага засилен обществен интерес към дейността на служителите на МВР. Неотчетено е и обстоятелството, че оправдателната присъда на ищеца също е била отразена в медиите. Трайно и сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца няма и към повдигнатото обвинение той е 38-годишен. Както неговата възраст, така и заеманата длъжност, са допринесли за неговата устойчивост на стрес.

Касационният състав намира, че съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания по причина на незаконното обвинение в двете неизвършени престъпления, налагат справедлив размер на обезщетението за сумата 16 000 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено при условията по чл. 293, ал. 2 ГПК в частта, с която този иск е бил уважен за разликата над 16 000 лв. до 25 000 лв.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца сума над 1 280.00 лв. до 2 000 лв. Причината не е в основателността на частната жалба на Прокуратурата срещу определението по чл. 248 ГПК, с което въззивният съд е отказал да измени решението си по разноските. Уговореното и изплатено възнаграждение за сумата 2 000 лв. – разноски за защитата на ищеца по въззивната жалба на Прокуратурата, не е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Причината е в крайния изход на спора, т. е. била е частично основателна въззивната жалба на Прокуратурата срещу потвърденото първоинстнационно решение.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 233/04.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата 16 000 лв. до сумата 25 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от И. Ж. Ш. срещу Прокуратурата на Р. Б. над сумата 16 000 лв. до сумата 25 000 лв. – обезщетението за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 301, ал. 1, т. пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която този иск е уважен до размер на сумата 16 000 лв.

ОТМЕНЯ въззивното решение и в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. Ж. Ш. разноски над сумата 1 280.00 лв. до сумата 2 000 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.