Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

Гр.София, 04.02.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Ш. ЧЛЕНОВЕ: Н. Т. И. С.

при секретаря ИЛ.РАНГЕЛОВА и

в присъствието на прокурора М.КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Н. Т. н. д. № 1000/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител И. Д.- адв.В. Д., срещу въззивно решение № 158 от 02.08.2024г. постановено по ВНОХД № 273/2024г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. Навеждат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Оплакванията за нарушения на процесуалните правила касаят законосъобразността на действията на въззивния съд по събиране на доказателства и допустимостта им, с оглед на проведената процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Възраженията относно нарушенията на материалния закон са относими към направената от апелативната инстанция преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 4 НК. Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание, което се определя за явно несправедливо. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред касационния съд, частният обвинител Д. и повереникът му адв.В.Д. не се явяват. Депозирали са писмено становище, с което заявяват, че поддържат касационната жалба по изложените в нея доводи, като се акцентира на касационното основание по чл. 371, т. 2 НПК.

Защитникът на подсъдимия Г.- адв. З. оспорва жалбата. Възразява срещу аргументите относно наличието и на трите касационни основания. Счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила.

Подсъдимият Х. Г. заявява, че поддържа становището на защитника си.

С последната си дума изразява желание да бъде оправдан.

Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата на касатора за основателна, макар и е по всички направени възражения. Солидаризира се с аргументите, че в мотивите на съда не е посочено ясно как се е извършило нападението срещу подсъдимия като счита, че реакцията на пострадалия е била провокирана от появата на подс.Г. с метален прът, годен да причини нараняване или смърт. Що се отнася до справедливостта на наказанието, прокурорът е съгласен с оплакването, че същото е несъразмерно занижено.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 16 от 07.05.2024г., постановена по НОХД № 276/2024г., Окръжен съд С. З. е признал подс. Х. М. Г. за виновен в това, че на 18.09.2023г. в гр. Ч. по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. Д., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е произнесъл по въпросите относно разноските и веществените доказателства.

По повод депозирани въззивни жалби от подсъдимия и от частния обвинител е инициирано производство пред АС Пловдив. С решение № 158 от 02.10.2024г., постановено по ВНОХД № 273/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив присъдата е била изменена, като деянието е преквалифицирано по по-леко наказуемия състав на чл. 124, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и наложеното наказание е било намалено на 8 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването му е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години.

Касационната жалба на частния обвинител е неоснователна.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Повереникът прави възражения срещу процесуалната допустимост на проведените следствени действия от въззивния съд, като твърди, че същите са опорочили законосъобразността на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК. Оплакването му касае преразпита на експертите, изготвили психолого-психиатричната експертиза пред въззивния съд. Касационната инстанция споделя аргументите му, че характерът на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК изключва събирането на нови доказателства и провеждане на процесуално - следствени действия, извън приобщаването на вече събраните доказателства от досъдебното производство. Изключение се допуска в строго лимитирани случаи, сред които е и индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. И това е така с оглед на характера и целите на дефинитивната процедура, поставяща акцента на бързината при провеждане на съдебното производство. За това и съдът ободрява направеното от подсъдимия самопризнание, след като прецени съобразно чл. 372, ал. 4 НПК, че същото се подкрепя от събраните в ДП доказателства. Въпреки, че въззивният съд е декларирал в мотивите си, че проведеното следствено действия е с цел уточняване на обстоятелства относими към индивидуализацията на наказанието насоката, в която е използвал експертните уточнения е друга - а именно относно изясняване на факти свързани с емоционалното състояние на подсъдимия и по-точно относими към евентуално преживян страх или уплаха, послужили впоследствие за мотивиране на изводи изключващи хипотезата на чл. 12, ал. 4 НК.

Всъщност въззивният съд е нарушил забраната за служебно събиране на доказателства при проведена процедура по чл. 371, т. 2 НПК и аргументите на касатора в тази връзка са основателни. Но доколкото това не е довело до установяване на нови фактически положения, респективно не е разширило рамките на обвинението и не е включило нови факти, непризнати от подсъдимия в процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, допуснатото нарушение може да се определи като несъществено.

Относно нарушението на материалния закон:

Касаторът оспорва правните изводи на въззивния съд свързани с преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 4 НК, а именно - извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Изтъкват се аргументи за това, че не подсъдимият, а пострадалият Д. Д. е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като противоправното нападение е осъществено от подс.Г.. В тази връзка детайлно се проследява протичането на инцидента и се акцентира на обстоятелството, че подсъдимият се е появил пред пострадалия и племенникът му с метална тръба, което според повереника е провокирало поведението на двамата мъже.

Коректното обсъждане на направените възражения изисква уточнението, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е призна фактите, които прокурорът е включило в обвинителния акт, съставляващи рамката на обвинението и се е съгласил да не са събират доказателства за тях. А фактите накратко са следните: Подсъдимият и семейството му от една страна и пострадалият Д. Д., от друга, били съседи с лоши взаимоотношения. Подсъдимият и св.С. Й. били във фактическо брачно съжителство, от което имали дете. На инкриминираната дата Д. Д. и племенникът му Д. Д. срещнали св.С. Й. и малолетното дете на улицата, при което отправили закани и заплахи към тях. Това притеснило св.Й. и тя бързо се прибрала вкъщи, но Д. Д. продължил с агресивното си поведение, като започнал да тропа на входната им врата. Свидетелката телефонирала на св. А. Д., разказала за случващото се, като разговорът бил възприет и от подсъдимият, който пътувал в една кола със св. Д. . Братът на подсъдимия, който също бил с тях, подал сигнал на телефон 112. Веднага щом пристигнали с квартала си, подсъдимият хукнал към дома си, като взел метален прът от колата. Отивайки на място, пострадалият и племенникът му се втурнали към него, готови да го нападнат. Пострадалият Д. Д. посегнал към колата си, където се показала кания с нож. Опасявайки се, че пострадалият ще използва ножа, подсъдимият хванал металната тръба здраво и ударил Д. Д. през краката. Последният паднал на земята, а подсъдимият му нанесъл още множество удари в областта на долните крайници и торса. В резултат на нанесените удари по краката пострадалият не могъл да стане, а подсъдимият се прибрал. След пристигането на лекарски екип, пострадалият бил откаран в болница, но въпреки оказаната му помощ починал от мастна емболия на белите дробове, резултат от усложнение от травмите на двете подбедрици.

Така описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти законосъобразно са намерили материално-правна оценка от въззивната инстанция, стигнала до заключението, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, но е превишил пределите й.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК не дава възможност на страните - в случая на частното обвинение, да установява нови факти, различни от тези, отразени в обвинителния акт или да изключва включени в него обстоятелства. Същото е относимо и към правомощията на съда. В обвинителния акт е описана причината, поради която подсъдимият е взел металния прът от автомобила и тя не е била с цел извършване на нападение срещу пострадалия и племенника му, а е била продиктувана от повода, по който съжителката му се е обадила и е съобщила за поредно агресивно и заплашително поведение на Д. Д.. На следващо място, в обвинителния акт прокурорът е посочил, че пострадалият и св.Д. са имали поведение, демонстриращо нападение срещу подсъдимия, което оправдава неговата ответна реакция, определяща я като защитна, а нападението като противоправно. При тези обстоятелства, очертаващи рамка, от която съдилищата по фактите не могат да излязат, въззивната инстанция е направила правилни изводи по приложение на материалното право.

Обосновани са заключенията, че подсъдимият е осъществил действия, с които е превишил пределите на неизбежната отбрана, доколкото още с първия удар пострадалият е бил повален на земята и съпротивата му е били сломена. Нанесените след това множество удари по тялото и крайниците на пострадалия, са били ненужни и неоправдани от защитна за подсъдимия гледна точка.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно с преквалифициране н деянието по чл. 124, ал. 4 НК. Това е станало в рамките на законовите правомощия на въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 2НПК, които неоснователно се оспорват от касатора.

За пълнота трябва да се отбележи, че неправилно след като се приел, че деянието трябва да се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл124, ал. 4 НК въззивният съд е оправдал подсъдимия по чл. 124, ал. 1 НК. Това не е нужно, предвид обстоятелството, че чл. 124, ал. 4 НК се прилага в случаите по ал. 1 и във връзка с изпълнителното деяние по основния текст. Доколкото обаче това не води до неяснота на волята на въззивната инстанция относно правната квалификация на деянието, посоченият пропуск не се преценява за съществен.

Относно явната несправедливост на наказанието.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е взел предвид всички отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Излагат се аргументи в защита на тезата, че наказанието е несправедливо занижено, като се правят препратки към тежестта на деянието - убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Въпреки, че като резултат от действията на подсъдимият пострадалият е починал, то стореното от него не е квалифицирано като деяние по чл. 116 НК , а като такова по чл. 124 НК. Така че доводите на поверените в тази насока са неоснователни. Що се отнася до правилния подход на въззивния съд към индивидуализирането на наказанието, то упрек в тази насока не може да се отправи към апелативната инстанция. Споделени са мотивите на първия съд, че се констатира баланс на двете групи като начинът на извършване на деянието, средството, с което са нанесени ударите на пострадалия и броя на нараняванията са отчетени адекватно като отегчаващи отговорността на подс. Г.. Съобразявайки се с границите на предвиденото за престъплението по чл. 124, ал. 4 НК наказание до 4 години лишаване от свобода, въззивният съд е определил такова в рамките на средния размер, при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Наказанието е определено в размер на 2 години, а след редукцията по чл. 58а НК, същото е фиксирано на 8 месеца. Въпреки, че касаторът твърди, че не са отчетени всички отегчаващи отговорността обстоятелства, всъщност не посочва кои са игнорираните.

Мотивирано са изложени и доводите на въззивния съд относно приложението на чл. 66 НК.

С оглед на изложеното, касационната инстанция не отчита пропуски и недостатъци при индивидуализиране на наказанието, водещи да неговата явна несправедливост.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ отделение, намира че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Материалният закон е приложен правилно, а наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо.

Поради което и на основание и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 158 от 02.08.2024г. постановено по ВНОХД № 273/2024г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: