6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404

гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1608 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. А. против решение № 3456/28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2025/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.11.2021 г. по гр. д. № 29507/2020 г. на Софийски районен съд, 140 състав, са отхвърлени исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК на ищцата и настоящ касатор за признаване за установеното, че не дължи на ответника “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД просрочена главница по договор за кредит от 04.01.2012 г. над сумата от 1 940,80 лева до уважения размер от 3 120,22 лева и за периода 08.07.2015 г. – 03.11.2016 г., възнаградителна лихва над сумата от 6 144,01 лева до уважения размер от 7821,52 лева и за периода 07.07.2017 г. - 30.07.2019 г., наказателна лихва над сумата от 1 976,02 лева до 4 595,96 лева и за периода 08.07.2017 г. - 23.08.2019 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се като неправилни мотивите на решаващия състав относно датата, към която следва да се изчисли изтеклият давностен срок, като според касатора това не е предявяването на исковата молба, а е датата на устните състезания. Не се споделят изложените от въззивната инстанция съображения, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по оспорване на вземането от длъжника, като в случая при подадена на 08.07.2020 г. искова молба, давностният срок за процесните вземания е спрял да тече и са погасени по давност само тези задължения, чиито падеж е настъпил 5 години, респ. 3 години преди завеждане на делото. Поддържа се тезата, че започналата да тече в полза на ищцата погасителна давност не се прекъсва с предявяването на отрицателния установителен иск. Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следвало да вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска – в случая изтичане на давностния срок за погасяване на вземането в хода на процеса. Излагат се доводи, че по отношение на процесното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от изискуемостта на всяка погасителна вноска. Релевира се, че към датата на приключване на устните състезания по делото процесното вземане за главница за периода 30.08.2012 г. – 03.11.2016 г. е погасено по давност. Погасени са и всички претендирани от банката вземания за лихва с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: “Спира ли, респ. прекъсва ли се, започналата да тече в полза на длъжника давност, при предявяване на отрицателен установителен иск за оспорване на задължението?”.

Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 235/21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 209/02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, ГК, I т. о.

Ответникът по касация “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва искането за достъп до касационно обжалване и касационната жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от настоящия касатор Й. В. А. и от Д. П. А. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД (правоприемник на “МКБ Юнионбанк” АД) сумата от 6 381,05 лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 02-345-1/04.01.2012 г., както и сумата от 12477,48 лева – просрочени лихви и разноски, поради погасяването им по давност.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответника, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част, е приел, че между страните не се спори относно сключването на процесния договор за потребителски кредит от 04.01.2012 г., по силата на който кредитодателят “МКБ Юнионбанк” АД е предоставил на ищеца кредитополучател Й. А. сумата от 11 000 лева, срещу задължение на последната да я върне на 120 броя месечни вноски, считано от 30.01.2012 г. до 30.12.2021 г., и при уговорени условия. Счел е, че от съдържанието на договора се установява, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК (в приложимата към правоотношението редакция), като не се и констатира договорът да противоречи на императивни правни норми. В същия е посочено, че към него е изготвен и подписан погасителен план, като ищците не се въвели твърдения за липсата на такъв, поради което въззивният съд е преценил като неправилен извода на първата инстанция за недействителност на договора за кредит. Предвид наличието на неплатени изискуеми вземания по кредит към 17.06.2019 г. и упражненото преобразуващо право от страна на кредитора, втората инстанция е счела, че остатъчният дълг е обявен за предсрочно изискуем на 24.06.2019 г. (с изтичането на предоставения седмодневен срок за изпълнение). При липса на представени доказателства за погасяване на задължението, въззивният съд е достигнал до заключение за установена дължимостта на вземанията, предмет на предявения отрицателен установителен иск за главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва (неустойка).

Решаващият състав на СГС е изложил съображения, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За главницата приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а за начислените лихви и неустойки - кратката тригодишна погасителна давност. По отношение на въпроса до коя дата следва да се изчисли коя част от процесните вземания са погасени по давност, не е споделил становището на първоинстанционния съд, че следва се вземе предвид датата на устните състезания, т. е. че давността не спира да тече по време на процеса. Развил е мотиви, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД с предявяването на исковата молба на 08.07.2020 г. давността по отношение на релевираните вземания е спряла да тече, като преценката дали са погасени по давност следва да се извърши именно към тази дата. При тези данни е формирал извод, че непогасени по давност са вземанията за главница, падежирали след 08.07.2015 г., които съгласно ССчЕ за периода 08.07.2015 г. – 30.07.2019 г. възлизат на 4 440,25 лева. Ето защо искът се явява основателен за остатъка от претендираната главница до пълния размер от 6 381,05 лева, т. е. за сумата от 1 940,80 лева и за периода 30.08.2012 г. - 07.07.2015 г. По отношение на начислената договорна лихва, непогасена по давност е с настъпил падеж в периода 08.07.2017 г.– 30.07.2019 г., възлизаща на 1 677,51 лева, поради което за основателен е намерен искът за остатъка от претендираната възнаградителна лихва до пълния размер от 7 821,52 лева, т. е. за сумата от 6 144,01 лева и за периода 30.08.2012 г. - 07.07.2017 г. По отношение на начислената наказателна лихва (неустойка), непогасена по давност е с настъпил падеж в периода 08.07.2017 г. – 23.08.2019 г., възлизаща на 2 619,94 лева, като тази претенция е счетена за основателна за остатъка до пълния размер 4 595,96 лева, т. е. за сумата от 1 976,02 лева и за периода 30.08.2012 г. - 07.07.2017 г. За основателен е приет и искът за сумата от 60 лева – разходи за връчване на нотариална покана, доколкото по делото не са събрани доказателства за извършването на този разход, а изготвената ССчЕ сама по себе си не може да установи пълно и главно заплащането на тази сума.

Въззивният съд е намерил, че е изцяло основателен отрицателният установителен иск на поръчителя Д. П. А., задължил се да отговаря за задълженията по процесния договор за кредит солидарно с кредитополучателя Й. А., с мотива, че преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече от 24.06.2019 г. и е изтекъл на 24.12.2019 г.

По така изложените съображения Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Й. В. А. отрицателен установителен иск за недължимост на главница по договора за кредит над 1 940,80 лева до уважения размер от 3 120,22 лева и за периода 08.07.2015 г. – 03.11.2016 г., възнаградителна лихва над 6 144,01 лева до уважения размер от 7 821,52 лева и за периода 07.07.2017 г. - 30.07.2019 г., както и наказателна лихва над 1 976,02 лева до уважения размер от 4 595,96 лева и за периода 08.07.2017 г. - 23.08.2019 г., а в останалата обжалвана част е потвърдил решението на Софийски районен съд.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

Поставеният от касатора въпрос е относим към решаващите мотиви на въззивния съд и покрива общата характеристика на правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационна проверка. Относно последиците за давността при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за оспорване на вземането е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. Приема се, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорва на вземането от длъжника съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. Дори длъжникът да се позове на давност, изтекла в хода на делото, такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Даденият отговор относно спиране течението на давностния срок с предявяването на такава претенция от длъжника е споделен в решение № 50105/15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.

В разглеждания случай Софийски градски съд не се е отклонил от така формираната казуална практика на касационната инстанция, като е намерил, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД с предявяването на исковата молба на 08.07.2020 г. давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече, като преценката за погасяване на вземанията по давност се извършва именно към тази дата. Не е възприел становището на първоинстанционния съд, че давността не спира да тече по време на процеса и изтичането на давностния срок следва да бъде преценено към датата на устните състезания.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика на ВКС е неотносима към процесния случай. В решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., са дадени пояснения относно течението на срока на придобивната давност, какъвто не е настоящият случай. В решение № 209/02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, ГК, I т. о., се разглежда претенция по чл. 439 ГПК с доводи за погасяване на вземане по давност при неизвършване от взискателя на изпълнителни действия и перемиране на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в процесния случай няма данни вземането на банката да е предмет на индивидуално принудително изпълнение. В решение № 235/21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., е даден отговор относно спиране и прекъсване на давностните срокове по чл. 115, б. “ж” и чл. 116, б. “б”, предл. 1 ЗЗД за вземане на ищците, което не се покрива с хипотезата на предявен от длъжника отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземането на негов кредитор.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 3456/ 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2025/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. В. А., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - разноски по делото пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.