РЕШЕНИЕ

№ 183

гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Красимир Шекерджиев

Членове: Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова

в присъствието на прокурора З. К.

като разгледа докладваното от Е. К. К. наказателно дело от общ характер № 20268002200182 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при АП-В. Т. срещу решение № 2/13.01.2026г., постановено по внохд № 224/25г. по описа Апелативен съд –В. Т.

В протеста се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.Отправеното искане е за отмяна на протестирания съдебен акт, поради това, че е неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-В. Т.

В депозираното срещу протеста възражение, изготвено от подсъдимия В. чрез договорния му защитник, адв. А., са изложени подробни съображение за неговата несъстоятелност, като е отправена претенция да бъде оставен без уважение, а протестираното решение да бъде потвърдено.С позоваване на практиката на ВКС е аргументирана тезата, че част от доводите в протеста са такива за необоснованост на протестирания съдебен акт, поради което не следва да бъдат разгледани.Настоява се на следващо място, че стореният от АП-В. Т. доказателствен анализ не е опорочен, в каквато насока са твърденията в протеста, а точно обратното - проведен е при стриктно спазване на процесуалните норми, регламентиращи проверката, оценката и анализа на доказателствата.В тази насока се твърди, че въззивния съд е проследил внимателно заявеното както от основните свидетели /лишените от свобода Б. и Д./, на които се основава в решителна степен обвинителната теза, така и от всички останали разпитани по делото свидетели, като коректно е отчел противоречията между тях.В заключение се настоява, че крайния извод на решаващия съд, според който наличните по делото доказателства не могат да послужат за сигурна опора за осъждане на подсъдимия В. е законосъобразен и обоснован.

На съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и отправеното искане.В допълнение сочи, че изведеният от въззивния съд извод, според който инкриминирания телефон е бил внесен предварително по неустановен начин в затвора, като това е сторено с цел да бъде дискредитиран подсъдимия В. е основан на предположения, а не на надлежно събраните доказателства по делото.

Защитникът на подсъдимия В., адв.А. и самият подсъдим оспорват протеста.В пледоарията си пред касационната инстанция адв.А. сочи, че въззивният съд е постановил „образцов“ съдебен акт, в който е направен „перфектен“ анализ на събраните по делото доказателства.Обсъдил е подробно сведенията, които са дали свидетелите Б. и Д., като ги е съпоставил както по-между им, така и с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и именно в резултат на този процесуално издържан подход е достигнал до извод, че същите не могат да послужат за годна и достатъчна доказателствена основа, формираща несъмнен и категоричен извод за съставомерно поведение на подсъдимия В. по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК.Акцентира и върху проявената от въззивния съд процесуална активност по събиране на допълнителни доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, които наред с останалите събрани по делото доказателства също опровергават показанията, депозирани от основните свидетели на обвинението Б. и Д..По така изложените съображения, адв.А. пледира протестираното решение да бъде оставено в сила.

В правото си на последна дума подсъдимия заявява, че е невинен.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

По внесен от ОП-Ловеч обвинителен акт срещу подсъдимия М. В. В. е образувано НОХД №142/2022г., финализирано с присъда №17/08.12.2022г., с която състав на ОС – Ловеч е признал подсъдимия В. за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години.Тази присъда е била отменена от състав на АС-В. Т. с решение №56/24.04.2023г., постановено по ВНОХД № 61/2023г. поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Ловеч.

При повторното първоинстанционно разглеждане на делото, с присъда №14/04.06.2025г., постановена по НОХД №533/2024г., ОС-Ловеч е признал подсъдимия В. за невиновен в това, че на 29.04.2021г., около 09.05ч., в гр.Троян, в двора на Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“-Троян при Затвора-Ловеч, с цел да набави за себе си облага, в нарушение на служебните си задължения, визирани в т. 3 от Длъжностна характеристика за надзирател 2-1“ в Затворническо общежитие и на Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получат, ползват и държат при себе си лишените от свобода, предоставил за ползване на л. св. Й. Б. -1 бр. мобилен телефон и 1 бр. част от зарядно устройство, предназначено за зареждане на мобилни телефони, за което получил облага – сумата от 100лв. и от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 282, ал. 1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил сторените по същото разноски в тежест на държавата.

Така постановената присъда е проверена по въззивен ред, като въззивното производство е било образувано по протест на прокурор при ОП-Ловеч.Последното е приключило със сега обжалваното решение № 2 от 13.01.2026г., постановено по ВНОХД №224/2025г., с което първоинстанционния съдебен акт е потвърден изцяло.

Протестът е допустим, подаден е от активно легитимирано лице, в предвидения законов срок и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледан по същество е неоснователен.

На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би предопределило крайния изход на делото-отмяна на съдебният акт.В принципен план, произнасянето по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, твърдяно като налично в протеста, по необходимост предпоставя законосъобразно установени от процесуална гледна точка фактически положения по делото.

Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предметът на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания.В този ред на мисли, ВКС счита за необходимо изрично да коментира протеста от гледна точка на съдържанието на формулираните в него оплаквания срещу атакувания съдебен акт на АС-В. Т.

Макар в иницииращия настоящото производство документ цифрово да е отразено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК , въведените доводи за нарушение на закона при оправдаването на подс.В. са защитени единствено и само с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд.ВКС е категоричен, че процесуалният закон ясно указва какво означава нарушение на закона, свързвайки го с материалния такъв-чл. 348, ал. 2 НПК. Затова когато страна се позовава на присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а съдържанието на оплакванията насочва, че те са отправени поради изводи, даващи възможност да се формулират нарушения на процедурните правила, ВКС се произнася именно в такъв смисъл. Така и в конкретния случай, касационният съд ще подведе съответните аргументи под вярното касационно основание, като отново ще напомни, че приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения.

При така изложеното, както и за да се постигне пълното гарантиране на правото на прокурора да получи отговор на доводите си в протеста, ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт , с оглед единствено и само на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

В сезиращият документ, присъствието на посочения по-горе касационен повод е защитено от прокурора с твърдения за непълноценен анализ на гласните доказателствени източници, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Б., Й. Д., И. Ч., Д. Д., Ф. Й. и М. Д.а.На тази плоскост се претендира игнориране на части от свидетелствата на посочените лица /без да е упоменато кои точно /, наред с това и превратно интерпретиране на заявеното от тях /отново без конкретизация кое точно от съдържанието на заявеното от посочените лица е интерпретирано погрешно.

Оплакването е неоснователно.То на първо място, както се посочи по-горе е лишено от конкретика.На следващо място, макар чрез него да е направен опит да се аргументира порок в оценъчната и аналитична дейност на проверявания съд, по същината си съставлява оплакване за необоснованост.Това е така, защото представителят на прокуратурата не само, че не е оспорил, но и е изразил солидарност с констатациите на проверявания съд, според които показанията конкретно на свидетелите Й. Б. и Й. Д. /доколкото обвинителната теза е основана в решителна степен върху заявеното от тези две лица/ бележат празноти, неясноти, вътрешно противоречие, както и такова при съпоставката им с останалите доказателствени източници.Въпреки това, държавният обвинител настоява, че свидетелствата на посочените лица са достатъчни за да послужат за годна и достатъчна доказателствена основа, позволяваща осъждане на подсъдимия по вмененото му обвинение, доколкото констатираната неустойчивост на сведенията им касаела обстоятелства, които не са от значение за съставомерността на инкримирираното деяние /каквито са механизма на внасяне в затвора на инкриминираните парична сума и мобилен телефон и предоставянето им във владение на свидетеля Б./.Заявена по този начин, тезата на държавното обвинение не само не аргументира порок в дейността на проверявания съд по проверка, анализ и оценка на доказателствата, а напротив – очертава категорично липса на такъв.На практика, несъгласието е на плоскостта на изведените от проверявания съд фактологични и правни изводи.Това налага касационният съд отново да припомни, че възраженията, свързани с оценка на доказателствата и с обосноваността на фактическите изводи, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, защото ползването с доверие на определени доказателства и оценката на средствата за тяхното установяване е суверенна дейност на решаващия съд. Пак в тази връзка ще се отбележи, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите.Извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК, каквато в конкретния случай не е налице, ВКС контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

Изложеното по-горе стеснява рамките на настоящият касационен контрол, като свежда същия само до проверка на оплакването, че неправилно въззивния съд е приел, че обстоятелствата, свързани с начина на внасяне в затвора на инкриминираната парична сума и предоставянето й във владение на св.Й. Б., както и този по доставяне

на процесния мобилен телефон, намерен в посочения свидетел при проведеното му претърсване имат относимост към съставомерността на вмененото на подсъдимия деяние, доколкото само тук, макар и трудно, могат да бъдат идентифицирани твърдения за неправилно формирано вътрешно убеждение.Според държавния обвинител посочените обстоятелства, /за които не отрича, че не са установени по делото, поради противоречивите сведения, които са дали свидетелите Б. и Д. в тази насока/, не са относими към предмета на разследване.Затова констатациите за недостоверност на свидетелствата на посочените лица в тези им части не следва да рефлектират върху последващите им изявления, в частност на заявеното от тях касателно събитията, протекли на датите 17.04.21г. и 29.04.2021г. в посока некредитиране им.Настоява се в тази връзка, че от значение за виновността на подсъдимия са безспорното установените факти, които и въззивния съд е приел за такива, според които сумата от 100лв., която към 17.04.2021г. е била във владението на св.Й. Б. е предадена от него на 29.04.2021г. на подсъдимия В., от когото е била иззета, както и че от св.Б. е бил иззет процесния мобилен телефон, доколкото по отношение на посочените факти гласните доказателствени източници били еднопосочни и безпротиворечиви, като наред с това кореспондирали с констатациите, обективирани в писмените доказателства - протоколи за изземване.Тезата на прокурора не може да бъде споделена.Въззивният съд е проследил изключително внимателно и прецизно свидетелствата на л. св. лица Б. и Д., съпоставил е заявеното от всеки от тях както по-между им, така и с останалите гласни и писмени доказателствени източници.С особено внимание се е отнесъл към заявеното от свидетеля Б., проследявайки хронологично подадения от него сигнал до ОП-Ловеч, съдържанието на същия, последващите действия на това лице, както и заявеното от него в рамките на проведените му разпити в хода на ДП и на съдебното дирене.В резултат на този процесуално изряден похват е извел аргументиран извод /л. 6- 9 от мотивите/, че инкриминирания телефон е поръчан от Б. единствено и само с цел да бъде реализирана операция по отношение на подсъдимия В., в която той да бъде изобличен.Именно поради тази причина въззивният съд е счел, че от съществено значение за предмета на разследване е установяването на начина, по който забранените вещи са попаднали в затворническото общежитие и в частност у свидетеля Б. и в този смисъл дали заявеното от последния в тази насока следва да бъде ценено с доверие.Отказът на въззивния съд да кредитира сведенията, които е дал посочения свидетел не само в коментираните части, но и в тяхната цялост не е дистанциран от правилата за проверка, оценка и анализ на доказателства, а е съобразен с тях.На л. 12- 25 от мотивите въззивния съд е направил изключително детайлен анализ на показанията на свидетеля Б., депозирани в хода на досъдебното и съдебното производство.Отчел е тяхното вътрешно противоречие по значимите за предмета на разследване обстоятелства.Констатирал е противоречия в заявеното от този свидетел и сведенията, които е депозирал л. св. Й. Д..Проследил е внимателно заявеното от останалите разпитани по делото свидетели М. Д.а, Д. Д., Ф. М. и И. А., като е отчел корелацията на заявеното от посочените лица с допълнително събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства –справка от З. Л. –ЗО-Троян и справка от „Еконт“ Габрово, с оглед на което е ценил с доверие свидетелствата им.Същевремено, при съпоставката на заявеното от посочената група лица, конкретно по отношение механизма на внасяне в затворническото общежитие на инкриминираните забранени вещи, е извел извод, че сведенията, които са дали опровергават заявеното от свидетеля Б.. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд е проследил внимателно и депозираните от подсъдимия обяснения, отчитайки тяхната двойствена същност, като с основание е ценил същите с доверие, аргументирайки тази си позиция с липсата на каквито и да е доказателства, които да ги опровергават, както и с подкрепата на част от тях /конкретно по придобиване на паричната сума от св.Б./ с показанията, депозирани от свидетелката М. Д.а.

С оглед на изложеното, несподелимо е оплакването в протеста за наличие на порок при формирането на вътрешното убеждение на проверявания съд при извеждане на значимите за предмета на разследване факти.В резултат на изрядна и законосъобразна процесуална дейност по проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност, набавена по делото, въззивния съд аргументирано е заключил на л. 30-31 от мотивите, че липсата на единна и безпротиворечива доказателствена основа, касателно начина, по който свидетеля Б. се е сдобил с инкриминираната сума, както и този, по който процесния телефон е попаднал в него не позволяват са се изведе категоричен и несъмнен извод за съставомерно поведение у подсъдимия В. съгласно вмененото му обвинение.Посочените обстоятелства несъмнено имат касателство към повдигнатото на В. обвинение и с основание въззивния съд е ангажирал процесуални усилия за тяхното изясняване.На последно място, убедително проверявания съд е защитил убеждението си за наличие на личен мотив у св.Б. за уличаването на подсъдимия В..Изложените на л. 30 в тази насока съображения са съобразени с доказателствата по делото, установяващи цялостното поведение на л. св. Б. и срещат пълна касационна подкрепа.

В заключение, заявеният с протеста касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице, което определя същия като неоснователен.На последно място, макар това да не е проблем на касационния съд, последният ще отбележи, че в коментирания документ липсва претенция за осъждане на подсъдимия В. по вмененото му обвинение.Въведеното искане е само за отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Тази конструкция на прокурорския акт, в принципен план, при евентуалното му уважаване, би изправила въззивния съд пред хипотеза да не може да осъди подсъдимия, дори да намери данни за негова виновност, поради липса на съответен протест.

Водим от горното, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2/13.01.2026г., постановено по внохд № 224/25г. по описа Апелативен съд –Велико Търново

Настоящото решение не подлежи на обжалване.