Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Р. Б. Членове:

Л. М. С. С. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от председателя

Р. Б. по административно дело № 2575/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на община Котел, представлявана от кмета и процесуален представител срещу решение №2388 от 22.12.2025 година, постановено по адм. дело №654 по описа за 2025 година по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на община Котел срещу решение № 03-РД/362 от 17.09.2025 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е общината е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ на основание чл. 74 ал. 1 от Закона за обществените поръчки, в размер на 50676 лв. с ДДС. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна или изменение на атакувания административен акт в частта за размера, определен на 5% от стойността на помощта. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.Исканията се поддържат и в представена по делото писмена молба.

По делото е постъпило становище от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, от 23.03.2026г., в което се поддържа правилност на обжалваното решение на първата инстанция и се иска да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция и се принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Производството е при участие на прокурор от Върховна административна прокуратура, който дава заключение.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 03-РД/362 от 17.09.2025 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е общината е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ на основание чл. 74 ал. 1 от Закона за обществените поръчки, в размер на 50676 лв. с ДДС. Съдът е разгледал възраженията, направени пред първата инстанция и е възприел изцяло доводите на административния орган - налице е нарушение на чл. 74 ал. 1 от Закона за обществените поръчки, което се изразява в определяне на 34 дневен срок за подаване на офертите, без да има пояснение и мотивиране за определяне на по-кратък срок от 35 дни и като обществената поръчка не е в нито една от хипотезите за срок, по-малък от посочения. Поради което е приел, че правилно е наложена финансовата корекция в определения размер.

Решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основани яза отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК.

Няма спор за факти. В жалбата си и пред настоящата инстанция касаторът признава за допусната техническа грешка в обявлението – определен е 34 дневен срок за подаване на офертите, вместо 35 дневен, както е по законовата разпоредба и не са налице изключенията, които да налагат по-кратък срок. Т.е. не се спори по нарушението. В случая е налице пълна необоснованост както на административния акт, така и на съдебното решение по отношение на определения процент финансова корекция. Видно е при преглед изцяло на представената преписка и на доказателствата към нея, че въпреки сгрешения срок са подадени три оферти, конкурентността е запазена и е проведена обществена поръчка в пълно съотвествие по отношение на останалите елементи и изисквания на Закона за обществените поръчки. Едновременно с това няма никакви мотиви нито в административния акт, нито в съдебния акт. И в двата акта са повторени разпоредби на законите и Регламентите, но няма конкретика в изводите им относно определение процент и съответно размер. При липсата на мотиви и в съдебното решение и в административния акт, следва същите да бъдат отменени и преписката да бъде върната за надлежно обсъждане и определяне на процент, съразмерен на допуснатата техническа грешка в обявлението на обществената поръчка, дали и как тази грешка се отразява като вреда върху средствата на Европейския съюз. Налице е изключително формален, немотивиран подход както на органа, така и на първоинстанционния съд.

На касатора се следват разноски в претендирания размер за двете инстанции – държавни такси и адвокатски хонорар. Същият обаче е претендиран, без да бъде представен списък с разноски. Същият не е конкретизиран и в касационната жалба.Направеното възражение в становището на ответника – Държавен фонд „Земеделие“ е принципно, немотивирано, поради което следва да се приравни на липса на такова.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №2388 от 22.12.2025 година, постановено по адм. дело №654 по описа за 2025 година по описа на Административен съд – Сливен И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 03-РД/362 от 17.09.2025 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Р. Б.

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ С. С.