РЕШЕНИЕ
№ 49 [населено място], 17.02.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: В. Н. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №370 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „А. Б. АД срещу решение №282 от 10.06.2023г. по гр. д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №729/20.06.2022г. по гр. д. №2763/2021г. на Великотърновски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на М. К. О. 11 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I4 към км 55+800 застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на фактическите и правни изводи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е формирал незаконосъобразен извод за основателност на предявения иск, отказвайки пълно изясняване на делото от фактическа страна и игнорирайки обстоятелството, че ищцата е претърпяла вреди от друго ПТП, идентични на тези, за които претендира обезщетение в настоящото производство. Счита, че след като ищцата не е оспорила установения с документи факт, че към датата на процесното ПТП тя вече е имала „мозъчно сътресение“ заради предходно ПТП, съдът е следвало да отхвърли исковете й само на това основание, тъй като е останала недоказана причинната връзка между процесното ПТП и твърдените от ищцата вреди. Твърди, че решението е постановено и в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от пострадалата М. К. О. болки и страдания. Касаторът поддържа, че изброените във въззивното решение травматични увреждания не кореспондират с първичната медицинска документация, нито с механизма на процесното ПТП. Също излага доводи, че поради неяснота за вида и обема на действително причинените от процесното ПТП травми, необосновано е да се правят изводи за продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Изтъква като процесуално нарушение и това, че приемайки за справедлив размер на обезщетението сумата 11 000 лева, съдът е присъдил на пострадалата наред с присъдените от първоинстанционния съд 3000 лева, още 8000 лева, без да отчете платеното извънсъдебно от застрахователя по образуваната щета обезщетение в размер на 2000 лева. Претендира разноски.
Ответницата М. К. О. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че механизмът на процесното ПТП, вината на водача на л. а. „Фолксаваген“ и наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и ответното дружество не са били оспорени от ответника, а вещото лице е потвърдило в заключението си, че тя е получила мозъчно сътресение вследствие това ПТП. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесните травми са се отразили изключително тежко на нейното физическо и психическо състояние, възстановителния период е продължил дълго, имала е нужда от чужда помощ. Поради изложеното счита, че размерът на обезщетението за репариране на понесените от нея вреди е адекватно преценен от състава на въззивния съд. Претендира разноски.
С определение №1581 от 13.06.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение №282 от 10.06.2023г. по гр. д. №774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно критериите за приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I-4 към км. 55+800, ищцата М. К. О. управлявала, с поставен обезопасителен колан, лек автомобил „Пежо 207“, с рег. [рег. номер на МПС] . По същия път зад нея се движел лек автомобил „Фолксваген“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Й. П. М.. При навлизане в кръстовището, ищцата намалила постепенно скоростта и спряла на знак ПЗ /Стоп/, но водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не спазил достатъчно разстояние и се ударил в задната част на автомобила, който тя управлявала, като вследствие на камшичния удар, ударила тялото и главата си в седалката на автомобила. Решаващият състав на Великотърновски окръжен съд е приел, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 от ЗЗД, тъй като от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил ПТП – Й. М. и увреждането. Установил е, че е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират. Съобразявайки претърпените от ищцата увреждания, установени от съдебномедицинско удостоверение №10/21.01.2019г. и от заключението на съдебно – медицинската експертиза: претърпяна закрита черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание и с частична амнезия за случилото се, субективни оплаквания за главоболие, виене на свят, нарушено равновесие и болезненост при движение на главата настрани, кръвонасядания и оток в дясната теменно-тилна област на главата, кръвонасядания с оток на меките тъкани на гърдите на нивото на горна и средна трета на гръдната кост, на двете гривнени стави на ръцете и на двете коленни стави, субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата настрани, болки и ограничени и болезнени движения в двете коленни стави; съдът е приел, че справедливото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, възлиза на 11 000 лева. Изтъкнал е, че тези изводи не се променят от възраженията на ответника относно това, че М. О. е имала мозъчно сътресение от предходно ПТП, като съдът се е позовал на становището на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, че описаните от него травми са следствие именно на процесното ПТП, като по принцип е възможно човек да получи няколко мозъчни сътресения едно след друго, като последното протича най - тежко.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти /решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ІІ т. о., решение №95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на І т. о., решение №154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение №56/04.05.2017г. по т. д. №3584/2015г. на ВКС, II т. о., решение №101/18.04.2018г. по т. д. №1858/2017г. на ВКС, II т. о., и др./
По предявения от М. К. О. иск за обезщетение за неимуществени вреди:
Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно.
Следва да бъдат споделени констатациите на въззивния съд за наличието на причинна връзка между процесното произшествие и претърпените от ищцата увреждания. Същите са формирани при съобразяване на приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза и писмените доказателства – лист за преглед на пациент №459 от 18.01.2019г., КТ изследване №81 от 18.01.2019г., протокол за изследване електромиография №33 от 29.01.2019г., съдебно – медицинско удостоверение от 21.01.2019г. и още 6 броя амбулаторни листове. Неоснователни са подържаните в касационната жалба оплаквания на ЗАД „А. Б. АД за несъответствие между съдебномедицинското удостоверение от 21.01.2019г. и заключението на СМЕ, от една страна и останалите представени медицински документи. Констатациите в компютърно – томографското изследване, че „не се сканират травматично – контузионни промени в мозъчния паренхим. Липсва данни за травматични увреди“, не изключват наличието на претърпяно от ищцата мозъчно сътресение. Същата диагноза е отразена и в издадения на 18.01.2019г. болничен лист от прегледа на ищцата в СПО на МОБАЛ [населено място], в което е откарана след произшествието, която не се опровергава от данните в останалите медицински документи. Според разясненията, дадени от вещото лице Г. от съдебно заседание на 26.05.2022г., е възможно наличие на мозъчно сътресение, макар и при изследванията да не се открива обективна находка, да няма нарушения на целостта на мозъка и черепната кутия. Също така вещото лице изрично е посочило в заключението си и че установените от електроенцефалограмата „дифузни неспецифични промени при дезорганизирано трасе с деритмичен a- ритъм“, са състояние, типично за претърпяно мозъчно сътресение без открита черепно - мозъчна травма.
Основателни са оплакванията на касатора, че макар въззивният съд, да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е съобразил всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Съдът не е преценил правилно значимостта на безспорно установеното по делото обстоятелство, че в периода от 13.01.2019г. до 13.02.2019г. и съответно към датата на процесното произшествие пострадалата е била в отпуск по болест поради мозъчно сътресение, настъпило при предходно ПТП. Не е отчетено от решаващия състав на въззивния съд, че в конкретния случай предвид претърпяното предходно произшествие, освен новите увреждания е налице и наслагване на вреди, при което новите травми, получени в толкова кратък период след първите, са влошили негативните усещания и дискомфорта от първото сътресение. В този смисъл са и изводите на приетата в първоинстанцинното производство съдебно – медицинска експертиза, съгласно които едно предходно ПТП може да направи протичането на последващата травма от ПТП по – тежко, като не може да се определи степента на влияние на всяко от двете произшествия върху самото мозъчно състояние. Въззивният съд, интерпретирайки неточно данните от експертизата е посочил, че при няколко мозъчни сътресения последното протича най – тежко и е приел за най – значими последиците от последното, процесно ПТП, без да съобрази, че същите биха били по – леки, ако състоянието на ищцата не бе утежнено от предходната травма Поради това без да отчете, че в голяма степен неблагоприятните последици за ищцата от новото произшествие са обусловени от вече претърпяното предходно увреждане, е определил завишен размер на обезщетението за вредите от последното ПТП. По този начин съставът на Великотърновски окръжен съд се е отклонил от трайната практика на ВКС, формирана с решение №1132/16.11.1992г. по гр. д.№1336/1991г. на ВС, ІV г. о., решение №228/19.01.2016г. по гр. д.№6774/2014г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №9/02.02.2018г. по гр. д.№1144/2017г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №163/03.02.2021г. по гр. д.№123/2020г. на ВКС, ІІІ г. о. и други.
Наред с това съдът не е взел предвид факта, че застрахователят е заплатил на ищцата преди подаването на исковата молба обезщетение в размер на 2000 лева по образуваната пред него щета, а определяйки като справедлив размер на обезщетението 11 000 лева е присъдил допълнително над присъдените от първоинстанционния съд 3 000 лева още 8 000 лева.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество. Без значение за изхода на производството са обстоятелствата, при които е настъпило предходното произшествие и по чия вина е настъпило същото, поради което и доказателствените искания на застрахователното дружество в тази връзка правилно са оставени без уважение от състава на Великотърновски окръжен съд.
От представените по делото писмени доказателства /медицинска документация, съставена при проведени прегледи и изследвания/, както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установява, че пострадалата е претърпяла мозъчно сътресение без открита черепно – мозъчна травма, придружено с частична амнезия, основно ретроградна, както и с постоянно главоболие / цефалгия/, продължила повече от два месеца. Наред с това увреждане при преглед на 21.01.2019г. са били установени и множество кръвонасядания в областта на главата, гърдите и крайниците. Вещото лице посочва, че на пострадалата са причинени болка и страдания, придружени с разстройство на здравето и затруднения в движението на шията и горните крайници за срок между два и три месеца. Към момента на прегледа / 25.02.2022г./ е била налице и палпаторна болка в областта на шията, по – изразена вляво, типична за посттравматичен шиен плексит. Според заключението изброените увреждания могат да настъпят като последица от процесното ПТП, осъществено на 18.01.2019г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Н., се установява, че след произшествието М. О. е била силно уплашена и притеснена, имала оплаквания в продължение на повече от месец от болки в главата и в ръцете, както и световъртеж, не била в състояние да се грижи за детето си, поради което свидетелката го водила и вземала от училище и помагала в пазаруването. Съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, а именно вида, броя и характера на травмите, претърпени от ищцата и негативното им отражение върху качеството на нейния живот, степента и времетраенето на търпените болки, продължителността на периода на възстановяване, благоприятната прогноза, възрастта й и икономическата конюнктура към 2019г., както и факта, че претърпените от ищцата болезнени изживявания са обусловени не само от процесното увреждане, но и от предходната й травма, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е 6000 лева, като застрахователят е заплатил по нейната претенция преди подаването на исковата молба обезщетение в размер на 2000 лева. При преценката за размера на дължимото обезщетение съдът отчита и данните от заключението на съдебно – медицинската експертиза, че към настоящия момент е налице обективно пълно възстановяване и само при физическа преумора и екстремални натоварвания на шията или горните крайници може да се появяват субективни оплаквания.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск е уважен за разликата над 4000 лева до 11 000 лева, като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата му част, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, касаторът е осъден да заплати на М. О. сумата от 4000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за разликата над 530,66 лева. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 11000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 505,46 лева.
На касатора – ответник по иска следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство с оглед изхода на спора в размер на 1232,86 лева, както и за касационната инстанция в размер на 1559,02 лева, съответно на уважената част от жалбата.
Воден от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №282 от 10.06.2023г. по гр. д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №729/20.06.2022г. по гр. д.№2763/2021г. на Великотърновски районен съд, ЗАД „А. Б. АД е осъдено да заплати на М. К. О. допълнително 7000 лева, /разликата между дължимия размер от 4000 лева и уважения от въззивния съд размер от 11 000 лева/, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г., около 16.45 часа на кръстна връзка на ПП I4 към км 55+800 застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ЗАД „А. Б. АД е осъдено да заплати на М. К. О. разноски за въззивното производство за разликата над 530,66 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. О. срещу ЗАД „А. Б. АД за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл. 432 от КЗ за разликата над 4 000 лева до присъдения размер от 11000 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на настъпило на 18.01.2019г. застрахователно събитие – ПТП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №282 от 10.06.2023г. по гр. д.№774/2022г. на Великотърновски окръжен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б. АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на М. К. О. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет. 5, ап. 13, направени разноски за касационната инстанция в размер на 505,46 лева /петстотин и пет лева и четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА М. К. О. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет. 5, ап. 13, да заплати на ЗАД „А. Б. АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направени разноски за въззивната инстанция в размер на 1232,86 лева / хиляда двеста тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ и разноски за касационната инстанция в размер на 1559,02 лева /хиляда петстотин петдесет и девет лева и две стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.