РЕШЕНИЕ

№ 80

гр.София, 18 февруари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора П. МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н. д. № 673 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата Д. Т. Х. чрез упълномощения защитник адв.М. Д. срещу Решение № 59 от 06.06.2024г. по ВНОХД № 90/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас, НО, с което е потвърдена присъда № 21 от 01.04.2024г. по НОХД № 64/2024г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас.

С присъда № 21 от 01.04.2024г. по НОХД № 64/2024г. Окръжен съд-гр.Бургас е признал подсъдимата Д. Т. Х. за виновна в това, че на 21.04.2023г. в [населено място],[жк], [улица] без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,252 грама, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК я е осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено по НОХД №335/2023г. на ОС-гр.Бургас. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на двете наказания „лишаване от свобода”.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК в полза на държавата е отнет предметът на престъплението, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК върху подсъдимата Д. Т. Х. са възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на подсъдимата Д. Т. Х. чрез упълномощения защитник - адв.М. Д. е образувано ВНОХД № 90/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас, НО. По това дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 59 от 06.06.2024г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

В касационната жалба на подсъдимата Д. Т. Х. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Сочи се, че инстанционните съдилища неправилно са обсъдили доказателствата по делото и мотивите на въззивното решение са схематични, като се дава вяра на наркозависими лица. Твърди се, че наложеното наказание е завишено, като не са отчетени смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства. В заключение се иска връщане на делото за събиране на други доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия състав служебният защитник на подсъдимата - адв.В. А. поддържа подадената касационна жалба и иска нейното уважаване. Твърди, че процесуалните действия са били извършени без разрешение на съда, не са обсъдени задълбочено и безпристрастно събраните по делото доказателства, като са пренебрегнати показанията на свидетеля Р., който е признал, че той е продавал наркотичните вещества. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, като се позовава на здравословното състояние на подсъдимата и на нейната възраст. Иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимата Д. Т. Х. е съгласна с доводите на своя защитник и в последната си дума иска да бъде оправдана.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата, като отбелязва одобрението от състав на ОС-гр.Бургас на извършеното от разследващите органи претърсване и изземване. Мотивира се с анализ на мотивите на въззивното решение, като сочи, че няма пречка да се кредитират показания на непълнолетните свидетели, закупували наркотици от подсъдимата. Счита наложеното наказание за справедливо, като набляга на извършването на деянието по настоящето дело в срока на условно осъждане за същото по вид престъпление. Моли за потвърждаване на решението на АС-гр.Бургас.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимата Х., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата на подсъдимата Д. Т. Х. срещу решението на АС-гр.Бургас е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На първо място ВКС следва да се произнесе по изложените в жалбата и пред съда доводи, свързани с твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения, които биха наложили връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Такива процесуални нарушения по делото не са допуснати.

Въззивното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. В него подробно и задълбочено са обсъдени доказателствата, събрани по делото и са изложени логични и мотивирани съждения за причините, поради които въззивният съд не дава вяра на показанията на св.С. Р. - лицето, което живее на съпружески начала с подсъдимата. Въззивният съдебен състав е обсъдил и се е доверил на показанията на редица свидетели, които са закупували наркотични вещества от подсъдимата, включително в деня на инкриминираното деяние, за да заключи, че не св.Р., а подсъдимата Х. е лицето, което е държало и разпространявало наркотични вещества.

Твърдението на защитата, че подсъдимата е осъдена въз основа на показанията на непълнолетни наркозависими лица, не отговаря на действителността. Само един от разпитаните свидетели - св.Х. Н. е бил непълнолетен (на 16 години) към дата на деянието - 21.04.2023г. Св.Щ. е бил 20 години, св.Т. - на 22 години, св.Й. - на 25 години. Действително всички тези лица са наркозависими, но проведените разпити на досъдебното производство, вкл. пред съдия, както и разпитите пред първоинстанционния съд по никакъв начин не сочат на съмнения в свидетелската годност на тези лица. Посочените свидетели са заявили, че са закупували наркотици от подсъдимата Х.. Единствено св.Й. пред съда е твърдял, че е закупувал наркотиците чрез посредник, без да даде смислен и логичен отговор на причините за промяна на своите показания, дадени на досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в които подробно описва как е купувал наркотици именно от подсъдимата, а не от други лица.

Освен тези свидетели по делото са налични и показанията на свидетелите М. Т. и Д. Й., които са възпроизвели подробно начина на установяване на престъплението, като и двамата свидетели са категорични, че именно подсъдимата Х. е била в близост до мястото на укриване на наркотичните вещества, а св.Р. е бил неадекватен и пиян в момента на полицейската проверка.

Всички свидетелски показания са обсъдени последователно от въззивния съд съобразно тяхното значение. Тези показания са съпоставени и със заключенията на приетите по делото експертизи, както и с писмените доказателства по делото.

Невярно е и твърдението, че протоколът за претърсване и изземване е опорочен. Действията по претърсване на жилището на подсъдимата и изземване на намерените наркотични вещества и опаковки са извършени в условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 НК, тъй като св.Н. е посочил на полицаите начина на придобиване на наркотичното вещество, установено в него и полицейските служители незабавно са се отправили към жилището, обитавано от подсъдимата Х. и св.Р., за да предотвратят заличаване следите от престъпната дейност. Протоколът за извършеното следствено действие е одобрен в срока по чл. 161, ал. 2 НПК от състав на съответния първоинстанционен съд и липсват основания за неговото изключване от доказателствената съвкупност по делото.

Доказателствата са обсъдени от първата инстанция, а в последствие и от въззивния съд, съобразно тяхното действително значение, при спазване на изискванията на процесуалните норми и на правилата на логиката.

Доводите на защита във въззивната жалба са разгледани във въззивното съдебно решение и са намерили адекватен и мотивиран отговор, поради което не може да се споделят възраженията в жалбата и нейното допълнение за схематичност и непълнота на мотивите на въззивния съдебен акт.

Поради това касационният съд не констатира да са били допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимата Х. и да са довели до липса на мотиви на съдебните актове.

Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.

При постановяването на своето решение въззивният съд е направил самостоятелна преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието за подсъдимата Д. Т. Х. и е изложил подробно и мотивирано становище за размера на определеното наказание.

Отчетени са всички обстоятелства, изтъкнати от защитата като основания за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимата Х., вкл. нейното здравословно и семейно състояние и невисокото количество на наркотичното вещество, държано от подсъдимата.

Наказанието е определено при условията на чл. 55 НК значително под законоустановения минимум от две години „лишаване от свобода“ и не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“, тъй като Окръжният съд и Апелативният съд са приложили нормата на чл. 55, ал. 3 НК.

Липсват всякакви основания за определяне на още по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода“, което е съвсем малко над минимално възможния размер по чл. 39, ал. 1 НК.

Трябва да се отбележи, че деянието на подсъдимата Х. по настоящето дело е извършено 22 дни след одобряване на споразумението по НОХД №335/2023г. на ОС-Бургас, НО, в сила от 30.03.2023г., с което на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца с прилагане на изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК за идентично престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 25.01.2023г. Посочените осъждания позволяват да се заключи, че наказанието, наложено на подсъдимата Х., се явява справедливо и снизходително, като ще способства за постигане на целите по чл. 36 НК.

Поради тези съображения настоящия касационен състав не приема, че са налице предпоставките по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 354‚ ал. 1, т. 1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 06.06.2024г. по ВНОХД № 90/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас, НО.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.