ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836

гр.София, 21.02.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №5358 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. срещу въззивно решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 7272 от 28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 751/2016 год. по описа на Софийски градски съд, І-9 с-в, с което е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. брачен договор от 22.12.2014 год., сключен между К. В. Ц. и О. В. Т., вписан в служба по вписванията под № , том рег. № , с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от недвижими имоти, придобити по време на брака: 1/ АПАРТАМЕНТ № , находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв. м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента М № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв. м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв. м., представляващ УПИ , в кв. по плана на [населено място], м. Г. М.-П.-Р., при граници: [улица], УПИ ,; УПИ , , и УПИ и / П.Г.№ , с площ от кв. м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], при граници: мазе № , мазе № , коридор, пътека и подземен гараж № , заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място и е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. договор за дарение от 07.12.2015 год., сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц. с нотариален акт № , т. ., рег. № , дело № 1927/2015 год. по описа на нотариус Д. Д., на ид. ч. от / ид. ч. от следния недвижим имот: А № , находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв. м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент №, двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента М № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв. м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв. м., представляващ УПИ , в кв. по плана на [населено място], м. Г. М.-П.-Р., при граници: [улица], УПИ , ; УПИ и УПИ .

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при извършване на верига от увреждащи сделки се касае за отделни искове поради разлика в петитума на претенциите и страните по тях. Предявеният по делото основен иск бил за обявяване недействителността на брачния договор от 22.12.2014 год. С уточняваща молба от 18.12.2022 год., подадена във въззивното производство, при повторно разглеждане на делото, ищецът бил разширил предмета на делото, като бил предявил нов иск по отношение на втората сделка – договора за дарение. Следователно с иск за обявяване недействителността на втората разпоредителна следка първоинстанционният съд не бил сезиран – видно от решение № 68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2019/2021 год., ІV г. о., с което е обезсилено първото въззивно решение. Разглеждането от въззивния съд на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД с предмет дарението на / ид. ч. от процесния имот било лишило ответниците от възможността да осъществят правото си на защита на една съдебна инстанция. Сезирането на съда с нов иск едва във въззивната инстанция не можело да се приеме за отстраняване на нередовност на исковата молба. В случая въззивният съд не се бил произнесъл по възражението на ответниците за недопустимостта на този иск /становище от 25.11.2022 год./. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не бил допуснал до разглеждане и не се произнесъл по направеното от ответниците възражение за погасителна давност по отношение на втората разпоредителна сделка. Дарението било извършено на 07.12.2015 год., от която дата започвал да тече давностният срок, а уточняваща молба на ищеца, с която била предявена претенцията, била подадена на 18.10.2022 год. Неправилни били изводите на въззивния съд, че възражението за личен принос на ответницата О. Т. е преклудирано, както и че не следва да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства във връзка с това обстоятелство. Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 – 6 от Закона за закрила на детето.

В изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, като е поставен следния правен въпрос: Допустимо ли е разглеждането на новопредявен иск във въззивното производство; съставлява ли това разглеждане на този иск на една съдебна инстанция и лишава ли ответниците от възможността да осъществят защитата на правата си?

В изложението са формулирани и следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора:

1/ Конституирането на ответник при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, но непредявяването на иск по отношение на сделката, в която той участва, счита ли се за нередовност на исковата молба или е пропуск на кредитора да предяви иск за обявяване на относителна недействителност на цялата поредица от сделки?

2/ Може ли да бъде саниран пропускът на кредитора да заведе иск и по отношение на втората разпоредителна сделка при иск по чл. 135 ЗЗД, след като искът му по отношение на първата сделка вече е предявен и разгледан? Счита ли се искът по отношение на втората разпоредителна сделка, предявен пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото, за новопредявен иск?

3/ При отстраняване на нередовност на исковата молба във въззивното производство при повторно разглеждане на делото, с което на практика се предявява нов иск с ново правно основание, който предстои да бъде разгледан, кога се преклудират възраженията на ответниците за погасителна и придобивна давност?

4/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, които имат значение за решението по делото?

5/ Длъжен ли е съдът да допусне събиране на нови доказателства, поискани от ответниците, при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, след като при отстраняване на нередовност на исковата молба ищецът е въвел за разглеждане нов иск, който следва да бъде разглеждан?

6/ Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от въззивния съд на указанията, дадени от ВКС, при повторното разглеждане на делото да бъде сезирана на основание чл. 15, ал. 1 – 6 ЗЗДетето компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на малолетното дете и липсата на становище и социален доклад по делото при иск по чл. 135 ЗЗД?

7/ Съставлява ли увреждане на кредитора действието на разпореждане, по повод развод, с несеквестируемо имущество, представляващо семейно жилище, извършено в полза на малолетните деца от брака, от което кредиторът не би могъл да се удовлетвори?

8/ Защитата на интересите на малолетните деца при предстоящ развод и придобиване на семейното жилище от майката може ли да бъде счетено за действие, което уврежда кредиторите на бащата?.

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросите от т. 1 до т. 5 от изложението са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 264 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 1302 от 12.11.2008 год. на ВКС по гр. дело № 5625/2007 год., V г. о., ГК, решение № 537 от 17.12.2012 год. на ВКС по гр. дело № 214/2012 год., ІV г. о., ГК, определение № 492 от 28.07.2017 год. на ВКС по т. дело № 711/2017 год., ІІ т. о., ТК и определение № 1051 от 05.10.2012 год. на ВКС по гр. дело № 214/2012 год., ІV г. о., ГК, а останалите въпроси – от т. 6 до т. 8, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба В. В. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е допустимо и правилно.

Обжалваното решение е постановено след повторно разглеждане на делото от въззивния съд – с решение №68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело №2019/2021 год., ІV г. о., ГК, е обезсилено първото въззивно решение и делото е върнато на друг състав на Апелативен съд – София за отстраняване нередовностите на исковата молба по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу О. В. Т. и Т. К. Ц., за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца на сключения на 07.12.2015 год. договор за дарение, както и за съобразяване на правилото на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с горепосоченото решение, е оставил исковата молба без движение, като на 18.10.2022 год. ищецът е депозирал молба, с която е уточнил, че както брачния договор, сключен на год. между първите двама ответници К. В. Ц. и О. В. Т., така и последващия договор за дарение от 07.12.2015 год., сключен между втория ответник О. В. Т. и Т. К. Ц., са извършени с цел да се избегне принудително удовлетворяване на кредитора-ищец от собственото на първия ответник имущество. В срока за становище по уточнената искова молба е постъпил на 25.11.2022 год. отговор от ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц., с който е релевирано възражение за погасяване по давност на предявения срещу тях иск за обявяване на относителната недействителност на договора за дарение по отношение на / ид. ч. от дарения имот.

Въззивният съд е приел на първо място, че предявеният иск за обявяване за относително недействителен на договора за дарение /последваща сделка/ е допустим. Счел е за неоснователно възражението на ответника Т. Ц. за недопустимост на предявения срещу него иск поради липсата на правен интерес от търсената защита и поради несеквестируемост на недвижимия имот, като е изложил съображения, че в хипотезата на чл. 135 ЗЗД целта на ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Правният интерес на ищеца за предявяване на този иск отпада когато вземането му е удовлетворено изцяло преди предявяването на иска или в хода на производството по делото, и пълното погасяване на вземането не се оспорва от ищеца. В случая не се твърди, нито се установява вземането на ищеца да е напълно удовлетворено. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има обезпечителен характер и уважаването му няма вещноправно действие. При успешното му провеждане прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а единствено се предоставя възможност на кредитора по паричното вземане да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в петримониума на трето за сделката лице. Поради това защитата на длъжника по чл. 444, т. 7 ГПК е неприложима в производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че ищецът има качеството на кредитор – вземанията му срещу ответника К. В. Ц. са установени със сила на пресъдено нещо. На 22.12.2014 год. между К. В. Ц. и О. В. Т. /сключили брак на 21.07.2006 год./ бил сключен брачен договор № , сключен на год., вх. рег.№ , т., акт № на Служба по вписванията – София /на л. 16-18/, по силата на който било постигнато съгласие да бъде изключено от режима на съпружеската имуществена общност придобитото по време на брака им имущество, за което е приет договорен режим, като съпругата О. Т. придобива в своя изключителна собственост и става единствен собственик на придобитите по време на брака недвижими имоти /процесните имоти/. Наред с придобитите по време на брака на съпрузите недвижими имоти, страните уговорили помежду си, че съпругата О. Т. придобива в изключителна собственост и става единствен собственик на придобития от К. Ц. преди сключването на брака недвижим имот, представляващ ателие № , находящо се в [населено място], [улица] – . В договора не било предвидено съпругът К. Ц. да стане изключителен собственик на други имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака между страните по брачния договор, или да придобие вещни права върху недвижими имоти, движими вещи, или права върху влогове, придобити по време на брака с общи средства на съпрузите.

На 07.12.2015 год. ответницата О. В. Т. дарила на малолетния си син Т. К. Ц., представляван от законния си представител и баща К. Ц., собствения си недвижим имот: апартамент № находящ се в [населено място], ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв. м., заедно с мазе № , с площ от кв. м. и заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата.

Въззивният съд е констатирал, че с подадена в хода на процеса молба от 14.07.2016 год. ищецът поискал конституиране на нов ответник, а именно Т. К. Ц., в качеството му на последващ приобретател, предвид сключения договор за дарение. С определение от 03.11.2016 год. първоинстанционният съд приел за съвместно разглеждане иска, предявен срещу Т. Ц. с посочената молба, за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищеца на договора за дарение.

Счел е, че възраженията на ответниците Т. Ц. и О. Т., съдържащи се в молба с вх.№ 86287 от 21.06.2018 год., за липса на знание за увреждане на кредитора у ответницата към момента на сключване на брачния договор, липса на цел за увреждане на кредитора, липса на правен интерес от предявения иск поради несеквестируемост на дарения имот и за придобиване на жилището, предмет на брачния договор, изцяло със средства, предоставени от бащата на ответницата, са преклудирани, тъй като са релевирани след изтичане на срока за отговор на исковата молба – ответницата О. Т. получила препис от исковата молба лично на 27.06.2016 год., а ответникът Т. Ц. получил препис от исковата молба на 12.04.2018 год. Посочил е, че уточняването на исковата молба срещу ответника Т. Ц. пред въззивната инстанция не възобновява срока по чл. 131 ГПК по отношение на ответницата О. Т., както и че ответникът Т. Ц. не е легитимиран да предявява възражение за липса на съвместен принос в придобиването на процесните имоти по време на брака – чл. 21, ал. 4 СК. Въззивният съд е изложил и съображения за неоснователността на това възражение.

Въззивният съд е посочил, че в процесния брачен договор не било уговорено каквото и да е имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, да стане изключителна собственост на съпруга К. Ц., нито било уговорено някакво лично имущество на съпругата О. Т. да стане негова собственост по силата на договора или с бъдеща сделка, сключена по съответния ред, поради което е приел, че не се установява възмезден характер на разпореждането, извършено от К. Ц. в полза на О. Т. с процесния брачен договор, за притежавания от него дял в недвижимите имоти, описани в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2, поради което е приложим чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на прехвърлителя при безвъзмездно разпореждане е ирелевантно. Допълнително е обосновал, че дори и при извод за възмезден характер на брачния договор, по силата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е въведена презумпция за знание на съпругата за увреждането на кредитора, като оборването й следва да се извърши при условията на пълно главно доказване от страна на ответниците, каквото не било проведено успешно по делото.

Предвид безвъзмездният характер на договора за дарение в полза на третия ответник, въззивният съд е намерил, че съобразно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, знанието на приобретателя за увреждане на кредиторите на К. Ц. е ирелевантно.

В обобщение въззивният съд е счел, че предявените искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на двете последователни сделки – брачния договор от год. и договора за дарение от 07.12.2015 год., за относително недействителни по отношение на ищеца, като кредитор на ответника К. Ц., до размера от / ид. ч. на прехвърлените с двете сделки недвижими имоти, следва да бъдат уважени, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, обвързаността на достъпа до касационно обжалване от сочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност облжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

По основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК:

Настоящият съдебен състав приема, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение в частта му по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу О. В. Т. и Т. К. Ц..

Съгласно задължителната тълкувателна практика, обективирана в т. 9 от ППВС № 1 от 10.11.1985 год., т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2001 год., ОСГК и т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, както и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 127 от 10.01.2018 год. на ВКС по гр. дело № 679/2017 год., II г. о., ГК, Решение № 58 от 20.07.2022 год. на ВКС по т. дело № 309/2021 год., I т. о., ТК и др./, съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В тези случаи в правомощията на втората инстанция е да обезсили първоинстанционното решение. Хипотезата на постановено първоинстанционно решение при нередовна искова молба сочи на изключение – въззивният съд може сам да даде указания на ищеца за отстраняване на констатирани недостатъци на исковата молба и след изпълнението им да се произнесе по съществото на спора. Отстраняването на недостатъците на исковата молба може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./, респ. чл. 127 и чл. 128 ГПК, при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция – в нарушение на чл. 116 и/или чл. 117 ГПК /отм./, респ. чл. чл. 214, ал. 1 и/или чл. 228 ГПК.

В разглеждания случай не се установява недопустимо произнасяне на въззивния съд. При първото разглеждане на делото пред ВКС е била установена нередовност на исковата молба, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на договора за дарение, сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц., поради което и предходното въззивно решение е обезсилено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане с указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. След дадените указания от въззивния съд нередовностите на исковата молба са отстранени от ищеца /молба от 18.12022 год./, като на основание чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й. С направеното уточнение от ищеца са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, а не е предприето изменение на иска, изразяващо се в предявяване на нов иск пред въззивната инстанция.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Въпросите по т. 1 и 2 от раздел ІІ на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно нередовности на исковата молба и предявяването на нов иск пред въззивната инстанция, които по същество приповтарят въпроса от раздел І на изложението, са от значение за допустимостта на въззивното решение, поради което и не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК отделно от основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. А както вече бе посочено по-горе не се констатира недопустимост на въззивното решение в сочената от касаторите част.

Поставеният от касаторите въпрос по т. 4 от раздел ІІ на изложението, уточнен от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год. – Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, покрива общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е от значение за изхода от спора и е необходима проверка за разрешаването му от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното от касаторите решение № 264 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК.

По останалите въпроси на касаторите настоящият съдебен състав ще се произнесе с решението по съществото на спора.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът О. В. Т. дължи държавна такса в размер на 757 лв., а двамата касатори – в общ размер на 757 лв.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Апелативен съд – София.

УКАЗВА на касатора О. В. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу О. В. Т. и К. В. Ц., за обявяване недействителността на брачен договор от 22.12.2014 год., в размер на 757 лв., като при неизпълнение на тези указания производството по делото ще бъде прекратено в посочената част.

УКАЗВА на касаторите О. В. Т. и Т. К. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят по делото доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу О. В. Т. и Т. К. Т., за обявяване недействителността на договор за дарение от 07.12.2015 год., в размер на 757 лв., като при неизпълнение на тези указания производството по делото ще бъде прекратено в посочената част.

След внасянето на дължимите държавни такси, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание и призоваване на страните, в т. ч. на К. В. Ц. – необходим другар на касатора О. В. Т. и поради това страна в процеса на основание чл. 265, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: