ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905

Гр.София, 25.02.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2977 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. С. и М. А. С. срещу решение №.330/25.03.24 по г. д. №.3128/23 на АС София, 2с., с което е потвърдено реш.№.260868/22.06.23 /поправено с реш.№.261177/26.09.23/ по г. д.№.14901/18 на СГС, І-3с., за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на общо 43800лв. договорна неустойка за оставане без електричество на основание чл. 30 ал. 1 ОУ на договорите за продажба на еленергия /по 21900лв. за всеки ищец/, 29190лв. /частичен иск от 65700лв. - по 14595лв. за всеки ищец/ обезщетение за неимуществени вреди от оставане без електричество за периода 7.11.15-7.11.18, 5932лв. лихви общо за двамата ищци за горепосочения период.

Ответната страна „Електрохолд продажби”ЕАД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че ищците са наследници /деца/ на починалия на 05.08.15 А. С. - собственик на недвижим имот /ап. №..., [населено място], [улица]..., [жилищен адрес]/, електрозахранването на който е било прекъснато през м. 02.11г. поради неплатени сметки-неизпълнени задължения за плащане на потребена ел. енергия за периода м. 08.09-м. 02.11. Като собственици по наследство на жилището те са встъпили в материалноправното положение на наследодателя си в отношенията с ответното дружество /„Е. П. ЕАД, правоприемник на „ЧЕЗ Е. Б. /, поради което в процесния период 07.11.15-7.11.18 в качеството им на потребители са били носители не само на правата, но и на задълженията към доставчика на електроенергия за битови нужди, произтичащи от това правоотношение. Прекъсването на електрозахранването е пряка последица от неизпълнение на задълженията на потребителя за плащане на цената на консумираната от него електроенергия. Съгласно чл. 123 ЗЕ доставчиците имат право да преустановяват временно снабдяването с електроенергия при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите суми по договора за продажба на електрическа енергия. При това положение, като е преустановил доставката на електроенергия към имота, ответникът е действал изцяло правомерно и в съответствие с правната рамка, установена със закона и общите условия/ОУ/. По силата на чл. 30 ал. 1 ОУ продавачът на електроенергия дължи неустойка на потребителя в размер на 30лв. за първия ден и по 20лв. на всеки следващи 12часа неосигурена електроенергия, но само в случай, че потребителите останат без електроенергия по негова вина. В разглежданата хипотеза ищците са останали без електроенергия не по вина на продавача, а поради неизпълнението от страна на наследодателя им на задълженията за плащане на потребеното електричество. Затова и като неизправна страна по облигацията, те не могат да търсят неустойка от насрещната страна, която не е допуснала нито забавено изпълнение, нито виновно неизпълнение на задълженията си-т. е. била е изправна. Доколкото с влязло в сила на 13.06.18 съдебно решение /на СРС, 88с. по г. д.№.10949/17/ е признато за установено, че ищците не дължат на ответника сумите, за неплащането на които е било спряно електрозахранването в имота на наследодателя им, тази недължимост е настъпила впоследствие - поради изтекла погасителна давност. Установителната сила на решението има действие занапред и поради това не може да заличи погасените по давност задължения от момента на възникването им. Дори давностният срок да е бил изтекъл към исковия период, до влизане в сила на посоченото съдебно решение задълженията са съществували и са били изпълняеми. След решението те са продължили да съществуват, но с възможността да бъдат изпълнени само доброволно, не и принудително-аргумент от чл. 118 ЗЗД. По изложените съображения исковете са намерени за неоснователни: тези за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД поради оставане без електроенергия - тъй като ищците не са били изправна страна, а ответникът не е бил неизправна страна по облигацията, респ. не е имал вина за прекъсване на електрозахранването; тези за заплащане на неимуществени вреди по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД - поради липса на виновно неизпълнение на задължението за доставка на електроенергия, както и поради липса на причинна връзка, каквато е налице единствено между вредите и поведението на потребителя, а тези по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава - поради акцесорността на вземането спрямо главния дълг.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл. 280 ал. 2 пр. 3 и чл. 280 ал. 1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред - в аспекта на чл. 123 от ЗЕ и чл. 30-чл. 32 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е. Б. АД, сега „Е. П. ЕАД?“; 2. „Кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената от потребителя?“; 3. „Има ли значение уведомяването от потребителя до доставчика, когато електроснадването е прекъснато от него и той знае за това?“; 4. „Вписването и воденето на задължение в счетоводството на дружеството основание ли е да се приеме, че вземането съществува и докога? Може ли да се приеме, че и отречено задължение съществува по счетоводството на дружеството и това да е основание за претенция за лихви /каквато е заявената претенция по насрещния иск по в производството пред СРС-88с./, поради което не е отнесено в загуби?“; 5. „Клаузите в ОУ на дружеството подлежат ли на тълкуване по критериите на чл. 20 ЗЗД?“; 6. „Следва ли неизпълнението да е съществено с оглед критерия – интереса на кредитора?“; 7. „Следва ли да бъдат обезщетени вредите от неправомерно прекъснатото електроснабдяване в жилището за периода 7.11.15-7.11.18, заедно с изтекла мораторна лихва и законната такава от завеждането на исковата молба, които са резултат от допуснатите нарушения по чл. 123 ал. 1 ЗЕ и по чл. 31 ал. 4, ал. 5 и чл. 32 от ОУ на дружеството и не се обхващат от клаузата на неустойка?“; 8. „Обвързан ли е съдът от правната квалификация на ищеца и при наличие на предпоставките да се ангажира договорна отговорност, съдът следва ли да присъди суми за причинените неимуществени вреди?“; 9. „Задължен ли е съдът да се съобрази със стандартите в Директива №.03/19 на Съвета относно неправомерните клаузи в потребителските договори?“; 10. „Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че задължението е погасено преди периода на прекъсването, прекъсването на електроснабдяването регламентирано ли е или не?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не отговарят на горепосочените изисквания. Първият въпрос е неотносим-съдържа условие, което не е било приемано от съда – АС София не е приемал, че към момента на преустановяване на електрозахранването вземането за цена е било оспорено от клиента, включително по съдебен ред – напротив, изрично е посочил, че към момента на прекъсването м. 02.11г. вземането нито е било оспорено, нито е било недължимо /отразил е, че доколкото с влязло в сила на 13.06.18 съдебно решение по образувано през 2017г дело-г. д.№.10949/17, е признато за установено, че ищците не дължат на ответника сумите, за неплащането на които е било спряно електрозахранването, тази недължимост е настъпила впоследствие-поради изтекла погасителна давност; установителната сила на решението има действие занапред и поради това не може да заличи погасените по давност задължения от момента на възникването им/. Въпроси от втори до шести вкл. и осми и девети са общотеоретични, не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те не са свързани с решаващата й воля и са неотносими. Седмият въпрос е конкретен, фактически, а отделно от това съдържа и условие, което не е било приемано от съда – въззивната инстанция не е приемала, че е налице неправомерно прекъсване на електричеството. Аналогичното важи и за десетия въпрос – който отново не съответства на фактите и обстоятелствата по делото-съдържа условие, което не е било приемано от съда /въззивната инстанция не е приемала, че задължението е било погасено преди периода на прекъсването – напротив, както вече беше посочено, приела е точно обратното-че е съществувало и не е било погасено към момента на прекъсването/. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а ал. 3 НПП на ответната страна следва да се присъди минималния размер от 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.330/25.03.24 по г. д.№.3128/23 на АС София, 2с.

ОСЪЖДА С. А. С. и М. А. С. да платят на „Електрохолд продажби”ЕАД 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: